Майкъл Харви
Свидетелят от влака (28)

28

Робълс беше облечен с тъмносиньо долнище на анцуг, суичър със синя качулка, ръкавици и шапка. В единия джоб на суичъра си носеше револвер с къса цев, в другия — връзка ключове. Над главата му Фулъртън Авеню беше притихнало. Някъде в далечината се чуваше ритмичното пулсиране на хеликоптерен ротор. Беше стигнал на двайсетина метра след моста, когато някой зад гърба му подвикна на куче. Нямаше много време. Нелсън изрично му бе казал, че разполага с десет минути след последния изстрел, за да стигне до уреченото място. Оттогава бяха изминали седем. Робълс можеше да се затича, но не го направи. Вместо това се отклони от пътеката, навлезе в храсталаците до лагуната и зачака. Чу стържене на чакъл под нечии стъпки, плисък на вода и глухо дрънчене на кофа за боклук, на която някой бе вдигнал капака. Изпод моста надникна глава, подаде се ръка с оръжие. Робълс даде два бързи изстрела. Нечие тяло се строполи назад в тъмнината. Робълс се огледа. На километър и половина-два на север суматохата продължаваше, всички се суетяха край мястото на трагедията, но никой не се сещаше да се огледа наоколо. Точно както бе предвидил Нелсън. Робълс се изправи, изтупа пръстта от анцуга си и затича напред. След още петдесетина метра откри постройката, която търсеше, пъхна ключ в бравата и изчезна вътре.