Адам Кенеди
Принципът на доминото (62)

62

След като се прибрахме в нашата къща край Хуапала, аз се качих в колата и се върнах обратно в Пунтаренас. Сварих капитан Руис в коридора, тъкмо се канеше да напусне офиса си за този ден.

— Какво става с паспорта ми? — попитах. — Мога ли да си го взема от вас сега?

— Ще се радвам да можете. — Той ми подаде ръка. — Елате с мен до колата ми.

Ние минахме покрай асансьорите и слязохме по стълбите.

— За мен това е едно много неудобно положение. Но нещо се било случило в централния офис в Сан Хосе. Пожар може би. И в суматохата — пакетът с документите и паспортите е бил загубен или унищожен.

Ние излязохме навън на слънце и тръгнахме към неговия мерцедес.

— За ваше щастие, няма проблеми. Само едно посещение при американския консул тук, в Пунтаренас. Те ще се свържат с Вашингтон и ще ви бъде издаден дубликат веднага. Помолих ги да ми звъннат в офиса, ако има някакви въпроси за загубата. — Той се плъзна зад кормилото на колата си. — Просто едно съобщение до Вашингтон. Това е всичко, от което имате нужда.

Стоях на бордюра и го гледах да се отдалечава. Тогава отидох в консулския отдел и докладвах за загубата на паспорта ми. Като правех това, знаех, че е безполезно. Но трябваше да опитам. След пет дни получих писмо от консула. Сложих си го в джоба и по-късно го прочетох на брега.

„Драги мистър Уолдроун,

Относно вашия загубен паспорт с номер 1147261 се получи смущаващ отговор на писмото ви до Вашингтон. Един мистър Хари Уолдроун от Норман, Оклахома, с номер на паспорта като горния, съобщил, че паспортът му бил откраднат преди шест месеца. Бил му е издаден нов паспорт с нов номер. Хари Уолдроун, както знаете, е много обикновено име и това без съмнение е причината за грешката. Ще се допитаме до Вашингтон отново и ще ви уведомим за отговора.“

Вървях покрай брега и накъсах писъмцето на цяла шепа малки парченца. После ги разпилях във въздуха като конфети и гледах как бризът ги разпръсква през дърветата обратно към плажа. По някакъв странен и изчанчен начин се чувствах облекчен. Не трябваше да се боря повече. Не трябваше да избирам. Никакъв възможен избор не беше останал.