Майкъл Харви
Свидетелят от влака (49)

49

Когато стигнах, вече го бяха свалили от въжето. Стоях на тротоара и гледах как го изнасят от сградата в черния найлонов чувал. Споменът за него изгаряше черепа ми отвътре. Протегнах ръка, за да го пипна. Но той се изплъзна от допира ми и зае мястото си в галерията от мъртви лица, вероятно очаквайки да види колко ще скърбя.

— Съжалявам, Майкъл. — Лосън бе застанала до мен; думите й достигаха тихо, но отчетливо до ухото ми. — Не знам какво е станало с екипа, който изпратих.

— Не си виновна ти. — Отдръпнах се от линейката и седнах на бордюра. — Аз бях този, който се забави. Аз бях този, който реши, че нищо не го заплашва. И сгреших.

— Съжалявам. — Лосън приклекна до мен. В този момент изглеждаше объркана, дори разстроена. — Ние закъсняхме и ти се извинявам за това.

Почувствах ръката й върху своята; лицето й се белееше в тъмнината.

— Майкъл Кели?

Вдигнах глава. Чернокожа жена на средна възраст се беше надвесила над мен и сваляше хирургическите ръкавици от ръцете си. Мардж Конъли бе прекарала целия си съзнателен живот в близост до смъртта и чертите на лицето й изразяваха онова кораво достойнство, което изискваше тази професия. Познавах я повече от десетилетие и бях виждал много пъти това изражение на лицето й. Само че този път потърпевшият бях аз.

— Здравей, Мардж. — Изправих се, Лосън също. — Това е Катрин Лосън, от ФБР. Мардж Конъли, от съдебномедицинската служба на окръг Кук.

Двете жени се здрависаха.

— И двамата ли имате нещо общо със случая? — попита Мардж.

— Хюбърт ми беше приятел — казах аз.

Мардж повдигна леко вежди и погледна очаквателно Лосън.

— Бюрото може да прояви интерес — каза тя.

— Това не е самоубийство — казах аз.

— Кой твърди, че е? — Мардж отвори задната врата на линейката. Черният чувал си беше на мястото.

— Какво открихте? — попита Лосън.

— Неофициално? Смърт поради асфиксия. Беше провесен на въже от вентилатора на тавана. А как е стигнал до там? — Тя вдигна рамене. — Засега не мога да кажа. Младо момче. Колко жалко!

Приближих се до чувала. Мардж разкопча ципа, без да каже дума. Хвърлих един последен поглед, но приятеля ми го нямаше вече, чертите му бяха застинали в смъртна маска.

— Утре ще знам повече — каза Мардж и затвори чувала.

Лосън кимна и й благодари. Мардж се качи на предната седалка и линейката потегли. Двамата с Лосън изпратихме с поглед Хюбърт Ръсел по пътя му за моргата.