Майкъл Харви
Свидетелят от влака (46)

46

Хюбърт се облегна назад и се заслуша в шумовете, проникващи през прозореца. После въведе поредната команда в компютъра си и зачака. От доста време бе заложил въдицата с надежда да се хване нещо. По този начин успяваше да не мисли за синините на лицето си.

Търсачката на екрана изплю нова партида резултати. Хюбърт кликна върху един от тях и се зачете. След няколко минути издърпа от чекмеджето старите папки на Джим Дохърти и прерови изрезките от вестници — веднъж, втори, трети път. Поклати глава. Погледна към кухненския нож, който лежеше на бюрото до ръката му, и се ухили. Не се виждаше да коли човек.

Хюбърт отвори есемеса със снимка, който бе изпратил преди, и се замисли за значението му. Искаше да опита още веднъж да се свърже с Кели по мобилния, но реши да изчака, докато научи още подробности. Включи вградената камера на компютъра си и натисна бутона Запис, после застана срещу нея и говори в продължение на двайсет минути, излагайки мислите си, докато бяха още пресни. Разсъжденията му се въртяха около странните неща, които бяха наизскачали от старите папки на Дохърти. Той бе приключил с първия запис и бе започнал нов, когато в коридора се чу шум. Хюбърт прекъсна записа, изпрати готовия файл на Кели и стана от стола. Погледна още веднъж ножа, но го остави, където си беше, и тръгна към вратата.