Катлийн Удиуиз
Целувката (1)

Лицето на модистката на шапки засия с весел ентусиазъм, когато подаде завързаната с панделка кутия на високия, тъмнокос мъж.

— Надявам се, че мис Хедър ше бъде доволна от новото си боне, мистър Джефри. Убедена съм, че това е едно от най-добрите ми творения.

— Този път със сигурност надминахте себе си, мисис Брустър — съгласи се Джеф Бърмингам. — Невъзможно ми е да си представя, че тази вечер снаха ми няма да изглежда блестящо в който и да е подарък, който съм й купил, но вие винаги сътворявате нещо изключително, което да й подаря за рождения ден. Задължен съм ви.

— Както и аз на вас, мистър Джефри, за всичко, което вие и вашето прекрасно семейство сте направили за мен. Мис Хедър изглежда толкова изящна с моите бонета. Всеки път, когато се появи в обществото с някое от тях, ателието ми се пълни с жени, които искат нещо също толкова прелестно. Откакто купувате подаръци на мис Хедър от тук, шапките ми се продават по-бързо, отколкото пайовете с праскови на мисис Томпсън.

Джеф се засмя със заразително дружелюбен смях.

— Радвам се, че съм ви бил полезен, мисис Брустър, но без съмнение вашият талант е причина за успеха ви. Нямаше да съм тук днес, ако не се бях изкушил от красивите шапки на витрината на ателието ви преди толкова време.

Телма Брустър ясно си спомни деня преди две години, в който той дойде в ателието й, изглеждайки като най-красивият мъж, който някога се бе раждал на тази земя. Тогава беше дошъл по същия повод, и след като внимателно прегледа всичко налично в магазина, й описа с точност какво боне търси — сложно украсен модел, който бе видял на рисунка в парижките ателиета. Въпреки че го предупреди за разходите по направата на такова боне, които бяха повече, отколкото някога бе смятала, че ще получи в тази околност, той все пак го поръча. След този тя се осмели да сътвори и други екстравагантни модели и в резултат на това бизнесът й процъфтя. Макар той да отричаше приноса си в успеха й, тя знаеше, че никога не би посмяла да направи нещо по-различно от това, което правеше дотогава, ако Джеф Бърмингам не й бе отправил предизвикателството. Оттогава бе научила много за него, за изискания му вкус и привързаността му към семейството. Бе достатъчно проницателна да осъзнае, че всеки, който обожава снаха си така, както той, със сигурност щеше да обича безумно и съпругата си. Но, разбира се, ако красивият женкар хвърлеше око на някоя млада госпожица, за която иска да се ожени. Без съмнение бизнесът й щеше да получи по-голям тласък, ако бъдещата мисис Джефри Бърмингам се окаже толкова чаровна, колкото настоящата любовница на Хартхевън, което само по себе си щеше да бъде направо непосилно постижение наистина.

Госпожа Брустър заприпка след Джеф, когато той се запъти към вратата.

— Знаете ли, господин Джефри, понякога си мисля, че красотата на мис Хедър ви затруднява.

Джеф се спря на вратата и се обърна, вдигайки вежда, малко изненадан от нейното изявление.

— Извинете, мисис Брустър, не мисля, че ви разбирам.

Жената вдигна закръглените си рамене в невинен жест.

— Вие сте най-красивият останал ерген в тази околност, мистър Джефри. — Тя учтиво се въздържа от добавянето на „а също и най-богатият“. — Така че трябва да сте наясно със суматохата, която създадохте, държейки всички в околността на тръни. Хората се чудят и се опитват да отгатнат коя от нашите млади дами ще изберете за ваша съпруга. Лично аз мисля, че имате тежка задача пред себе си в намирането на толкова рядко срещана красавица като мис Хедър. Тя и господин Брандън са прекрасна гледка, когато идват в града, а и сега, когато мис Хедър е бременна с второто им дете, просто нямате никакъв шанс да догоните брат си, дори и да намерите подходяща жена.

Джеф се усмихна облекчено, благодарен, че жената не е помислила, че желае жената на брат си. Няколко клюкарки бяха достатъчно груби да намекнат това, а той направо се ужасяваше от предположението, че обичта му към Хедър бе нещо повече от братска.

— Не бързам, мисис Брустър, и, повярвайте ми, не се опитвам да надмина брат си. В действителност — сниши той гласа си, сякаш щеше да й довери добре пазена тайна, което накара жената да се наведе напред в очакване, — в последно време бях ужасно зает дори да мисля за женитба, камо ли за създаване на семейство.

Мисис Брустър бе потресена от мисълта младият мъж да остане необвързан.

— О, мистър Джефри, не може да оставите имението Оукли без господарка, особено сега, когато завършихте реконструирането му — протестира тя. — Вашите складове и дърводелниците ще ви омръзнат след време, ако нямате нещо по-добро, при което да се прибирате в къщи, освен големия празен имот.

— Ще взема под внимание съвета ви, мисис Брустър — отговори Джеф, усмихвайки се самодоволно. Сложи цилиндъра на черната си, грижливо подстригана коса и отвори вратата на ателието, държейки кутията за шапки отстрани. Спря се на прага и намигна на жената. — Но се страхувам, че ще си остана заклет ерген.

— Оу, глупости! — Мисис Брустър отпъди коментара му с ръка. — Ще го повярвам, когато легнете в гроба, без да има вдовица, която да оплаква смъртта ви. Сега ви пожелавам приятен ден, сър, преди аз да ви заплюя за себе си, каквато съм самотна вдовица.

Наклонявайки цилиндъра си по елегантен начин, Джеф я изгледа с развратна усмивка и стъпи на тротоара.

— И каква изкусителна съпруга бихте би… Ооох!

Последните му думи останаха неизказани, когато стройно, облечено в дрипи тяло се блъсна в него, хващайки го неподготвен, а цилиндърът и кутията за шапки полетяха на различни страни. Уплашен писък, определено женски, сепна проклятието му, докато той се опитваше да възвърне равновесието си, като в същото време да помогне на младата жена, която се олюляваше несигурно на краката си. Изправи се в цял ръст, обгърна тясната й талия и я задържа изправена, мислено подготвяйки тактичното си извинение. Изведнъж се оказа загледан в най-големите и най-ярките синьо-зелени очи, които бе виждал през целия си живот. Изобилие от тъмночервеникава коса се спускаше разбъркано около обляното в сълзи мръсно лице, с красота, която мисис Брустър тъкмо се беше съмнявала, че съществува.

Моментално беше поразен, сякаш отдавнашен познат сън, в който тичаше през хълмиста поляна, преследвайки любовта на живота си, оживя пред очите му. Въпреки че често бе сънувал тази фантазия, никога не бе зървал лицето на жената… досега. Чувстваше се така сякаш отново бе на ръба на тази илюзия и погледна надолу към лицето, за което едновременно бе копнял и бленувал през по-голямата част от живота си.

— Моля за извинение, мис…?

Зачака в очакване, надявайки се да му каже името си, което бе сигурен, че щеше да е великолепно, точно като собственичката си, но думите му изглежда останаха нечути, когато момичето погледна тревожно през рамо. Очите й се разшириха още повече, щом видя, че огромният мъж, който тичаше от отсрещния ъгъл, ги забеляза.

— Задръжте момичето — изрева мъжът, повдигайки ръка да привлече вниманието им. — Тя е бегълка!

Девойката се втурна покрай Джеф като фурия, прескочи кутията за шапки и се затича по улицата, гледайки назад към мъжа, без да забелязва четириколката пред себе си.

Мисис Брустър изпищя и закри очи с ръце, за да не гледа как момичето щеше да бъде стъпкано от конете, но Джеф вече се бе затичал след бягащата жена и я настигна с дългите си крака.

Дъхът й секна от изненада, когато две силни ръце я повдигнаха нагоре към мъжко тяло, понасяйки я с главозамайваща бързина към отсрещната страна на улицата. За кратък миг шумът от препускащи копита заглуши възмутения й протест, но тя бе твърдо решена здравата да смъмри мъжа, веднага щом можеше да бъде чута. Погледна над широкото, мъжествено рамо и преглътна, щом видя забързаната карета и четирите коня, които я теглиха.

Бяха толкова близо, че вятърът, който изсвистя от тях, захвърли прах и песъчинки в изуменото й лице. Реши, че е истински късмет, че е жива.

— Господи! — прошепна със страхопочитание тя. — Вие ми спасихте живота!

Високият джентълмен я пусна да стъпи на крака и й се усмихна, привличайки цялото й внимание. Това беше най-ослепителната усмивка, която можеше да си представи, откакто се бе отказала от детските си мечти за рицар в блестящи доспехи.

— Не съм склонен да ви загубя толкова скоро, и то тъкмо когато ви открих — отговори Джеф двусмислено, убеден, че е излязла от сънищата му. — Защо бягате така, сякаш ви гони дявола?

— Бяга от мен!

Викът напълно наруши мимолетното спокойствие на момичето и тя щеше да се обърне и да побегне, ако не бе голямата ръка с дебели пръсти, която се пресегна и стисна нейната като в менгеме.

— Никъде няма да ходиш, Рейлин Барет! — изрева зловещо огромният мъж. Гласът му бе естествено дълбок, и въпреки че говореше тихо, успяваше да ги разтърси със силата си. — Не и след кат̀ съм та обищал на друг.

— Пусни момичето, грубиян такъв! — заповяда Телма Брустър, марширувайки към тях. — Това е Чарлстън, за бога. Нито един мъж с всичкия си не би си помислил да заговори млада жена, без да се страхува, че няма да бъде подведен под отговорност от мъжкото съсловие. Вие, господине, явно сте чужденец, щом сте толкова нагъл.

Джеф сложи ръка на рамото на възрастната жена и повдигна вежда, карайки я да замълчи. Той нямаше представа какъв роднина е този мъж на момичето, но щом имаше власт да се разпорежда с живота й, явно бе неин баща или настойник.

— Бихте ли искали да влезем в ателието на госпожа Брустър и да обсъдим този въпрос насаме? — попита младият мъж, посочвайки сградата от другата страна на пътя. Имаше намерение първо да се опита да успокои човека с надеждата, че ще бъде по-спокоен с момичето. Няколко души вече се бяха събрали от близките магазини, а идваха и още. — Изглежда тук привличаме много внимание.

— Пет пари ни давам кой мъ слуша. Момичито идвъ с мен!

— О, моля те — изхлипа Рейлин, опитвайки се да се изкопчи от дебелите му пръсти, — не ме продавай на този грубиян! Не съм ти направила нищо. Закле се на смъртното легло на мама, че ще се грижиш за мен, докато не се омъжа порядъчно. Така ли изпълняваш обещанието си?

— Густав казъ, че ша съ венчай зъ теб, когат̀ му дойди времето — избоботи мъжът. — За мен туй е достатъчно „порядъчно“.

— Ти ме продаде! — изпадна в паника Рейлин. — В момента, в който кораба ни докосна брега, ти слезе от него и ме продаде на първия простак, който предложи достатъчно пари, за да задоволи плановете ти. — Гласът й се сниши до дрезгаво ръмжене. — Проклинам деня, в който се появи в живота ни, претендирайки, че си отдавна изчезналият брат на мама. Присвои и малкото богатство, което бе останало след смъртта на татко, и го пропиля за билети за първия кораб, отплаващ от Англия. Може би си убил и майка ми! Остави я да умре от глад и болест в пълния с мишки трюм заради страстта си към парите. — Гневът й се усили. — Е, проклет да си, Купър Фрай! Няма да бъда продадена на някой като Густав Фридрих за двеста, че дори и за две хиляди американски долара.

— Нямъш думата пу въпроса, госпожичке — заяви Купър категорично, като дръпна момичето рязко към себе си. — Идвъш веднага с мене!

Джеф усети как настръхва още преди мисис Брустър да го сръга остро в ребрата. Сложи ръка на китката на мъжа и застана между него и момичето.

— Ще почакате ли за момент?

— Ни съ бъркай! — Купър изплю думите с такава жлъч, че накара мисис Брустър да отстъпи ужасена назад, но Джеф никога не бе треперил пред нечий заплашителен поглед. — Ни ти е работъ. Туй е мойта племенница и тя няма друг роднина, освен мен, койту да ришава к̀во ши съ случи с нея.

— Е, отсега нататък става моя работа — каза младият мъж почти любезно.

Купър изсумтя подигравателно и пристъпи заплашително напред, навирайки брадатото си лице в това на Джеф, като едва не притисна камбестия си нос в неговия далеч по-тесен и благородно изглеждащ.

— Май искъш да ми усетиш юмрука с челюстта си, а, чуждинецо?

Джеф не отстъпи пред зачервените очи, които го гледаха гневно, и лошия дъх, който вонеше сякаш човекът бе прекарал нощта, наливайки се със силен ром. Бяха еднакви на ръст, макар Купър да бе два пъти по-тежък, но Джеф знаеше как да се бие, ако се стигнеше дотам.

— Ще е разумно да чуете предложението ми, мистър Фрай — предупреди го той. — Ако наистина искате да продадете момичето, тогава ви предлагам да я купя.

Мисис Брустър ахна учудено, миг преди Рейлин да затаи дъх от изненада. Бе застинал в гърдите й, когато се загледа във високия, елегантно облечен мъж, който се появи в живота й преди броени минути. Защо искаше да я купи?

С добрия си външен вид и изтънчени маниери нямаше нужда да плаща за жена, особено за толкова окаяно изглеждаща. Какво ли бе видял в нея?

Пресметлив блясък се появи в очите на Купър Фрай, докато оглеждаше добре облечения мъж. Очевидно тъмносиньото сако и сивите бричове бяха ушити от един от най-добрите шивачи, тъй като кройката беше изключително прецизна. Високите, модерни ботуши за езда, чиито краища бяха запретнати надолу и захванати с маншети за черната кожа, също като и прилепналите бричове очертаваха стройните, мускулести крака. Купър се съмняваше, че е виждал толкова скъпи дрехи преди, дори и в Лондон.

— Защо искъти да купити момичито? — Този път гласът на Купър бе достатъчно любезен, че да бъде търпим. — Искъти да я скрийти от жена си и да си играете с нея всеки път, когат̀ нямъти к̀во да прайти ли?

— Засрамете се, грубиян такъв! — възкликна възмутено мисис Брустър. — Мистър Бърмингам никога не би си помислил да направи подобно нещо.

Джеф нямаше желание да разруши непоколебимата вяра на жената в него, признавайки, че е силно заинтересован от момичето, най-малкото дотолкова, че да иска да я спаси от този глупак и да я види облечена в такива дрехи, каквито Брандън бе свикнал да купува за Хедър. Овехтялата кафява рокля, която Рейлин носеше в момента, не отговаряше на необикновената й красота.

— Колко искате за нея? — попита Джеф лаконично. — Назовете цената и да приключваме. Целият град е тук, за да наблюдава това събитие.

Купър Фрай почеса замислено покритата си с брада брадичка и хвърли поглед към заобикалящата ги тълпа.

— Ами некъ дъ видим — провлече той, чудейки се дали лъжата щеше да бъде прекомерна за кесията на другия мъж. — Густав Фридрих беши готов да плати цели петстотин американски долара за нея. Тря̀я да получа най-малко толкова, а и поне още сто, за да могъ да съ изправъ пред проклетия немец и да му кажа, че съм продал момичито на някой друг.

Джеф бе сигурен, че предложението му бе много по-щедро, отколкото чужденецът се бе надявал.

— Седемстотин и петдесет трябва да ти дадат достатъчно кураж да се изправиш пред мъжа.

Езикът на Купър примлясна в широко отворената му уста, докато зяпаше невярващо джентълмена.

— Седемстотин и петдесет? — повтори той, олюлявайки се при мисълта за огромната сума. — За туй момичи тук?

— Имаме свидетели — заяви Джеф и кимна към все по-нарастващата тълпа. — Повечето от тези хора ме познават и могат да потвърдят, че държа на думата си.

— Мога да гарантирам за неговата почтеност по-добре от всеки тук — потвърди сърдечно наблизо стоящ мъж, разбутвайки тълпата с широките си рамене, докато застана лице в лице с Купър Фрай. — В действителност, ако мистър Бърмингам не носи такава голяма сума в себе си, ще съм изключително щастлив да изпратя до магазина един от чиновниците ми да донесе парите. Така че, Купър Фрай, ако бях на твое място, щях много внимателно да слушам какво има да ми каже моя приятел. А тук има и други негови приятели, които с радост ще съобщят за този случай на заинтересованите страни.

— Благодаря ти, Фаръл — промърмори Джеф. Прие предложението на мъжа за временен заем, и след като получи кожената кесия, пълна с монети, се обърна към Купър Фрай и отброи необходимата сума. — Сега, мистър Фрай, ви съветвам да ме слушате внимателно. Преди да получите тази кесия, трябва да подпишете разписка, в която обещавате, че никога няма да се доближавате до мен или момичето. Ако го направите, ще изгубите това, което ще получите днес, а ако не можете да го върнете, ще бъдете мой слуга, докато издължите всичко. Разбрахте ли ме?

— Къде й тъз разписка? — попита Купър безцеремонно.

Джеф взе от Фаръл перо, което той предвидливо бе донесъл, и бързо написа разписка, която да съответства на договорката.

— Подпишете най-отдолу, ако можете да напишете името си — инструктира той Купър. — В противен случай сложете знака си.

— Могъ да напиша имиту си — похвали се огромният мъж наперено пред тълпата, но когато докосна с перото хартията, която беше подпрял на близкото буре, старателно надраска името си с обикновени букви. Нави разписката и я подаде на Джеф, който я прегледа и от своя страна му подаде кесията с монети.

— Не забравяй това, което обеща — предупреди го младият мъж, — ако ни притесниш отново, ще загубиш парите.

— Чух тъ ощи първия път — отговори рязко Купър. След това, ухилвайки се самодоволно, застана пред Рейлин, която стоеше мълчаливо пред него. — Ся, когат̀ вечи имаш богат любовник, мисля, чи няма да тъ виждам в мойти среди.

Очите на Рейлин проблеснаха с огнена ярост от обидата му, но успявайки да потуши гнева си, те се стесниха в студени, ледени късове, които се забиха в него на мястото, където стоеше.

— Ще изпълниш най-съкровеното ми желание, ако никога повече не те видя, Купър Фрай.

— Е, к̀во е т̀ва сега? — попита той в престорена изненада. — Нямъ ли дъ покажиш на вуйчо Куп малко привързаност, преди да съ раздилим? След всичку, дет̀ съм напра̀ил за теби?

— Тръгвайте — нареди Джеф рязко, — ако на Рейлин не й е писнало от вашите превземки, на мен определено ми стигат.

— Махъм съ, махъм съ — увери го Купър. Подсмихвайки се злорадо, той се обърна и тръгна обратно към другата страна на улицата, откъдето бе дошъл, подхвърляйки кесията в ръка.

Рейлин въздъхна облекчено, когато мъжът си тръгна, но чувството й на доволство бе кратко, направо мигновено. Въпреки че нямаше нищо против да стане собственост на мистър Бърмингам, тя със сигурност съзнаваше опасностите от такава връзка. Неговият несравним външен вид и опасен чар биха могли да представляват заплаха за добродетелна прислужница, която не познаваше мъжете. Независимо дали бяха развратници, или галантни джентълмени, опитът й бе сведен до нула. Затова не бе доволна от създалата се ситуация. Въпреки мнението на Купър Фрай, тя не бе направена от лед.

Застана до Джеф и се загледа в профила му, докато той наблюдаваше оттеглянето на Купър Фрай, и наум потвърди възхищението си. Сърцето й запърха неестествено, когато улови със сетивата си лекия, мъжествен аромат на неговия одеколон, и осъзна, че трябва да въведе правила между тях, преди да останат насаме. Бе привлечена от него толкова силно, че нямаше да бъде в състояние да му откаже това, което поискаше от нея.

— Мистър Бърмингам — гласът й потрепери странно, когато заговори, — трябва спешно да поговоря с вас насаме.

Удовлетворението, което Джеф изпита, виждайки Купър Фрай да се отдалечава, се стопи, когато сведе поглед към мръсното и разтревожено лице на Рейлин Барет и осъзна с пълна сила това, което бе направил.

Ако сега я заведеше в странноприемница и споделеше стая с нея, не би могъл да унищожи репутацията й повече, отколкото с това, че я бе купил. Ако самият той не бе имал подобни мисли, то подигравката на Купър бе казана на място. Още преди да паднеше нощта слухът, че бе купил млада жена за любовница, щеше да се разпространи в цялата област. Как можеше да бъде толкова сляп, за да не види какво й бе причинил? Обикновено бе много по-проницателен. Как щеше сега да възстанови благоприличието й?

Идвайки на себе си, той осъзна, че мисис Брустър предлагаше да използват ателието й.

— Може би ще искате чай, докато говорите.

Шапкарката забърза напред, грабвайки пътьом кутията за шапки и цилиндъра на Джеф.

Влязоха в магазина и тя ги поведе към малкия салон отзад, където направи чай, докато двойката се настани около малката маса и се загледа един в друг притеснено.

Рейлин изчака жената да ги остави насаме, но в старанието си да поднесе най-хубавия си чаен сервиз, както и разнообразие от кексчета в порцеланова чиния, Телма напълно забрави молбата на момичето за уединение. Но Джеф също изпитваше нужда да говори с Рейлин насаме, затова дръпна Телма настрани, за да й поиска услуга, тъй като беше приел единственото решение на проблема, което имаше.

— Както виждате сама, мисис Брустър, момичето има отчаяна нужда от дрехи. Ще бъде ли прекалено, ако ви помоля да отидете в магазина на Фаръл и да погледнете какво дамско облекло има, нещо, което би станало на Рейлин — може би няколко рокли и други необходими неща, които са били поръчвани, но не са били взети?

— С удоволствие, мистър Джефри, но не знам колко искате да похарчите за нея. Шивачките на Фаръл са най-добрите в областта и знам, че някои от техните рокли са отлично изработени и скъпи.

— Ако не сте сигурни за нещо, помолете Фаръл за помощ. Той ме познава достатъчно добре, за да е в състояние да ви даде нужните съвети, ако се наложи. В противен случай, мисис Брустър, ще се доверя на вас и вашия отличен вкус.

— Да донеса ли дрехите тук?

— Оставих жребеца си в града днес, затова помолете Фаръл да ги изпрати с наета карета, след това пратете кочияша тук да изчака заминаването ни за Оукли.

Джеф изпрати шапкарката до входната врата, наблюдавайки я как преминава от другата страна на улицата, и се върна обратно в малкия салон. По време на краткото му отсъствие Рейлин бе измила лицето си и бе пригладила косата си, показвайки спретнатия си вид, докато му наливаше чаша чай. Наблюдавайки го изпод дългите копринени мигли, отпи изящно от своята чаша.

— Несъмнено трябва да сте любопитна да узнаете какво съм намислил — започна Джеф откровено.

Рейлин кимна в съгласие.

— Нямам представа дали сте женен, или не, мистър Бърмингам, така че можете да разберете объркването ми от това какво трябва да очаквам от вас. Дали жена ви ще ми бъде господарка, или вие ще сте единственият ми господар?

— Не се считам за твой господар, Рейлин — каза той с усмивка, — също така няма да имате господарка, защото съм ерген.

— Надявам се да ме разберете, сър, че този факт ме тревожи — призна Рейлин откровено. — Току-що ви срещнах и изведнъж се оказах ваше притежание. Не смея дори да си помисля какви са вашите намерения. Бъдете сигурен, че дори да сте спретнато облечен и толкова красив, колкото едно просто момиче може само да мечтае, не желая да стана ваша играчка повече, отколкото бях готова да приема плановете на Густав Фридрих за мен.

— Трудно ми е да ви кажа какво си помислих, когато ви видях за първи път — отвърна Джеф колебливо. — Може би бях толкова заслепен от вашата красота, за да разбера, че действам безразсъдно и по невнимание причиних повече вреда, отколкото добро. Може да ме сметнете за глупак, но се чувствам така, сякаш ви познавам цял живот…

Младата жена го изгледа с любопитство.

— Никога не бих си помислила, че сте глупак, мистър Бърмингам.

— Аз съм в началото на тридесетте и никога досега не съм бил изкушен да помоля за ръката на някоя дама. Може би ще помислите предложението ми за скандално, още повече че току-що се срещнахме, но не мога да се сетя за по-добро решение за потулването на слуховете от този инцидент, които ще се разпространяват в продължение на седмици и дори месеци.

Въпреки че беше изумена, с всяка изминала секунда Рейлин ставаше все по-внимателна.

— Слушам ви, сър.

— Имате нужда от защитник, Рейлин, а аз имам нужда от жена, за да спра злите езици, които не ми дават покой години наред. Злословят без причина, дори стигайки дотам да разпространяват слуха, че копнея за жената на брат ми. Искам да прекратя хорските приказки, но не и като загубя свободата си, взимайки жена, която не мога да понасям. Знам, че сте млада…

— На деветнадесет, за да бъдем точни, сър…

— Прекалено млада — промърмори той замислено над чашата си, повдигна я и отпи глътка чай.

Рейлин слушаше всяка негова дума и не остави забележката му без коментар.

— Зависи какво имате предвид, сър. Аз съм прекалено голяма, за да бъда считана за дете, и ако желанието ви е да бъдете мой защитник, тогава ви съветвам да спрете клюките и злите езици. Познавам няколко дами в Англия, които са по-млади от мен и се омъжиха за изкуфели старци. Скоро след това овдовяха и за тяхна радост, бяха достатъчно богати да се омъжат за когото поискат. Някои избраха млади и красиви момченца, които трябваше да бъдат гледани като деца, и те скоро се отегчиха от тях. Що се отнася до мен, сър, по-скоро бих желала да се омъжа за някой, който е достатъчно зрял, за да е наясно с желанията си, и все пак достатъчно млад, за да ми даде деца и да бъде до мен, докато остарея.

Сега бе ред на Джеф да се взре в нея със страхопочитание.

— Рейлин, наистина ли разбираш какво ти предлагам?

Младата жена се двоумеше как да отговори от страх да не направи грешка.

— А какво предлагате, сър? Кажете го направо, за да не стане недоразумение.

— Предлагам да се оженим колкото е възможно по-скоро — каза той просто.

Рейлин се усмихна.

— Тогава съм ви разбрала правилно, сър. И въпреки че току-що се срещнахме, съм склонна да приема предложението ви… ако се съгласите да ми дадете малко време да се опознаем, преди да споделим едно легло като мъж и жена.