Адам Кенеди
Принципът на доминото (5)

5

Същия следобед ние със Спивента бяхме преместени от „Максимална сигурност“ в килия с душ, тоалетна и легла, на които можеше да се спи.

— Как успя да го уредиш? — попита Спивента.

— Не съм уреждал нищо.

— Да не искаш да кажеш, че шефът на затвора е решил, че сме послушни момчета и затова ни прави тази услуга? Така ли?

— Всичко, което знам, е онова, дето го каза Баукамп. Ние имаме добри характеристики, тъй че…

— Че нищо. Не е случайно то. Няма подобна възнаградителна практика в ареста. Взема ти се всичко и не ти се дава нищо. Тук така се действа.

— Може. Но ето че ни преместиха.

— Точно това е въпросът. И странното в случая. Единственото, което се набива в очи, е, че има някаква връзка с двете ти пътешествия до канцеларията на Дичър.

— Нали ти казах. Бях там, за да…

— Знам, знам. За да слагаш лавици.

— Точно.

— И не съвсем. — Той се ухили. — Хайде, няма да спорим. Каквото и да правиш, продължавай по същия начин. Може пък да се сдобием и с цветен телевизор и с две-три осемнадесетгодишни мацета. Ще си гледаме футбол и ще си играем на карти и криеница всяка вечер.