Пол Ливайн
9-те скорпиона (20)

18.

Адвокат на дявола

Сам Труит не можеше да отдели очи от празния стол.

Столът на Джери Клайн.

Съдията бе обзет от огнения вихър на конфликтни страсти. Гневът и страданието от загубата на Джери, блаженството и вълнението от преживяното с Лайза… последвано от чувството за вина. Искаше да се провикне до небесата, да прокълне Бог, че не бе опазил Джери, да благодари на същия Бог, че бе довел Лайза при него, да се моли да не ги разкрият, да помоли за Божието напътствие.

„Трябва ли да сложа край? Трябва ли да й кажа просто, че е опасно и не можем да…“

Да се сложи край в този миг бе най-доброто решение. Щяха да си спестят болката. Мислеше и за Кони. Чувството за вина болезнено го пронизваше. Но мисълта, че никога вече няма да целуне Лайза, няма да почувства страстта й, отстраняваше всяка мисъл за край на връзката. По-скоро би си отрязал ръката.

През последния час Труит бе седял в кабинета си с Лайза и Вик. Спомняха си за Джери, за шегите му, плачеха или се смееха. Искаше му се Вик да не е с тях, да прегърне Лайза и да я успокои. Искаше му се да са на хиляди километри далеч, на някой ветровит плаж. Често поглеждаше Лайза, която бе нервна и уморена.

„Дали не мисли за нещо друго? Съжалява ли? Може би тя иска да сложи край.“

— Какво става със семейството на Джери, съдия Труит? — попита Вик и прекъсна мислите му.

Труит отвърна, че се е обадил на родителите на Джери и е казал, че би желал да отиде на погребението му заедно с двамата си сътрудници. Те благодарили, но казали, че церемонията ще бъде скромна и ще се извърши веднага щом съдебният лекар им предаде тялото.

Той вдигна една релефна картичка със златен печат и изображение на орел, стиснал стрели с единия си крак и лаврови клонки с другия, и каза:

— Шефът изказва своите съболезнования. Освен това предлага съдиите да обсъдят някои начини за установяване на известни лични пристрастия на нашите сътрудници още преди те да бъдат назначени.

— Защо просто не сложи табела с надпис „Забранено за педали“? — с горчивина попита Виктор. — Шефът е истински задник.

Сам Труит не възрази.

Същата сутрин го бяха посетили полицаите — двама детективи от отдел „Убийства“ бяха марширували с хубавите си обувки по коридора. Джери бе умрял от задушаване. Бил удушен. В устата му била открита семенна течност.

„Господи!“

— Смърт при духане — каза едното ченге.

Сам Труит можеше да си представи как ще реагира Фондацията за защита на семейните ценности. С процес за хомосексуализъм в регистъра на делата те веднага щяха да заредят пушките си.

— Знам, че не трябва да ви напомням, но все пак ще го направя — поде Сам Труит. — Джери има вина за ужасния край на живота си. Нямам предвид сексуалните му предпочитания. Те не ме интересуват. Става дума за безразсъдния начин, по който живееше. Вашите действия се отразяват върху мен, а моите — върху Върховния съд, който е нашата най-почитана институция. Така че, искам да кажа…

— Не се оставяйте да ви хванат със свалени гащи — прекъсна го Вик. — Защото онези задници ще се нахвърлят върху вас, прав ли съм, шефе?

— Бъдете благоразумни, бъдете дискретни. Разберете, че ние живеем в аквариум.

— Няма проблеми, шефе — каза Васкес. — Няма да направим нищо, което вие не искате да правим.

— Да.

„Какво ли не бих направил, за да остана с Лайза? Какво ли не бих рискувал?“

— Да се върнем на делата. — Труит взе копие от списъка със съдебните дела. — Няма начин да намерим заместник на Джери по време на сесията. Тези, които бих приел, вече си имат работа, така че нещата опират до вас двамата.

— За бога, шефе! Другите съдии имат по четирима сътрудници — оплака се Вик. — Ще съсипете напълно светския ми живот.

— А ти, Лайза? Мислиш ли, че ще се справиш?

— Не съм ходила по срещи от месеци — отвърна тя с кисела физиономия. — Давайте работата.

— Добре — каза Труит и завъртя очи.

 

 

Рано същата сутрин Лайза бе позвънила в „Холидей Ин“, но Грег бе заминал. Искаше да му съобщи, че вече са от една и съща страна, но не знаеше къде да го намери.

„Ами ако отиде при Сам или още по-лошо — при главния съдия и ме обвини в конфликт на интересите? Би ли го направил?“

Лайза търпеливо чакаше, докато Труит преглеждаше делата и ги разпределяше по равно. Джери бе завършил почти всички доклади по висящите дела и когато Труит въздъхна, Лайза се изненада.

— „Атлантика Еърлайнс“. Лайза, искаш ли да се заемеш?

— Мислех, че Джери е приключил.

— Само с първия вариант и при цялата ти натовареност ми е неудобно да те помоля да започнеш отначало, но Джери наистина е прекалил. Тонът е съвсем невъздържан, звучи като статия във вестник. Ако има нещо, което съдиите са длъжни да направят, то е да се разделят с емоциите. Нямаме право да подкрепяме страната, която повече ни харесва. Длъжни сме да прилагаме закона дори и ако резултатите не ни удовлетворяват.

„Какво говори той? Невъзможно е да е на страната на «Атлантика».“

— Съгласен съм с Джери, че съдията от районния съд греши — продължи Труит. — Но от страна на Конгреса няма опит да се държат делата, свързани с въздухоплаването, далеч от щатските съдилища. Прочетох два пъти досието на делото и не открих доказателства за проява на небрежност. Как би могло съдийското жури да отсъди, че е извършена грешка само върху основата на записаното в документите?

— Нямаше ли твърдение за пропуски в поддръжката? — попита Лайза. — Прегледи, които не са били извършени, фалшифицирани доклади…

„Ако Шанк можеше да ме чуе как заставам срещу компанията!“

В нейните представи той бе същински убиец, поразяващо смъртоносно острие.

— Твърденията няма да ти помогнат при обосноваването на дадена присъда — строго каза Труит.

„Дали Сам се извърта, за да бъде честен, или наистина е на страната на «Атлантика»?“

— Не разбирам как съдът може да лиши от съдебен процес тези нещастни и скърбящи хора — каза Лайза.

Труит се канеше да отвори следващата папка, когато думите й достигнаха съзнанието му.

— Лайза, ти да не си адвокат на дявола? Много добре си спомням как измъчваше Джери, когато той се обявяваше в защита на ищците. Не се ли противопоставяше самата ти на правото за предявяване на иска, като казваше, че авиокомпанията не носи отговорност за бомбата?

— Или за метеор — изви вежди Вик Васкес.

— Може би съм отсъдила набързо. Струва ми се, че ищците имат право на процес. Не бива да се съди само върху основата на документи.

— Така ми се струва и на мен — каза й Труит, — но ние не можем да вземаме решения на основата на емоции. Прочети докладите, писмените клетвени декларации, показанията. Провери всяко доказателство за небрежност, което е познато. Намери ми факти, нещо, на което да мога да окача шапката си, и аз ще гласувам против „Атлантика“, иначе…

„Иначе ще позволиш на злото да тържествува. О, Сам, понякога ти просто не си в състояние да спазваш правилата.“

Труит отново се загледа в бележника си. Прехвърлиха се на друга група дела, но Лайза мислеше само за „Атлантика“.

„Доказателствата са погребани в мочурището. Дори да ги открия и да ги донеса в съда, опаковани с розова панделка, те няма да бъдат — нека използвам израза на Сам — използваеми по делото.“

Само да можеше да каже на Сам какво знае. Той вече бе сложил чертата. Когато беше в свещения храм, той беше свещенослужител, недосегаем и чист.

„А аз? Какво съм аз?“

Замисли се над иронията на ситуацията. Искаше да каже истината на Сам, а истината беше, че тя искаше да игнорира закона при изпълнение на правосъдието. Искаше да помогне на жертвите да спечелят, защото знаеше какво се е случило, независимо че фактите липсваха в документите по делото. Сам би се ужасил. Щеше да я уволни, самият той щеше да се оттегли и да напише някоя статия за етиката в правото, която никой нямаше да прочете.

„Сам Труит не е от улицата, няма да ме разбере.“

За да постигне правосъдие, се налагаше да го излъже. Сам трябваше да вярва, че тя постъпва честно, а Макс и Шанк трябваше да вярват, че изпълнява възложената й домашна работа. И докато се преструваше, че си върши работата, трябваше да създаде разногласия там, където нямаше такива, и да изфабрикува доказателства, ако не може да ги намери. И да направи всичко необходимо, за да спечели.

Чувстваше се отчаяна и сама.

„Вървя по опънато въже. Само крачка встрани и…“

Сърцето й бе студено като камък в планински поток. Това бе един от онези болезнени моменти, когато осъзнаваше, че се сблъсква с действителността.

След всичките изминали години Макс се бе оказал прав. Опита се да си припомни точните му думи.

„Ние вземаме картите, които ни раздават, и ако се наложи да извадим още едно асо от ръкава си, е, по дяволите, ние го вадим. Не играем по чужди правила.“

„Бъди проклет, Макс! Ще взема тези правила и ще ги завържа на възел. Ще победя и теб, и Шанк в собствената ви игра.“