Майкъл Харви
Свидетелят от влака (33)

33

Нелсън седеше в черния шевролет с работещ двигател и наблюдаваше входа на облицованата с камък жилищна сграда. Беше изхвърлил в езерото карабината, с която застреля Робълс. След това се бе смесил за малко с навалицата от смаяни, кървящи хора и пресни трупове по Лейк Шор Драйв, докато накрая се бе скрил в квартала.

Сега измъкна дългия нож от хавлиената кърпа в скута си и зачака съдийката. Спомените го върнаха назад към деня, когато Робълс за пръв път му бе казал за черното куфарче и електрическите крушки. Неговият мъртъв приятел ги бе задигнал, защото годината беше 1989-а и всичко беше толкова лесно. И без това се канеха да го изритат от армията, защо да не ги поизпоти малко? Робълс не знаеше какво има в крушките; знаеше само, че неговата задача е да ги охранява по четири часа на ден в течение на три месеца в лабораторията за биологични оръжия при Форт Детрик, Мериленд. Това беше достатъчно за Нелсън. Той взе куфарчето от приятеля си. После се поразрови малко, докато попадна на „Тероризъм 2000“.

Съставен през 1998 г., този класифициран доклад на Пентагона очертаваше потенциалните терористични заплахи за Съединените щати. Между тях изпъкваше нещо, наречено Сценарий „Метро“: терористична атака, при които да се използват електрически крушки, напълнени с антракс, в някоя от системите на обществения транспорт в големите американски градове.

Нелсън се опитваше да си представи атаката. В съзнанието си виждаше дългите, притъмнели перони на метрото в участъците, където то минаваше под земята — перони, натъпкани с човешка плът. Една електрическа крушка, паднала в полумрака, щеше да издаде едва забележим пукот, когато се разбиеше върху релсите. Облаче фин бял прашец щеше да се издигне грациозно нагоре от въздушното течение, осветено от прожектора на приближаващия влак. Някой щеше да се закашля, храчката щеше да е примесена с капки кръв. След това нещата щяха да се случат много бързо: земята ври, от изходите на гарите клокочат човешки тълпи, отчаяно устремени нагоре към светлината; хора падат като покосени под сводовете, изцъклените им очи гледат уплашено към дървените перони и ръждясалите носещи греди; опитват се да избягат, но краката не ги държат…

Пентагонът дотолкова се бе изплашил от подобен сценарий, че бе възложил на лабораторията при Форт Детрик да проведе серия от експерименти за доказване на практическата приложимост на електрическите крушки като оръжие на терора. Тестовете бяха продължили пет години, от 1993-та до 1997-а. Според доклада „Тероризъм 2000“ някои от учените бяха използвали в експериментите си генетично модифициран антракс, напълно безвреден. Други обаче настоявали на истински антракс за по-голяма автентичност. Нелсън не знаеше от кой вид са крушките, задигнати от приятеля му — надяваше се да са от втория, но в крайна сметка му беше все едно. Те бяха заложени. Когато им дойдеше времето, щяха да паднат. И градските власти в Чикаго трябваше да се оправят с последствията.

Междувременно имаше още решения за вземане и поредица от малки, лични отмъщения за привеждане в изпълнение. Едно такси в зелено и бяло спря пред каменната сграда и от него слезе съдийката на Кели. Главата й беше превързана; докато вървеше към входа, гледаше в краката си. Нелсън изчака таксито да потегли. После пъхна ножа под якето си и излезе от шевролета.