Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Sailing to Capri, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Силвия Нейкова, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 32гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Елизабет Адлър. Завещанието
Английска. Първо издание
Редактор: Мая Арсенова
Коректор: Никола Христов
Техн. Редактор: Никола Христов
Художествено оформление: Огнян Илиев
ИК „Калпазанов“, София, 2007
История
- —Добавяне
Част VІІІ
Ден четвърти. Соренто и Капри. Преди бурята.
„Човек не би могъл да бъде прекалено предпазлив в избора на враговете си.“
Глава 44.
Монтана
Монтана пиеше третото си еспресо в кафене на пристанището в Соренто, когато, като летен мираж, „Синята лодка“ се появи на хоризонта. Той се чувстваше ужасно и отчаяно се нуждаеше да се наспи добре през нощта. Уморено потърка с длан наболата си брада и се запита дали Дейзи ще се зарадва да го види или, напротив, вече ще е толкова ядосана, че ще го дари с леденото отношение, което жените така добре умеят да демонстрират.
Дейзи беше непрекъснато в ума му по време на дългите полети с „Гълфстрийма“ на Боб Хардуик, докато беше притиснат към сребристосивата седалка на височина 30 000 фута, а ушите му бучаха заради прекалено многото време, прекарано в самолет. Не се хранеше достатъчно, не спеше достатъчно, просто покриваше очите си с маска и се опитваше да се отпусне, а от време на време ставаше, за да се поразтъпче.
Вече беше сглобил по-голямата част от пъзела и отговорите бяха изненадващи, както и мотивът за убийството. Той все още нямаше достатъчно доказателства, за да обвини убиеца, но в Ню Йорк, в офисите, където разполагаха с последната дума на техниката и модернизацията в разследванията, хората му работеха по въпроса. Проверяваха компютрите за документи, за финансови отчети, за прехвърляне на недвижима собственост, за актове за раждане. В момента мислеше, че животът е пълен с изненади, някои от които наистина те заварват неподготвен.
Гледаше как „Синята лодка“ спуска котва. Виждаше някои от пътниците, подпрени на перилата, загледани в бледозлатистите скали на Соренто, поемащи първите глътки от въздуха, изпълнен с аромата на лимонови и портокалови дръвчета. По хълмовете над града се простираха лозя, а на самия край на скалите бяха накацали малки хотели в стил рококо. Рибарски лодки, боядисани в ярки цветове, влизаха в пристанището, пълни с улов, обещаващи прясна морска храна за обяд, а над всичко това се носеше бързият италиански говор.
По всяко друго време Монтана щеше да бъде очарован от тази сцена, но в момента Дейзи не излизаше от ума му. Днес щеше да постави нея на първо място, да я компенсира за това, че я беше изоставил така, без никакво обяснение. Надяваше се, че е получила съобщението му и го беше разбрала, но не разчиташе прекалено на това.
Една от лодките беше спусната във водата и някои от пътниците се качиха в нея. Той набра номера на Дейзи.
— Ти ли си? — каза, когато тя отговори.
— Не би ли трябвало аз да задам този въпрос? — Гласът й беше леденостуден.
— Би трябвало. Но искаш ли да узнаеш отговора?
— Напълно ми е безразлично.
— На делово или лично равнище?
Настъпи мълчание, после тя каза:
— Аз работя за Боб, така че ще обсъдя работата с теб. Лично равнище не съществува между нас.
— А какво ще стане, ако се извиня и кажа, че това не можеше да се избегне?
— Нямам нужда от извинения — отвърна тя рязко. — Трябва да говоря с теб. Тук станаха доста неща, за които трябва да знаеш.
— Аз съм на пристанището и те чакам — каза той и сложи край на разговора.
Закрачи по кея с ръце в джобовете. Нещата не бяха много обещаващи. Би дал всичко да можеше да не наранява Дейзи, но нямаше избор. А никога нямаше да позволи, на която и да е жена да застава между него и работата му. Работата винаги щеше да е на първо място.