Майкъл Харви
Свидетелят от влака (35)

35

Чайникът закъкри, отначало кротко, после все по-силно, докато накрая нададе гневен писък. Рейчъл Суенсън влезе в кухнята, спря котлона на газовата печка и плъзна ръце по плота към кутийките с чай. Не искаше да взема хапчетата, които й бяха предписали, освен в случай на крайна нужда. Чаша билков чай и едно ранно лягане биха й свършили същата работа. Тя се пресегна към чашите в шкафа и си спомни за Майкъл Кели — небръснат, със скръстени на гърдите ръце и пистолет на хълбока, облегнат наперено на вратата на манипулационната, сякаш болницата беше негова. Майкъл беше може би леко недодялан, но излъчваше топлина, беше истински. Тя обичаше усещането за сигурност в прегръдките му, като същевременно ненавиждаше заплахата, която пораждаше у нея такава нужда от защита. Рейчъл въздъхна, грабна една чаша и се върна при печката. Прохладен ветрец погъделичка тила й. Изведнъж си представи отворен прозорец някъде в къщата; ужасно предчувствие пропълзя по гръбнака й. Тя се извърна и го видя насреща си, в собствения й дом, усети ръката му върху устата си и иглата, която се заби под кожата й.

Някъде далеч чашата й се претърколи върху плота и се разби на пода. Очите й погледнаха нагоре и го видяха, надвесен над нея. Видяха и острието на ножа. Рейчъл се опита да каже нещо, но думите излизаха завалени. После й се яви лицето на Майкъл и й стана ужасно тъжно, защото й се стори, че е умрял. Накрая и той се отдалечи някъде в пространството, докато тя остана сама, скрита в ослепителната бяла светлина.