Адам Кенеди
Принципът на доминото (59)

59

На връщане към къщата видях Пайн, излязъл да ни посрещне по алеята.

— Какви са новините от вилата? — попита Ризър.

Пайн ме погледна и се обърна към Тейг:

— Как беше той?

— Нормално, слава богу. Какви са съобщенията?

— Джей провери в шест и десет. Бил е мъртъв, когато са го извадили от басейна.

— Има ли официално съобщение вече?

— Без подробности. Усукват го. Споменават нещо за произшествие в басейна. Но всички знаят, че има нещо друго. Радиото предава бюлетин на всеки пет минути, а телевизионните компании са се заели със събитието с пълна пара от половин час насам. Говорителят на Си Би Ес съобщи, че има слухове, че е мъртъв. Няма да могат да го държат покрито дълго време.

— Нека да погледаме — каза Ризър и тръгна към къщата с Пайн, а ние с Тейг вървяхме след тях.

Като влязохме вътре, попитах:

— Какво става с жена ми?

Пайн ме изгледа с невиждащ поглед и се обърна към Ризър:

— Слезте в залата за билярд. Там имаме три телевизора и няколко радиоапарата.

Застанах пред Пайн, който тъкмо се канеше да излезе от стаята.

— Я се разкарай с твоите скапани телевизори. Къде е жена ми?

— Добре е — отвърна Тейг. — Тя ще ви посрещне на аерогарата. Самолетът ви ще излети в…

— Престани да му целуваш задника, Марвин! — каза Пайн и се обърна към мен. — Не си проигравайте шанса, Тъкър. Вие стоите на хлъзгав терен. Ако приемете съвета ми, ще…

— Върви по дяволите с твоите съвети. Искам да видя жена ми. И го искам сега.

— Не ми обяснявай какво искаш. Или ще получиш и това, което не си искал.

— Успокой се, Рос — каза му Ризър.

— Хич не искам да се успокоявам. Този кучи син ми счупи ръката. А сега ще ми разправя и какво…

Аз се протегнах, сграбчих го за косата и го извих. После го извлякох през вратата към една от приемните пред залата. Взех стъклената гарафа от масата и я счупих в облегалката на стола.

Като все още го държах за косата, го завъртях около себе си и го проснах на стола в отдалечения край на стаята. Застанах зад него така, че раменете ми опираха в стената, и с едната си ръка издърпах главата му назад и притиснах нащърбеното гърло на счупената гарафа към шията му. Тейг и Ризър стояха на десет крачки от нас, вцепенени и тихи.

— Ще останем така, докато не видя жена си да влиза в стаята. — И аз притиснах стъклото до врата му и тъничка струйка крьв се проточи към яката му. — На всеки пет минути ще го забивам по-дълбоко. Ако тя не е тук до половин час, ще му прережа гърлото.

— Исусе Христе! — възкликна Ризър.

Точно срещу мен в другия край на залата имаше огромен часовник. Отне им двадесет и три минути да доведат Телма. Не исках да ме вижда как държа Пайн в това положение, с кръв, попиваща в предницата на ризата му. Но нямаше друг начин за действие в момента.

Щом Гадис я въведе през вратата, попитах Тейг:

— Кога е нашият самолет?

Телма стоеше и ме гледаше втренчено в другия край на залата.

— Ще бъде готов, когато и вие се приготвите — отвърна Тейг.

— Къде?

— В Бърбанк. Навън, в долината. Все още държах здраво Пайн.

— Хубаво. Искам да тръгнем още сега. И искам вие да ни откарате. В нормална кола. Не като тези вагони за добитък, с врати, които не могат да се отварят.

Телма не каза нищо. Като я погледнах, тя отмести очите си настрани.

Тейг я отведе до колата, а аз ги последвах, като влачех и Пайн с мен. Ризър, Гадис и Брукшайър стояха там и ни гледаха.

Телма седна на задната седалка. Преди да вляза отпред при Тейг, отблъснах Пайн. Той се заби в една леха с цветя край алеята. Свалих прозореца и наблюдавах как се изправя, опипвайки врата си и разглеждайки кръвта по пръстите си. После ме погледна с недоверчив и пълен с омраза поглед. Устните му се раздвижиха, но никакъв звук не излезе.

Колата потегли по алеята, а аз се обърнах към Телма. Лицето й беше бледо, а очите зачервени, като че беше плакала. Гледаше ме така, като че не ме беше виждала по-рано. Отново се обърнах напред и задържах поглед по пътя напред. По цялото шосе към аерогарата се виждаха наведени знамена и профучаваха полицейски коли. Чуваше се и вой на сирени.