Майкъл Харви
Подземията на Чикаго (42)

41

Държах момчето на мушка. Ръката ми не помръдваше, но когато срещнах погледа му, изведнъж разбрах, че животът ми се превръща в прах. В пушката помпа имаше още един патрон. Аз нямаше да го застрелям и той го знаеше.

— Хвърли го — рече Маркъс.

— Май ще трябва да ме гръмнеш, за да го направя.

Маркъс сви рамене. Вместо да стреля по мен, той се наведе и мушна в колана си пистолета, с който щяха да го убият. После ми подаде пушката с приклада напред.

— Вземи я.

— Защо?

— Ако не я вземеш, ще те гръмна в коляното, а после ще извикам братята да видят кой е убил Рей Рей.

— А ако я взема?

— Всеки си тръгва по пътя.

— Значи аз съм убил и тримата, а ти си героят, който ме е прогонил, а?

— Започваш да схващаш. Тоя път няма как да не се получи. Хайде, вземи помпата.

— Ами ако просто те гръмна?

— Нямаш кураж, старче — пренебрежително подхвърли Маркъс, после извади от задния си джоб тетрадка с червени корици. — Вземи и това… — Замълча за момент. — Хайде, размърдай си задника, защото те скоро ще са тук.

Беше прав. Моментът не беше подходящ за разговори. Хвърлих последен поглед към Рей Сампсън, сгърчен в сянката на църквата. Очите му бяха безжизнени. Маркъс вече беше прибрал маската му, а също и тази на Джейс. Изправен над труповете им, той спокойно си броеше патроните. Кралят е мъртъв, да живее кралят.

Напуснах покритата с неравни павета улица, без да поглеждам назад.