Майкъл Харви
Свидетелят от влака (64)

Епилог

Хранилището за веществени доказателства на чикагската полиция се намира в мазето на Блок 4 в Саут Сайд. На един висок рафт, приблизително по средата на дългия стелаж, горе-долу в центъра на огромното помещение, е поставена картонена кутия, запечатана с полицейско тиксо. В нея има няколко листа, слепени от спечена кръв, които бяха открити под трупа на Катрин Лосън.

Никой не бе направил усилие да ги прочете внимателно. Доколкото усещах, всеки си имаше своя причина да не рови повече случая. Федералното правителство беше твърде арогантно. Градските власти на Чикаго — твърде самодоволни. А Майкъл Кели — твърде гневен.

Ако някой все пак си бе дал труда да се поинтересува, щеше най-напред да попадне на един материал, който Лосън бе фотокопирала от папката „Тероризъм 2000“, намерена у Джим Дохърти при смъртта му. В него Дохърти лично бе подчертал с жълт флумастер онова, което го бе интересувало — така наречения от Пентагона Сценарий „Метро“ относно внасянето на електрически крушки, пълни с антракс, в метрото на някой голям американски град.

Всеки, който би продължил да чете нататък, щеше да се натъкне на бележките, нанесени от Катрин Лосън в полетата и отнасящи се до съучастника на Дохърти — Робълс, включително двугодишната му служба във Форт Детрик, щата Мериленд, както и до провежданите от въпросната лаборатория експерименти с антракс като бойно отровно вещество. И накрая любознателният читател би открил статията за изчезналите количества биологични оръжия, която Лосън си бе изрязала от „Болтимор Сън“.

Цялата тази информация се съдържаше в бележките на Катрин Лосън. Стига да имаше кой да ги прочете. Вместо това целият нелицеприятен проблем беше натъпкан в една кутия за веществени доказателства и погребан за вечни времена. Междувременно на няколко километра от хранилището, недалеч от мястото, където бе открит трупът на Лосън, две електрически крушки потрепваха и помръдваха като живи във фасонките си, като се отвиваха с части от милиметъра при преминаването на всеки влак. Никой не можеше да предвиди със сигурност кога щяха да паднат и дали заедно или поотделно. Както и никой не знаеше какво има вътре. Или какво няма. Като с всичко друго и тук нещата опираха до късмет — ръка карти или едно хвърляне на зарове. И до куража да се приемат последиците.