Майкъл Харви
Подземията на Чикаго (35)

34

На пет километра източно от загражденията нощното дежурство на Миси Дейвис обещаваше да се превърне в ад. Миси беше завършила с отличие колежа „Васар“, пета по успех в класа си, но според мнозина би трябвало да е първа. Юридическият факултет на Йейл беше проявил интерес към нея, изпращайки й специално писмо. Последваха го Станфорд и Чикагският университет. В крайна сметка обаче тя предпочете магистратура по журналистика в „Нортуестърн“ и избра класическото интервю в стил Кристиан Аманпур, или по-скоро някаква негова англосаксонска версия. Дори за миг не си беше представяла, че това ще означава безкрайни нощни дежурства. Тя откъсна поредната новина от принтера и я понесе към другия край на нюзрума на Канал 6.

— Миси, разпечатай и прегледа на новините в десет, ако обичаш.

Тед Хендерсън беше прекият й началник и редактор на нощните новини. Тя беше привлякла вниманието му още в началото на интервюто й за работа. Облечен в безупречно колосана синя риза и с черна вратовръзка, той не сваляше поглед от дългите й бедра (които тогава изглеждаха наистина страхотно в рокля на Зак Посен) и й предложи работа само десет минути след началото на интервюто. Тя се усмихна и прие. И ето я сега тук, в ада на нюзрума, напълно под властта на мениджър от средно ниво, почти на ръба на силите си, заета да къса ръкописи и да изпраща бог знае къде безсмислени текстове и кадри.

Миси тръсна разпечатката на бюрото на Тед и се върна на работното си място. Бюрото й беше задръстено от четири телевизионни монитора, включени на каналите на конкуренцията. До тях работеха няколко полицейски скенера и радиостанция за двустранна връзка с подвижните телевизионни станции. Минаваше полунощ. По това време нюзрумът би трябвало да е относително спокоен, но не беше. Преди малко повече от час дойде новината за вероятното разпространение на опасни материали в района на Уест Сайд. Тя веднага изпрати на място Дино Пилици, фотограф ветеран с огромен опит. Оказа се обаче, че той не може да се добере до мястото на инцидента, блокирано от полицията. Нито той, нито Миси имаха обяснение на този факт.

— Току-що получих поредното съобщение от Дино — подвикна тя.

— Какво казва? — попита Тед Хендерсън, без да отмества очи от екрана пред себе си. Не си направи труда да я погледне, защото в нюзрума бяха само двамата.

— Все още не може да стигне до мястото.

— Кажи му да си купи карта, по дяволите!

— Не се е загубил, а просто не може да проникне.

Тед престана да пише и вдигна глава.

— Какви ги дрънкаш, по дяволите?

— Той твърди, че районът е отцепен.

— От кого?

— От полицията. Опитал три различни маршрута, но неизбежно попадал на полицейски заграждения.

Тед стана и се приближи. Миси посочи картата, която беше извадила на един от мониторите.

— Първо пробвал ето тук, на „Медисън“. После тръгнал на юг, описвайки широк кръг, а след това се върнал обратно и излязъл на „Огдън“. Според него става въпрос за точно очертан периметър.

— Какво разбира Дино от периметри, по дяволите?

— Видял е как издигат заграждения.

— Заграждения ли?

— Направил е няколко снимки, но не е успял да се приближи достатъчно, за да разбере накъде отиват камионите.

Тед седна до нея и се зае да изследва картата.

— Какво върви по полицейските скенери?

— Вече ти казах. Вероятно заразяване от трета степен. Дойде в десет и трийсет, повториха го половин час по-късно.

— Някакъв адрес?

— Не — поклати глава Миси. — Само локализация в района на Гарфийлд Парк.

— И оттогава нищо, така ли?

— Нищо. Нито от полицията, нито от пожарната.

Миси отпи глътка сода и зачака, нетърпеливо потупвайки с крак.

— Кой друг проявява интерес?

— Може би Канал 5, но не съм сигурна дали са изпратили човек.

— Можеш ли да разбереш?

— Може би.

— В колко часа трябва да вдигнем хеликоптера?

— В четири. Но мога да го уредя и за по-рано.

Тед стана и бавно се насочи към работното си място.

— Нещо ново за ситуацията пред „Кук“?

— Кметът се появи там някъде около шест и обяви, че всичко е под контрол. После ни изгониха. Това беше водещата ни новина на емисията в десет.

— Брой на заразените?

— Единайсет мъртви. Никой не казва колко са заразените.

— Какви са слуховете?

— Според последния става въпрос за ешерихия коли. Преди това беше птичи грип и H1N1. Според някои източници Центърът за контрол на болестите е проявил интерес, но няма нищо официално. Все пак става въпрос за Уест Сайд, нали?

— Имаме ли човек пред „Кук“ в момента?

— Вече ти казах, че ни изгониха. Всички изявления идват от общината. Там през цялата нощ дежури наш екип.

— Свържи се с Дино и му кажи да тръгва към болницата.

Миси посегна към радиостанцията, но в същия миг светна лампата на една от вътрешните линии. Тя притисна слушалката между рамото и главата си и започна да набира текста на поредното разпореждане към фотографа.

— Задръж така — каза тя и натисна някакъв бутон.

— Кой е? — обади се Тед.

— Приели са обаждане по една от външните линии. Някакъв човек твърди, че въоръжена полиция обгражда хората в Оук Парк. Ченгетата носели маски и били облечени в защитни костюми.

— Оук Парк?

— Така казват.

Миси усети някакво дращене в гърлото си и с усилие преглътна.

— Ти чу ли какво казва този човек?

Миси посочи мигащата светлина на конзолата.

— Бил е в колата си, когато са го прекъснали. На втора линия е телефонистката, приела обаждането.

— Набери Дино. А телефонистката ми я прехвърли в офиса на Джим.

Тед се насочи към кабинета на директора на новините, който в момента беше празен.

Миси натисна мигащия бутон.

— Записа ли името и номера на човека, който се обади? Добре, прехвърлям те на Тед Хендерсън…

В същия момент на пулта замига още един бутон. Друга вътрешна линия, този път от охраната. Миси го натисна.

— Какво има, момчета? Тук е доста горещо… — Тя послуша за миг, после добави: — Задръжте така. — Вдигна глава и извика: — Тед!

Гласът й достигна Тед в мига, в който прекосяваше метеорологичното студио на Канал 6. Той спря на място и направи гримаса. Изглеждаше ужасно млад, ужасно блед и ужасно самотен в панталона си в цвят каки и пуловера от „Брукс Брадърс“.

— Имаме си компания! — долетя гласът на Миси.

— Кой? — извика в отговор Тед и прокара пръсти през косата си.

— Трима агенти от Вътрешна сигурност чакат на входа. Настояват да разговарят с нас.

Тед Хендерсън се тръшна на близкия стол и впери поглед в празния екран пред себе си. Часовникът над главата му показваше 0:43 ч.