Майкъл Харви
Подземията на Чикаго (34)

33

Строителството на загражденията започна на мръкване. Работници в защитно облекло разтоварваха големите каси от камионите и ги отваряха с лост. Част от тях изкопаха дупки за стълбовете, а други започнаха да развиват големите рула с метална мрежа. Практически оградите бяха две, на двайсет метра разстояние една от друга. В горната си част имаха няколко реда бодлива тел, а външната беше покрита с шперплат, който пречеше да се вижда какво става отвъд нея.

Бариерите бяха построени под мълчаливия надзор на чикагската полиция, която отбиваше уличното движение. Помагаха им солидна група федерални агенти, които се грижеха за отстраняване на „проблемите“, възникнали около периметъра. По изрична заповед на федералните пласти в 23:00 ч. бяха блокирани сигналите на телевизията и мобилните оператори в „защитените зони“. На тяхно място се излъчваше предварително записано съобщение, което обясняваше на гражданите, че прекъсването е планирано до седем сутринта, когато ще бъдат възобновени „ограничените услуги“ на телевизионните и мобилните оператори. В допълнение Вашингтон натисна бутона за спиране на интернет, блокирайки сигнала на всички доставчици в района.

Малко преди полунощ пред главния вход на болницата „Кук“, медицинския център „Ръш“ и болницата „Маунт Синай“ беше поставена въоръжена охрана. Двайсет минути след появата на войниците персоналът на „Кук“ напусна сградата. Лекарите и сестрите категорично отказаха да се върнат на работните си места, преди да получат защитно облекло, подобно на онова, което носеха мъжете с пушките. За половината от тях това беше без значение, тъй като вече бяха заразени.

По улиците плъзнаха смесени екипи от агенти на Вътрешна сигурност, ФБР и армията. Облечени в защитни костюми и въоръжени с автомати, те блокираха всички големи кръстовища и затвориха търговските обекти наоколо — главно барове и ресторанти, бензиностанции, магазини за хранителни стоки и алкохол. Те арестуваха всеки, който оказваше съпротива, а попадналите случайно в района хора бяха натикани във „временни подслони“. Реакциите бяха различни. Част от гражданите крещяха и ругаеха хората с автомати и предпазни маски, други припадаха. Трима получиха инфаркт. В сърцето на Уест Сайд започнаха погроми. Бандити и скитници трошаха витрините на магазините и ги разграбваха. Хората в Оук Парк се хванаха за мобилните си телефони. Вероятно по инстинкт, за да споделят своя гняв или да заснемат случващото се. Но в общ план обикновените граждани изпълняваха заповедта. Това изненада Вашингтон, но в него нямаше нищо необикновено. Когато ченге в защитно облекло се появи на прага ти с насочен автомат и ти заповяда да не си подаваш носа навън, едва ли имаш голям избор, освен да се подчиниш. А после си стоиш у дома и очакваш нови заповеди.