Адам Кенеди
Принципът на доминото (15)

15

— Не казвам, че ми харесва да бъда затворен — рече Оскар, — но и навън не ми се нрави особено. Все не остава време да помисля какво бих правил, ако имах избор. Няма нито едно местенце, където да съм бил и да искам да се върна отново. Никога не успях да постигна всичко едновременно. Винаги се получаваше някаква тъпотия, по един или друг начин. Ще ти кажа и нещо друго, аз не съм много по-различен от който и да е човек. Повечето хора не знаят какво, по дяволите, изобщо правят. Те се напъхват в някаква кутия — работа или женитба, или каквото и да е, което решат, че се очаква от тях. И се бъхтят вътре с години, преструвайки се, че им харесва, и убеждавайки сами себе си колко много са напреднали. Но всичко това е боклук. Те са затворени вътре точно както и ние. Единствената разлика е, че ние знаем, че сме вън от играта, а те не. Душата ми е много по-свободна сега, отколкото когато режех салам, преподавах в училището или нападах банките. Може да е по-особен животът тук, но поне е нещо, с което мога да се оправя.

Това беше вечерта на същия ден, в който срещнах Пайн. Оскар беше изпаднал в някакво бъбриво изстъпление, необичайно за него, и аз седях в килията, полуслушайки го, защото мислите ми бяха заети с планове за утрешния и следващите дни.

— Храната е като за животни, но не е по-лоша от тази, която повечето хора ядат по техен собствен избор. И ако спрат да правят пържени картофи и сандвичи, половината от населението в тази страна би умряло от глад. Знаеш ли това? Заставал ли си някога зад тезгяха на магазин за хранителни стоки да гледаш какво купуват хората? Боклуци. Излизат с пакети и кутии с храна за тридесет долара, подсолена и подсладена, оцветена изкуствено и натъпкана с консерванти, способни да предизвикат рак в целия щат Тексас.

Ние с Оскар се разбирахме добре и имахме споразумението да не говорим за жени.

— Достатъчно лошо е дори да мислиш за тях — казваше Оскар. — Но дяволски по-гадно е да слушаш някой, който ти описва слугинчето на жена си или лунната нощ, през която е имал някаква история в Кливланд. Това са подробности, които убиват, човече. Ето от какво трябва да се пазим.

Така и правехме. Поне се опитвахме. Но и двамата знаехме, че няма да можем да се сдържаме вечно. От време на време жената или жените щяха да се появяват от устата на Оскар по-често, отколкото от мен. Предполагам, че това го караше да се чувства по-добре. Или пък по-лошо. Така или иначе този път го оставих да говори.

— Можеш да свикнеш с храната и вонята, с това да ти замръзва задникът през зимата и да ти се пекат топките през лятото. След известно време престава да ти мирише на дезинфектанти и препарати против паразити, мускулите ти вече не те болят от леглото. Привикваш да живееш в клетка шест на осем с някакъв педераст, който се чеше, пърди и хърка, някакво копеле идиотче, което никога не е имало друг импулс освен от корема или от гърлото. Все пак можеш да намериш начин да живееш с всичко това. Никога няма да започнеш да го харесваш, но все пак можеш да се оградиш, като си натъпчеш тапи в ушите, сложиш си капаци на очите и памук в носа. Сутрин се будиш, слагаш си тенекиените очила, изгълтваш някакво горчиво кафе, пушиш цигара, правиш по няколко крачки от време на време и ето те в другия ден. Тогава свързваш двата дни заедно, прикачваш още няколко и вече имаш цяла седмица зад себе си. И докато се огледаш — месецът минал, после годината, която ти се струва като цели шест, а ти все още дишаш, сърцето ти бие и нещата не са толкова лоши въпреки всичко. Остават ти да минат само още деветдесет и осем години.

Но по онази част, с мацките, да живееш без жена, ето с това никога няма да свикнеш. Поне аз не мога. Независимо какъв катинар си слагам на ума, някоя малка лисичка успява да се промъкне, мърдайки наоколо, поклащайки дупе. Не е за чудене, че половината от момчетата тук превъртат.

Жена ми Паула беше злощастно създание. Мозъкът й беше дотолкова промит от монахините, че не можеше и да се изпикае, без да се изповяда после. Ако си на-пъхвах езика в устата й, тя четиридесет пъти казваше „Света Богородице!“, преди да си го извадя. Тя се беше унищожила още преди да легне с мъж. Беше си втълпила мисълта, че спането с мъжа е само за да се забременее. И ако намираш някакво удоволствие в това да го правиш, ще си навлечеш големи неприятности от попа. За себе си Паула беше сигурна, че не й харесва. И след като вече имахме деца, тя така успя да уреди нещата, че и за мен да няма удоволствие. Паула се оплакваше на майка ми, на свещеника, имаше главоболие и болки в гърба и настиваше всяка седмица. Вместо да има своя период през двадесет и осем дни, нейният траеше толкова. Накрая, като я погледнах един ден — дебела и хленчеща, с коса, навита на пластмасови ролки, с пеньоар, който се влачи по земята, си рекох: Кому е нужна тя, за бога? И оттам нататък я изоставих. Забърсвах някоя от учителките, която ми беше подръка в училището, дето преподавах, или развратничех с блудница от селото до пълно изтощаване.

Оскар седна на леглото си и запали цигара.

— Знаеш ли, мразя да си го признавам, но грешката беше предимно моя, а не на Паула, че нещата не потръгнаха. Не трябваше никога да се женя за нея.

Когато попаднах на островите, бях наистина невинно хлапе. Е, бях имал няколко завоевания в уличките, в които бях отраснал в Ню Йорк, но не бях преживял нещо, което да ме подготви за тези малки ориенталски глупачета. Две от тях работеха в база РХ. Хванах пневмония и прекарах в болницата около месец. Но щом стъпих на краката си и започнах да се движа, тези двете ме поеха. Те имаха апартамент, недалеч от базата, и ме преместиха там, където прекарах три седмици, които ми се сториха като година. Тези две малки ядачки на банани така ме оправиха, че не можах да се съвзема с месеци. В действителност още не съм дошъл на себе си.

Това е, което мога да ти кажа за жена ми. Дори и да не беше толкова зависима от католическата църква, това пак нямаше да реши моя проблем. Всъщност никога не съм давал и пет пари за нея. И не можах да забравя тези късокраки, дребни, полудиви китайки или японки, или каквито и да бяха там. Бих изтъргувал които и да са пет бели жени само за едно от онези малки котенца.

— Слушай, ей, копеле, ако на теб ти е все едно…

— Знам, знам, стига вече свалячески истории. Окей?

— Окей.