Уилям Шекспир
Макбет ^[0] (16)

Пета сцена

 

ПЪРВА ВЕЩИЦА

Какво ти е, Хекато, та си гневна?

 

ХЕКАТА

Нима ми липсват, дъртели такива,

причини да се сърдя? Или бива

по кървав път с мъгляв съвет

да направлявате Макбет,

а вашата кралица зла,

учителка по зли дела,

за всичко туй да не узнай,

в магията да няма пай?

И сте сглупили при това,

защото билки и слова

сте похабили за един

жесток и злобен майчин син,

когото тласка личен бяс,

а не че е примрял за вас!

За да поправите това,

щом утро заблести едва,

явете се пред моя трон

край извора на Ахерон^[20].

Там той ще дойде, зажаднял

да чуе бъдния си дял,

а вий донесте билки зли,

треви, вълшебства и котли.

Аз литвам. Чар със страшна мощ

ще заваря през тази нощ:

по лунния изгънат рог

се сцежда капка кобен сок;

преди да се откъсне тя,

до нея аз ще долетя

и сбрала я в кърчага свой,

от нея духове безброй

ще изпаря и в миг Макбет,

от техните лъжи обзет,

ще се опълчи на борба

със разум, смърт, закон, съдба,

а ясно като две и две

е, че от всички врагове

таз мнима сигурност все пак

за смъртните е главен враг!

Ха! Чух на свойто кочияшче знака!

Възседнало гъст облак, то ме чака!

 

ПЪРВА ВЕЩИЦА

Да бързаме! Тя скоро ще се върне!