Майкъл Харви
Подземията на Чикаго (39)

38

За две минути Маркъс бе убил двама души. Първият лежеше в тъмния коридор и се опитваше да пропълзи към светлината. Маркъс застана на прага и вкара един куршум в гърдите му. Вторият беше опрял гръб на стената в спалнята. На главата му имаше шапка на „Янкис“, а в ръката си държеше пистолет, който нямаше сили да вдигне. Маркъс го изрита встрани. Клепачите на бандита потрепнаха и се вдигнаха, но Маркъс побърза да ги затвори завинаги.

Рей Рей беше заповядал да ударят „Шестте аса“ по домовете им и да ги запалят. Не бе пропуснал да обясни как трябва да го направят. Първо трябваше да минат по-младите и да маркират вратите им с червена боя. После идваше редът на двойките с бидоните и пистолетите за пирони. Единият щеше да полива стъпалата с бензин, а другият да заковава вратите и прозорците. Първият трябваше да запали клечка кибрит и да я хвърли на стъпалата, а после двамата да седнат на тротоара и да гледат как се вихри пожарът. Да слушат писъците вътре и да се опитват да отгатнат кой ги издава. Работата на Маркъс беше да застреля всеки, който успееше да се измъкне, а след като пламъците стихнеха — да обиколи руините и да довърши оцелелите.

Маркъс свали маската и избърса потта от челото си. Ръката го болеше. Държеше я притисната към гърдите си и бавно напредваше през буренясалия двор. Рей Рей трябваше да се възползва от шанса си и да го убие. Но вместо това той му премаза пръстите и навря пушка в ръцете му. Защо ли, запита се момчето, докато ловко зареждаше пушката с една ръка.

Паважът пред него бавно просветляваше от настъпващото утро. В дъното на улицата се очерта силуетът на стара църква с голи стени. На стъпалата пред нея се виждаше фигурата на висок мъж с пистолет в ръка. Маркъс хлътна в близката сянка. Позна кой е мъжът само от начина, по който потропваше с крака.

Запълзя напред в процепа между две сгради. Пушката сочеше напред, влажният му показалец докосваше спусъка. Рей Рей се обърна и първите лъчи на слънцето осветиха лицето му. Сърцето на момчето забави ритъма си, кръвта застина в жилите му. Беше ловец по рождение, много търпелив за възрастта си, но все още прекалено млад и неопитен. Изобщо не му мина през ума, че дивечът може да е самият той. Докато не стана късно.