Елизабет Адлър
Завещанието (39)

Глава 39.
Монтана

Изгорялата и почерняла метална маса, която беше всичко, останало от жълтото „Ламборджини“ на Боб Хардуик, се пазеше в един гараж в Ню Джърси, където Монтана беше наредил да транспортират автомобила след злополуката. Екип от специалисти по пръстови отпечатъци и веществени доказателства работеше върху него, изследваше пораженията и непрекъснато ровеше из разтопения метал, в който се беше превърнал двигателят. Две неща бяха оцелели. Конструкцията на шофьорската седалка беше останала непокътната заедно с кожения колан, а рамката на гюрука дори не беше засегната.

— Странно, как се случват тези неща. Съжалявам, че беше необходимо толкова време — каза Лен Глейзър. Той беше експертът, който анализираше останките на самолети и автомобили, прилагаше и последните открития на своята наука, за да разкрие как са се случили злополуките. — Било е обаче по-сложно, отколкото изглежда. Човек би могъл да помисли, че лесно е можел да предотврати катастрофата.

С ръце в джобовете, Монтана гледаше останките и мислеше. Ех, ако Боб беше успял да избегне това… Но Боб беше загинал и сега Лен беше тук, за да каже как точно е станало това.

— Взехме проби от онова, което е останало от двигателя, и ги изпратихме в лабораторията. Върнаха се с положителен резултат за експлозив. Няма съмнение, че злополуката е причинена от бомба, поставена под двигателя. Била е взривена с дистанционно — най-вероятно скрит мобилен телефон, оставен на вибрация. Всичко, което е трябвало да се направи, е да се набере номерът. И — бинго! Боб е щял да се пръсне на парчета. Но ето какво мисля, че се е случило. Боб е спрял колата и е слязъл, за да се поразтъпче. Докато е бил на шосето, някой е набрал номера на скрития мобилен телефон и колата е избухнала. Боб е бил ударен от взривната вълна и преметнат през ръба на скалата. Не е бил убит директно от бомбата. Затова и не е обгорял като автомобила.

— Искаш да кажеш, че е можел да оцелее, ако се е бил отдалечил още малко?

Лен кимна.

— Мобилният телефон вероятно е бил скрит под седалката му.

Монтана стисна ръката на стария си приятел. Бяха работили заедно и преди и се познаваха добре.

— Благодаря, Лен. Съжалявам, че не мога да остана поне малко и да изпия едно питие с теб, но трябва да работя.

Той потупа Лен по рамото и веднага тръгна към вратата, където, до кормилото на черен „Форд F-250“, го чакаше главният му помощник.

— Случило се е, както мислехме — Монтана разказа какво точно е станало. — Сега трябва да проверим всички обаждания, направени от телефоните на заподозрените в онзи ден.

Помощникът му му хвърли скептичен поглед.

— И това е всичко, а?

Монтана се усмихна.

— Хей, правил си го и преди, човече. Да го направим отново, дори да се наложи да нахлуем в офисите на телефонната компания. Но защо да не започнем от по-лесното? Всички заподозрени са на борда на „Синята лодка“. Офисите на Фарел са в Ню Йорк, а апартаментът му е наблизо. Допелман също е бил тук, бил е отседнал в мотел №6 в близост до летището. А Чарли Клемънт е бил в „Уолдорф Тауърс“. Всеки от тях е имал възможност да го направи.

— Както и някоя от жените. Телефонен номер можеш да набереш и от чужбина, нали знаеш.

Монтана кимна. Разбира се, че знаеше. Не знаеше обаче коя от жените би могла да намери човек, който да постави бомбата вместо нея. Старата поговорка: „Където има желание, се намира и начин“ би могла да се отнесе и към убийството. Всичко е било възможно.

„Ламборджини“-то на Боб било на ремонт в седмицата преди злополуката, а после било откарано на паркинга на сградата, където се намираха неговите офиси. Нямало достатъчно място за трите автомобила на Боб в сградата, където бил апартаментът му, затова той оставял единия в сградата с офисите. Онзи, който го е направил, е забелязал да поставят багажа в колата и е знаел, че Боб ще използва спортния автомобил. Който и да е бил, за него е било лесно да влезе в гаража. Било е необходимо по-малко от минута да се поставят експлозивът и телефонът.

Монтана въздъхна.

— Ти се погрижи за нещата тук — каза той. — Аз ще се погрижа за заподозрените от Европа. А сега, стари приятелю, трябва да хвана самолета.

Частният самолет „Гълфстрийм“ на Боб го чакаше на пистата в Тетърборо. Монтана се обади и каза на пилота да се приготви за излитане, защото ще е там след десет минути. Беше разрешил първата част от загадката. Това вече не беше просто вероятност… Това наистина беше убийство.