Елизабет Адлър
Завещанието (42)

Глава 42.
Дейзи

Джини надникна в спалнята и като видя, че съм сама, каза:

— Не мога да пазя това за себе си повече. Щях да кажа на Монтана, но вече започвам да губя търпение. Започва да ми тежи. Не мога повече да гледам този човек, като знам това за него. — Тя стисна устни, а очите й гневно блеснаха. — Това копеле! — изръмжа тя.

— Кой?

— Чарлз Клемънт. Чарли, както го наричат всички, като че ли от това той става по-мил.

Седнах на леглото и потупах с длан мястото до себе си.

— Ела, седни тук, Джини, и ми разкажи всичко.

— Това всъщност е историята на мисис Уейнрайт, не моята — каза тя. — Но всички в селото я знаят. Нали знаеш какъв беше Боб, непрекъснато канеше хора в имението. През някои от уикендите канеше само мъже.

— Спомням си. Уреждах всичко и се връщах в Лондон. Оставях ги сами, наистина без нито една жена, която да пречи на мъжките им занимания.

— Ха, мъжки занимания! — каза с горчивина Джини. — И така, Боб поканил този Чарли Клемънт два пъти — за лова и всичко друго. А после, следващия път, Чарли взел момиче със себе си. Мисис Уейнрайт била в коридора, когато пристигнали. Чарли представил момичето. Мисис Уейнрайт каза, че неодобрението на Боб било повече от очевидно. Той мислел, че момичето е прекалено младо, както и тя. Е, нали си я знаеш мисис Уейнрайт, обича да си вре носа навсякъде, та по-късно тя запитала момичето на колко е години. То й казало, че е на осемнайсет, но мисис Уейнрайт не му повярвала.

— О, господи, Джини — казах, — била е малолетна?

Джини кимна.

— Тя казала за това на Боб. Той дръпнал момичето настрани и го запитал защо е тук. То заплакало и казало, че не е проститутка и че прави това само за мъже като Чарли, които обичали ученички. Плащал изключително добре. После признало, че е само на тринайсет.

— О, мили… боже…

— Боб изпаднал в дива ярост. Ударил Чарли, повалил го на земята пред погледа на момичето, което просто стояло там и се кискало като дете. Мисис Уейнрайт каза, че никога в живота си не е съжалявала някого повече. Чула Чарли Клемънт да се кълне, че ще си го върне на Боб. „Не си мисли, че съм сам в това, казал с неприятен глас Чарли. И ти си като всички нас, Боб Хардуик“. И Боб го ударил отново — този път толкова силно, че Чарли припаднал. След това Боб накарал Чарли да си опакова вещите само за минута. Той бил откаран до гарата с насинено и подуто око и с ужасно главоболие. Мисля, Боб открил откъде е момичето, къде е домът му, искам да кажа, а не където живеело в Лондон. Мисис Уейнрайт каза, че отишъл да говори с родителите му и според нея той предложил да им помогне. Тя също така каза, че имала ясното усещане, че Чарли бил довел момичето за „подарък“ на Боб. Можеш ли да си представиш нещо такова? — добави Джини.

Поклатих глава, защото разбрах как е било възможно Чарли да се заблуди по отношение на Боб. Явно сега той искаше отмъщение. Обещах да кажа на Монтана, когато се върне. Точно в този момент в спалнята, накуцвайки, влезе Тексас.

— Решихме, че можем да отидем до бара — каза тя весело. — Може би дори ще пея за вас тази вечер.

Джини се оживи малко, очарована.

— Ще отида да се облека — каза тя. — Не мога да отида в този изискан бар по нощница, нали?

Изпратих гостите си, напудрих носа си, сложих малко червило на устните си и облякох „униформата“ си — черни панталони, черна блуза и черни обувки. Боб беше прав — заподозрените започваха да се разкриват. Беше, като да белиш лук, докато се разкрие сърцевината — в случая, истината.

В бара видях, че Тексас също се е преоблякла, но за разлика от мен в по-блестящ тоалет — сива рокля от шифон, която проблясваше в сребристо при всяко движение. Подпряла се небрежно с лакът на бара, тя запя с копринения си зноен глас песни за любов и разбити сърца. Това, изглежда, беше подходящ начин да се завърши вечерта.