Пол Ливайн
9-те скорпиона (16)

14.

Разправата

Шанк наблюдаваше как бялата тойота влиза в паркинга на търговската част на града — в приятната част на проститутките, хомосексуалистите и търговците на крек. Паркингът, както и „Денис“, бяха отворени денонощно.

— Какво има, дебелако? — каза на глас Шанк, намали и отмина паркинга. Дори и цивилен като Джери можеше да забележи колата, която бе зад него, откакто напуснаха Джорджтаун, ако го последваше и на паркинга.

Шанк бе изненадан, че дебелакът пое по този път. Помисли си, че е тръгнал да си купи някоя черна проститутка с високи токове и платинена перука. Кой друг би пожелал да легне с момче като Клайн? Не че имаше нещо лошо в една търговска сделчица. Шанк бе придумвал за орален секс безброй проститутки, а в замяна им бе обещавал да не ги закача с изфабрикувани обвинения за наркотици. Това той наричаше „услуга срещу духане“.

И изведнъж в огледалото за обратно виждане забеляза, че Клайн е на пътя. Явно нямаше намерение да забърше някое „работещо момиче“.

„И точно на това място някой ще насече дебелия ти задник и ще го прати в голямата небесна библиотека.“

Шанк паркира на последното останало незаето място на улицата, запазено за инвалиди. Извади специалната лепенка, която си бе приготвил от по-рано. Човек никога не знае кога може да му потрябва нещо необичайно — лекарска престилка, стетоскоп, каска и идентифициращо картонче или пък дори лепенка за инвалиди, само и само за да може да влезе в места, където се предполага, че няма работа.

Изчака известно време, после тръгна след Клайн покрай заложни къщи, питиепродавници и барове за извратени. Мършави чернокожи стояха отпуснато на входовете и отпиваха от бутилки, увити в книжни пликове. Един плешив мъж със златна обица промърмори нещо на Шанк. По дяволите! От това място го побиваха тръпки. Какво правеше Клайн тук?

На половината дължина на блока момчето спря, огледа се в двете посоки и хлътна в едно кино. След тридесет секунди същото направи и Шанк.

„Невероятни филми“, гласеше рекламата. Във фоайето имаше плакат с надпис „Момчетата Сол и Пипер“. На снимката се виждаше как един чернокож прегръща отзад бял мъж, гол до кръста. Хора от различни раси ту влизаха, ту излизаха. Развратници и педофили, предположи Шанк.

„Това, което имаме тук, също е благоприятна възможност“.

Клайн влезе в салона и тръгна по пътеката между редовете, като внимателно оглеждаше повечето празни столове. Шанк стоеше на входа и търпеливо чакаше очите му да се приспособят към тъмнината. Въздухът бе спарен, миришеше на мухлясал килим.

„Вони ужасно“ — помисли си Шанк. Някои от хомосексуалистите си слагаха масло върху пуканките, като използваха соса на приятелите си. На екрана едно ченге спря мотоциклетист — чернокож младеж с бръсната глава и фланелка, под която ясно изпъкваха мускулите му.

Момчето вървеше бавно. Отмина няколко двойки, две момчета, които се бяха прегърнали и пъхнали, както предположи Шанк, взаимно ръце в панталоните си. Няколко самотни шепнешком насърчаваха околните. Клайн стигна до първия ред, обърна се вдясно и тръгна по другата пътека. Макар че не си намери партньор, не обърна внимание на Шанк и го подмина.

Шанк отново се загледа в екрана, където черното момче ближеше устни и гледаше в огледалото за обратно виждане ченгето, което говореше по радиостанцията си. Бе вдигнало краката си с високи ботуши. Под шлема му се подаваха няколко изрусени кичура.

Клайн бе на няколко крачки от Шанк и той меко му извика:

— Здравей!

Джери спря и се обърна към Шанк.

— Ти си хомо, нали?

— Аз съм дяволски добър чукач.

— Сам ли си?

„Не. Тук съм с Марион Бари. Той духа на някого в мъжката тоалетна.“

— Не сме ли всички сами? — отвърна Шанк. — Метасексуално имам предвид — за приказки и чукане.

— Ти си забавен.

— Издръжлив шибан чукач.

— Може ли да седна?

Шанк поведе хлапето към един стол и се тръшна на съседното място. Известно време мълчаха и гледаха филма. Ченгето слезе от мотора си и преметна крак върху него така, че през тесните панталони се виждаше члена му. Джери гледаше Шанк, а той на свой ред гледаше как чернокожото момче стрелка похотливо с очи ченгето.

— Казвам се Джим — прошепна Джери в ухото на Шанк.

— Аз съм господин Уайт. — Шанк се сети за Харви Кайтел от „Глутница кучета“ и за приятеля му, който непрестанно повтаряше: „Начукаш ли ме насън, по-добре да се събудиш и да се извиниш“.

— Наистина ли искаш да ти казвам „господине“?

— Искам да ме наричаш „господин Уайт“ — изръмжа Шанк.

Хлапето се размекна, сякаш му доставяше удоволствие да му нареждат какво да прави.

— Ще ме вържеш ли?

— Какво? Тук ли?!

— Не. У дома.

— Разбира се. Ще те вържа на всички бойскаутски възли, ако искаш, ще те стегна така, че ще заквичиш като прасе.

В главата му се въртеше главната тема от „Избавлението“ и Нед Бюти. До него Джери Клайн пухтеше и шаваше, сякаш някой го гъделичкаше.

— Да вървим — каза Шанк.

— По-късно. Нека да погледаме малко. Можем да си поговорим.

„Да поговорим? За какво?“

На екрана ченгето съставяше акт на чернокожия. Бе свалил шлема си и си бе сложил слънчеви очила с огледални стъкла. Косата му стигаше до раменете, бе заобиколен от хомосексуалисти в униформи. Ченгетата имаха вид на отхвърлени от града хора.

След миг Джери сложи ръка върху бедрото на Шанк.

— Няма да ме нараните, нали, господин Уайт?

— Напротив. Ще разбия малкото ти сърце.

— Искам да кажа, като отидем у дома… Няма да ми правите нищо, от което боли. Обичам да ме измъчват, но…

Шанк не бе сигурен какво очаква да чуе момчето.

— Никакви грубости, търсачо на силни усещания — обеща той. — Така добре ли е?

— Благодаря.

Джери се наведе към него и докосна ухото му с устни.

Шанк изсумтя като се мъчеше да се пребори със силното си желание да го удари право в лицето.

Ченгето свали колана с кобура и ризата си, като показа зърната на гърдите си. Шанк бе пропуснал завръзката, която доведе до този развой на действието. Чернокожият бе разкопчал панталоните си и бе извадил члена си — с размерите на магнум .44, пурпурночервен и възбуден. Напомняше на главата на кобра.

Момчето започна да търка Шанк през панталоните. Той го остави, защото не виждаше начин да отидат в жилището му. Крачка в осветения асансьор и на следващия ден някой любопитен съсед съобщава на ченгетата. По-добре да свърши работата в киното. Не му беше зле, докато Джери си играеше с него. Възбуди се. Странна ситуация — гледаше ченгето и чернокожото конте на предната седалка на колата, а Джери го възбуждаше в тъмнината на киното.

— Смучи го! — Шанк грабна момчето за врата и го застави да се приведе към скута му.

Джери тромаво коленичи между краката на Шанк и свали ципа му.

Ченгето бе налапало пениса на чернилката, а Джери смучеше члена на Шанк и го притискаше с палец и показалец.

„Дебелакът не прави това за пръв път. Не се справя зле.“

Шанк го направляваше, като притискаше главата му, здраво заровил пръсти в мазната му коса. Мислеше за фаталността на постъпката си. Не би могъл да каже никому. Всеки би помислил, че се е възползвал от услугите на момчето, а той всъщност вършеше работата си.

Все още на колене и без да отваря уста, Джери се опита да каже нещо, но Шанк чу само свистене и попита:

— Какво?

Момчето се отстрани и Шанк почувства хладния въздух върху члена си.

— Обещай ми, че няма да се изпразниш в устата ми.

— Честен кръст. Хайде, смучи. — Шанк отново напъха члена си в устата на момчето.

На екрана чернокожият бе положил пениса си върху цялото лице на ченгето и Шанк усети как напрежението в тестисите му нараства. Джери бе поел члена му дълбоко, чак до гърлото, и наистина се стараеше да го задоволи.

„Време е да вървим, Джери.“

Шанк плъзна ръце от косата на Джери и притисна адамовата му ябълка. Той се задави, отдръпна се и пенисът на Шанк се изплъзна от устата му.

— Така не се прави — изломоти момчето. — Спираш въздуха на човек, който се старае да увеличи…

— Млъкни и продължавай да смучеш. — Шанк намести члена си в отворената уста на момчето и увеличи натиска върху врата му. Джери затвори уста и се опита да се отдръпне, но Шанк не го пускаше. Пръстите му се забиваха все по-дълбоко. Джери се опита да се изплюе и да се освободи от клещите на Шанк, но не можа да помръдне. Не му стигаше въздух.

— Изяж ме, Джери.

Джери се смръзна, отвори широко очи и изгледа Шанк с ужас.

— Съжалявам, Джери — със сарказъм произнесе Шанк. — Наруших ли концентрацията ти?

Джери се опита да каже нещо, но се задави.

— Да, знам името ти. А сега продължавай да смучеш.

Шанк приплъзна бедрата си напред и пенисът му опря в гърлото на момчето. Време бе да се извадят сливиците му.

Лавата бликна и облят от топлина, Шанк затвори очи и се опита да прекърши врата на Джери. Момчето се бореше, но не можеше да помръдне. Въздухът напусна тялото му. Той трепереше. От клепачите му потече кръв, а ларинксът му изпращя като счупен ядец на пиле.

Шанк се изпразваше в отворената уста на момчето, със затворени очи, за да не го вижда.

Джери Клайн го нямаше. В съзнанието си Шанк виждаше друг, който би могъл да го задоволи. В славния миг на оргазма Шанк се взираше в ужасеното лице на Лайза Фримонт.