Майкъл Харви
Подземията на Чикаго (19)

18

Накара ме да седна на пода срещу витрината на „Ред Бул“. Хлапето на име Маркъс се настани срещу мен, с отворена кутийка „Прингълс“ в ръце. За момента други хора не се виждаха.

Рей Рей клекна на крачка от мен.

— Кажи ми каквото трябва да знам и да приключваме — рече той.

Обърнах глава към Корееца, който лежеше на метър вдясно, и срещнах безжизнените му очи.

— Приятелят ти мистър Ли е имал страничен бизнес. Онези кашони долу са свързани с него.

— Знам всичко за страничния бизнес на Ли — каза Рей Рей и се изправи. Маркъс премести револвера в скута си.

— В такъв случай знаеш, че е сключвал сделки с някой в центъра на града. Приятелката ми е репортер в един от големите вестници. Помоли ме да дойда и да говоря с него.

— Репортер значи — рече Рей Рей и направи крачка към мен.

— Точно така.

— И затова си тук?

— Да.

— Лошо — въздъхна Рей Рей и повиши глас: — Сесил!

Хлапакът с мънистата се появи откъм задната част на магазина.

— Дай ми три минути, а после виж сметката на тоя гадняр — разпореди се Рей Рей. — Джейс би трябвало вече да е изкопал онази дупка долу. Маркъс и Джеймс ще ти помогнат.

След тези думи пъхна пистолета ми в ръцете на Сесил и излезе, без да ме погледне. Джейс тръгна след него. Останалите трима ме наобиколиха. Гледаха ме, без да ме виждат. За тях вече бях мъртвец.

— Стани — рече Сесил.

Подчиних се.

— Къде го искаш?

Гледах ръцете му с пистолета, които нетърпеливо потрепваха.

— Чакай — обади се Маркъс.

— Върви на майната си! — погледна го за миг Сесил, после отново се обърна към мен. — Мисля да те гръмна в главата, приятел.

— Убивал ли си някога? — попитах.

— Майната ти! — Сесил заби дулото в гърдите ми. Ръцете му продължаваха да треперят. Погледнах към Маркъс зад него. Може би Сесил прочете смъртната си присъда в очите ми, а може би просто се нуждаеше от още малко време. И затова се обърна. В същия миг Маркъс натисна спусъка.

 

 

При падането си Сесил събори от рафтовете няколко кутии бира „Ейджакс“. Маркъс направи крачка напред и насочи револвера в колана ми.

— Джеймс, вдигни онзи пищов — разпореди се той.

Върлинестият хлапак грабна пистолета ми от пода и отскочи встрани от Сесил, сякаш беше радиоактивен.

— Гръмни го в гърдите — заповяда Маркъс, без да сваля очи от мен. Джеймс стоеше като парализиран. Маркъс направи крачка назад и протегна ръка. Джеймс постави пистолета в дланта му. Екнаха още два изстрела, после Маркъс изрита трупа на Сесил и хвърли пистолета в краката ми.

— Все пак трябва да те убия — каза той.

— Защо?

— Защо ще те убия ли?

— Защо него? — поясних аз, кимайки към Сесил.

— Бях си го обещал. Освен това ти си натиснал спусъка, а ние с Джеймс ще бъдем героите. Но преди това ще слезем долу за онези кашони.

— Ти си убил и Ли.

— Ние имахме бизнес с него, но Рей Рей реши да го отстрани от бизнеса. Аз дойдох да взема своя дял. Преди Рей Рей да получи своя.

— Кашоните?

— Да.

— Какво се случи?

— Появи се един с пушка — сви рамене Маркъс. — Започна да гърми в мазето, ама аз се измъкнах през тунела.

— Кой беше?

— Знаеш кой.

— Не знам.

— Бял шибаняк като теб.

— Той ли взе дрогата?

— Ще видим. След като те гръмна, може би ще се окаже, че ти си я взел. Във всички случаи аз ще съм на чисто.

Маркъс вдигна револвера. Светлината отвън очертаваше малък ореол около главата му. Виждах дори тънките косъмчета по ръката му. Очите ми отново пробягаха по вътрешността на магазина. Умът ми се разтвори, попивайки всичко. Кашони „Чириос“, бутилки „Дрейно“. Тънък слой прах върху кутиите с грах. Издути шишета бира в охладителя, редом с бутилки вино. Прогнило от влагата и опръскано с кръв дюшеме, по което шетаха хлебарки. Замръзнали в неестествена поза трупове, между които проблясваха златисти гилзи.

Обхванах всичко това с един поглед, докато показалецът на Маркъс обираше луфта на спусъка. После светът експлодира. От стълбите за мазето изскочи Винс Родригес с димяща пушка в ръка. Разнесе се втори изстрел. Проснах се на пода, но не усетих нищо. Дългият хлапак на име Джеймс драскаше по посока на вратата. След него пълзеше и малкият, все още с револвер в ръка. После Родригес се изправи над мен и поклати глава.