Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Майкъл Кели (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The third rail, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 13гласа)

Информация

Сканиране
ehobeho(2015)
Разпознаване и корекция
Mummu(2015)

Издание:

Майкъл Харви. Свидетелят от влака

Американска. Първо издание

Превел от английски: Боян Дамянов

Редактор: Димитрина Кондева

Худ. оформление: Николай Пекарев

Техн. редактор: Людмил Томов

Коректор: Симона Христова

 

Формат 84×108/32. Печатни коли 19

Издателство ОБСИДИАН

Печат и подвързия: „Абагар“ АД — В. Търново

 

Michael Harvey

The Third Rail

Copyright © 2010 by Michael Harvey

All rights reserved.

Превод © Боян Дамянов

Худ. оформление © Николай Пекарев

ОБСИДИАН, София, 2010

ISBN: 978-954-769-234-3

История

  1. —Добавяне

Синята линия

50

Катрин Лосън се отпусна на седалката и се загледа разсеяно в траверсите, които профучаваха под прозореца й. Влакът по Синята линия набра скорост на излизане от станцията и се наклони плавно, за да вземе завоя. Лосън опря глава до стъклото, като се остави на ритъма на колелата да я върне в спомените й от последните дни. Първият образ, изплувал в съзнанието й, беше на Хюбърт Ръсел, с изпънат от въжето врат, който се въртеше бавно над бюрото си. После се появи Кели, с очи като два отворени гроба, стиснал до болка ръката й, докато ковчегът на приятеля му се затвори с трясък и пръстта забарабани по капака.

Лосън се стресна и отвори очи. Влакът й навлизаше в станция „Холстед“. Беше ранен следобед и за щастие вагонът беше празен, ако не се броеше една жена в униформено яке с лого на рекламна агенция, която явно отиваше на работа. Лосън свали черните си ръкавици, пусна ги в скута си и ги затисна с длани. Влакът се бе спуснал под земята и се носеше към Централния пръстен. Тя погледна през прозореца, но видя само лампите на служебното осветление, които се мяркаха за миг в тунела. Документите, които бе копирала, се намираха в чантата й. Извади ги и прочете отново целия материал. След това напипа ключа в джоба си. Беше от аварийния изход на метрото в близост до „Полк“ и „Десплейнс“ — мястото, където преди седмица бяха открили трупа на Мария Джаксън. Лосън погледна часовника си. Срещата й беше в пет. Имаше много време. Тя стана, сложи си ръкавиците и ги изопна нагоре. Жената с униформеното яке й се усмихна, докато влакът спираше на станцията. Лосън отвърна на усмивката й. Вратите се плъзнаха встрани и тя слезе на полутъмния перон.

 

 

Влачеше обувките си в мръсотията и гледаше към облаците прах, които се виеха над главата й, осветени от мъждивите лампи. Трупът на Джаксън бе открит на километър и нещо от мястото, където се намираше, но не това я занимаваше в момента. Очите й проследиха дългата редица от светлини, наредени като наниз покрай линията и потъващи някъде напред в мрака. Това не бяха неоновите тръби, които бе видяла на път към центъра. Бяха обикновени електрически крушки, каквито имаше и около трупа на Джаксън. И това я притесняваше. Въпреки всичко останало.

Някъде в тунелите отекна глух тътен. Лосън инстинктивно се дръпна назад и хвана дръжката на пистолета си. Усещаше вибрациите със стъпалата си, чуваше ги как се предават по стоманените релси. Тътенът се засили, сякаш всеки миг влакът щеше да я връхлети. После го видя през една пролука между носещите колони през три коловоза от нея — задъхан звяр със светещи очи, който изскочи иззад завоя и се втурна в тунела. Лосън вдигна глава нагоре и се загледа в крушките, които се полюляваха от течението, хвърляйки странни отблясъци по стените наоколо. После влакът отмина. Известно време крушките продължиха да се подрусват и поклащат с все по-малка амплитуда и не след дълго тя чуваше само собствените си стъпки в прахоляка.

Повървя така още десет минути, после се обърна и тръгна обратно към вратата, през която бе влязла. Цял ден бе мислила за метрото, за електрическите крушки, за предстоящата среща. И това беше добре за нея, понеже не й оставаше време да мисли за останалото.