Майкъл Харви
Подземията на Чикаго (31)

30

Маркъс Робинсън наблюдаваше походката на шефа. Бавна и солидна, с вирната глава и изпънати рамене.

— Идва — обади се Джеймс.

Беше късен следобед в Уест Сайд. Маркъс и брат му заемаха задната седалка на един заключен джип. Джейс беше прибрал ключовете, като преди това ги бе предупредил да не шават. Сега Рей Сампсън се приближи до колата, отключи вратите и почука на стъклото. Маркъс го свали.

— Добре ли се чувстваш, малкият?

Юмруците им се срещнаха в обичайния поздрав. Маркъс беше извадил патроните от револвера, с който предишния ден беше ликвидирал Корееца. В момента оръжието беше затъкнато в колана му, а патроните студенееха в джоба му. Рей Рей се облегна на прозореца.

— Искаш ли да се поразходим?

Джеймс посегна да го хване за ръката, но той се дръпна. Рей Рей го поведе надолу по улицата, покрай няколко паркирани коли със затъмнени стъкла и включени двигатели. Маркъс усещаше погледите върху себе си, до слуха му долетяха звуците на отварящи се врати, които бързо се затръшваха. Продължиха към задънения край на улицата, движейки се съвсем близо до полусрутена ограда.

— Как я караш, малкият? — подхвърли Рей Рей, докосвайки с пръсти оградата.

— Готвя се за екшън.

— Имаш ли представа какво ще правим?

— Джейс каза, че ти ще ни обясниш.

Рей Рей кимна и протегна ръка.

— Дай да видя тоя пищов.

Маркъс мълчаливо му го подаде. Рей Рей го прибра в страничния джоб на якето си. Бойците на „Четворките“ останаха да гледат след тях, очаквайки да разберат какво е намислил шефът им.

— Откъде го взе, малкият?

Маркъс обясни.

— А сега отново ми разкажи за Сесил.

Маркъс повтори историята си. Как Сесил насочил пистолета си към белия мъж в магазина на Корееца, когато от мазето се появил втори. Именно той застрелял Сесил, а после гръмнал един-два пъти към братята Робинсън. Накрая и двамата побягнали.

— Това е всичко, така ли?

— Да.

Маркъс си даваше ясна сметка, че историята му хич я няма. Рей Рей не разполагаше с труп, който да провери, но по принцип не го беше грижа за Сесил.

Главатарят на „Четворките“ измъкна собствения си пистолет, затъкнат в колана му.

— А сега ми кажи защо гръмна Корееца!

Маркъс нямаше представа откъде е разбрал, но не си направи труда да отрича.

— Дължеше ми пари.

— Ти работеше ли за Корееца?

— Помагах му в някои неща.

— Видя ли дрогата в магазина?

Маркъс само поклати глава.

— Какво взе от там?

— Нищо.

— Смисълът нещо ми се губи, малкият — заяви Рей Рей и почука с пистолета по бедрото си. Маркъс усети как стомахът му се свива, стана му гадно.

— Мислех да прибера кашоните от мазето му.

— Какво имаше в тях?

— Не знам. Каквото и да е. Все щях да изкарам някой долар.

— Без да ми докладваш?

Маркъс кимна. Рей Рей напъха пистолета обратно под колана си.

— Продължавай — рече той.

— Оправих Корееца следобед. Мислех да изкарам кашоните с мотокара, но тогава се появи оня шибаняк.

— Опиши ми го.

— Висок, бял. Носеше дълго палто.

— Не беше ли някой от двамата, които видя по-късно?

— Мисля, че не.

— Мислиш?

— Тоя носеше маска.

Рей Рей измъкна черна маска изпод якето си.

— Като тази?

Маркъс кимна, без да се замисли.

— И той гръмна по мен в мазето, ама аз се измъкнах през тунелите.

— И това е всичко?

— Аха.

— Значи искаш да кажеш, че другият е прибрал дрогата ми?

Маркъс сви рамене.

— Как мислиш да се изчистиш от тая гадост, малкият?

— Като ти помогна да намериш дрогата.

Рей Рей въздъхна и се наведе. Очите му се изравниха с тези на момчето.

— С коя ръка стреляш?

Маркъс вдигна дясната си ръка, а Рей Рей започна внимателно да я разглежда, сякаш никога досега не беше виждал нещо подобно. После се изправи и тръгна покрай оградата, подритвайки дребните камъчета по пътя си. След малко се върна с буца бетон в ръка.

— Ела с мен.

Спряха на малка циментирана площадка с назъбени краища, но сравнително гладка повърхност. Рей Рей го накара да легне по корем и да изпъне странично лявата си ръка. Членовете на бандата направиха широк кръг около тях.

— Разпери пръстите си.

Маркъс се подчини.

— Ирландците му викат „спиране на вятъра“ — поясни Рей Рей, очаквайки някаква реакция от зяпачите. Маркъс нямаше какво да каже. Шефът на бандата вдигна бетонната буца, която държеше в ръка. — Ако мръднеш, ще използвам пистолета.

Маркъс извърна глава. Буцата изсвистя във въздуха и се стовари върху кутрето и безименния му пръст. Той изкрещя от болка, но не се разплака. Рей Рей отмести буцата, огледа щетите и я захвърли встрани.

— Обърни се по гръб — заповяда той и му върна пистолета. Маркъс го пое с дясната си ръка, а лявата остана притисната към корема. Краката му бяха омекнали. Някой го хвана за лакътя и той вдигна глава. Беше Джеймс. Изминаха десетина метра по алеята, преди да чуят гласа на Рей Рей.

— Малкият!

Маркъс се обърна.

— Ще можеш ли да работиш с помпа?

Маркъс кимна.

— Джейс.

Стрелецът се появи от сянката на някаква разбита врата. В ръката си държеше дълъг черен пистолет.

— Време е това хлапе да получи пушка и кофа патрони.

След тези думи Рей Рей се обърна и се отдалечи. За всеобща изненада Маркъс си тръгна жив. И той бе най-изненадан от всички.