Пол Ливайн
9-те скорпиона (12)

10.

Трудно изтласкване

Джери Клайн мънкаше — вероятно му беше доста трудно да говори с три карамела в устата си.

— Направо голяма работа — едва успя да каже през слепналите си зъби.

— Направихте голям удар днес — подкрепи го Виктор Васкес.

Труит лежеше в гимнастическия салон над съдебната зала. Бе хванал щанга с шест двайсеткилограмови плочки. Носеше сиви къси панталони и износена фланелка на „Уейк Форест“ с типичните за учебното заведение цветове — черно и златно. Сътрудниците му бяха в обичайните за съдебните заседания дрехи, издържани в консервативен стил. Те държаха в ръцете си тефтери, а шефът им се потеше.

Виктор Васкес стоеше надвесен над съдията. Джери изглеждаше зле, сякаш очакваше всеки момент от небето върху него да падне канара и да го убие. Лайза седеше встрани и се наслаждаваше на физическата красота на шефа си. Харесваше всичко — от мускулестите му ръце до размера и очертанията на прасците му. Бе убедена, че Труит е с най-красивите физически данни в историята на Върховния съд. Вероятно Джон Джей, Джон Маршал и Роджър Тани не бяха приклякали или поне не се бяха упражнявали като него.

Докато съдията изпълняваше упражнението си, двамата младши съдии говореха бързо и обсъждаха всеки въпрос от първото заседание. Лайза мълчеше. Според нея Труит я гледаше глуповато, но тя не продума.

„Нека сам ме попита.“

Подобно на актьор, който е неуверен в играта си, той очакваше нейното одобрение. Да накараш мъжете да чакат бе част от играта. Бяха такива бебета, такива палета, щъкаха зад крака ти с молба да ги погалиш. Е, добре, ето ви кокалчето, господин съдия!

— За изказването ви по делото за Рио Гранде ще ви цитират в „Таймс“ — каза тя.

Съдията вдигна щангата от поставката, свали я към гърдите си, след това опъна ръце и вдигна сто и двайсет килограма. Повтори упражнението още веднъж. Ръцете му бяха здрави като бутала, трицепсите му леко играеха, а гръдният му кош се опъна под фланелката. Тя го харесваше много повече, когато бе потен и без тогата си.

— Но ти не одобряваш? — Той остро си пое дъх.

— Главният съдия за малко не ви уби с чукчето си. Това бе първият ни ден в съда, а вие се държахте като малко дете, като многознайкото в училище, който не престава да вдига ръка.

— Четири… пет… шест… — Васкес броеше изтласкванията.

— Дете, което никой не обича? — с неудоволствие попита той.

Клайн се намръщи на Лайза, че е помрачила празничното настроение.

— Седем, осем. Още четири!

— Проблемът не е само в това, че бяхте агресивен…

Лайза чу как Клайн си поема въздух, сякаш някой го е ударил в слънчевия сплит.

— Девет, десет. Хайде, шефе!

Но съдията остави щангата на поставката и тя издрънча.

— По дяволите! Станал съм по-слаб. И какво още, Лайза? Имам чувството, че не довърши мисълта си.

— С цялото ми уважение към вас, случаят с английския език бе предрешен. Или седем на две, или осем на едно, за да се отмени законът. Но Уитингтън никога няма да ви възложи вие да напишете решението. Трябва да се радвате, ако получите такава възможност по делото за облагане на пенсиите. Той ще ви наказва, докато не застанете на мястото си. Вие сам трябва да решите кое е по-важно — да ви цитират във вестника или идеите ви да се въплътят в социалния живот. Идеите за нашето правосъдие, които са издълбани в мрамора.

Труит се изправи и преметна хавлиена кърпа през раменете си. Погледна я с безизразно лице. Клайн и Васкес се спогледаха разтревожено. Лайза търпеливо чакаше.

— Метафорите ти са пресилени — заяви Труит, — но в тях има смисъл, Лайза. Ще ме предупредиш, ако главата ми стане прекалено голяма за шлема ми, нали?

— Добре, стига това да не е единствената ми работа през целия ден — кимна тя.

Той се разсмя, а Лайза въздъхна, без да съзнава, че е била под напрежение.

— Добре, а сега да направим още няколко изтласквания.

 

 

За младшите сътрудници имаше два начина да участват по време на конференциите и да се борят да получат някое дело. Първият бе да правят упражнения заедно с шефа и да следват неговото темпо на работа, като съчетават анаеробните упражнения с аеробика, за да поддържат висок ритъма на сърцето си. От различните преси Труит премина през вдигането на гири до серия упражнения за гръдния кош. След това, вече задъхан, се зае с упражнения за раменете, като през цялото време изстрелваше нареждания към сътрудниците си, а Васкес четеше от една папка какви са предстоящите дела в сесията.

Вторият начин да се получи дело бе да не се изразява открито желание. Поискаш ли директно дело, Труит моментално го възлага на някой от другите двама. Правосъдието предполагаше да се работи безпристрастно, без страх или проява на предпочитание и най-важното — без да се следва личният интерес на съдията или неговите сътрудници.

С пулсиращи вени на ръцете и цял облян в пот, Труит светкавично разпредели първата дузина дела. На Лайза това й се струваше ексцентрично. Чувстваше се като воайор на събирането на някакво братство или очевидец на старинен ритуал.

Виктор Васкес получи интересно дело от предвидените за декември. Ставаше дума за правото на конфискация. Въпросът бе дали държавата има право да конфискува автомобил, използван за транспорт на наркотици, ако собственикът на превозното средство не е знаел за криминалната дейност.

Джери Клайн се оплака, че не е получил дело, което да задоволи високите изисквания на интелекта му, особено пък след като Труит му възложи скучното дело за схемата на компенсация на малцинствата върху основата на данните от преброяване на населението.

— Господин съдия, не съществува конституционна база за принудително регулиране — хленчеше Клайн. — Това не изисква никакъв мозък.

— Тогава шефът ще подготви доклада — заяви Васкес.

Труит продължаваше с упражненията. Намръщи се и на двамата.

— Не се настройвай предварително, Джери! Направи си проучването. А ти, Вик, покажи малко уважение.

След това на Джери Клайн бе възложено делото за справедливостта на закона, ограничаващ рекламата на спиртни напитки, но той отново се оплака. Заяви, че истинската реклама е защитена по силата на Първата поправка и неговият удивителен талант ще се пропилее напразно.

Лайза чакаше и прикриваше нетърпението си.

„Хайде, шефе! «Атлантика»! «Атлантика»!“

Труит й възложи делото, по което се оспорваше практиката да се води борба при определянето на изборните райони, и тя прие.

„По дяволите! Преразпределението на районите не ме интересува. Вълнувам се от делото, заради което могат да ме убият.“

— О, това е добро дело — промърмори Клайн.

— Ако искаш да се разменим. За мен няма значение — предложи Лайза.

— Никакви размени! — заяви Труит. Държеше гира и тя леко потрепваше. — Вярвате или не, но при разпределението на задачите следвам определен метод. — Той извърна глава и изгледа тримата си сътрудници. — Кое е следващото?

Васкес прелистваше папката.

— Делото за благоприличието. Доколко свободен може да бъде езикът в киберпространството. И дали Конгресът има право да контролира „Интернет“.

— О, господи! — изписка Джери Клайн. — Делото на годината. Християнската коалиция от една страна и Съюзът за защита на гражданските свободи от другата. Отново „Народът срещу Лари Флинт“.

Труит гледаше Лайза.

„Не ми го давай! Делото със сигурност е страхотно, но ако ще задоволи Джери, дай го на него и остави «Атлантика» за мен.“

— Съдия, ако Джери иска…

— Това дело го взима Лайза.

„О, не! Джери ще хленчи, докато не получи някое интересно дело… моето дело.“

— Джери, престани! — нареди Труит. — И нека вече да свършваме. След двадесет минути имам заседание.

Той се изправи и разтърка сухожилието на лявата си ръка.

— Следващото, Вик!

— Хей! — Васкес прегледа списъка. — За малко да пропусна „Атлантика Еърлайнс“. Изслушването на страните е в седмицата преди Коледа.

— Аз съм специализирала въздушно право — не можа да се сдържи Лайза и реши да рискува.

„Дръж се спокойно. Не бъди настоятелна.“

— Спомням си, че ми каза — призна Труит.

— Е, да, дайте й всички интересни дела — промърмори Клайн.

— Виж, Джери, не се дръж като дете, което избират последно да играе в Малката лига.

— Успокойте се всички — нареди Труит и се премести на пейката за раздвижване на бицепсите.

Васкес и Клайн побързаха да го последват, Лайза тръгна след тях с обичайното си темпо.

— Това е истината, господин съдия — каза Васкес. — Само защото на Джери му се паднаха скучни дела, иска останалите да страдат.

— Никога не съм играл в Малката лига — обърна се Джери към съдията. — Освен това „Атлантика“ не е дело от въздушното право.

— Така ли? — Лайза се постара въпросът й да прозвучи скептично, защото беше убедена, че е настъпил часът на Джери. — Какво е тогава?

— Добре де, наистина става дума за самолетна катастрофа, но до дело така и не се е стигнало — каза Джери Клайн. — Въпросът тук е дали Конгресът е предоставил свобода за решение на щатските съдилища като е приел Постановлението за отмяна на държавното управление на въздушния транспорт. С други думи, дали в своята бързина Конгресът не е елиминирал всички действия, насочени срещу авиолиниите, в случай на причиняване на смърт по непредпазливост, като е поел юрисдикцията на делата за въздушен транспорт от различните щати, а в същото време е пропуснал да осигури федерални средства за предотвратяване на нарушаването на закона.

— Добре казано. — Труит се облегна и остави щангата на поставката й. — Прекрасна изходна позиция.

— Съдия, аз съм написал статия върху предварителните решения — добави угоднически Джери.

— Знам, Джери. Прочетох я. Беше я приложил към автобиографията си наред с препоръчителните писма от професора ти по право, равина ти и учителя ти по пиано.

— Законът оставя под юрисдикцията на федералния съд само спорове за разходи — дела за летателни програми, за изгубен багаж, такива работи — каза Клайн. — Но Конгресът не би трябвало да иззема делата за катастрофи от отделните щатове, без да е осигурил федерални средства за предотвратяване на нарушението на закона.

— Това заключение е логически неиздържано — намеси се Лайза. — Излиза, че Конгресът просто е пропуснал да защити предмета на спора със средства, които не позволяват нарушението на закона. Въпросът тогава е: има ли право съдът да коригира грешката на Конгреса?

— Хей, Лайза, бъди реалист — скочи Васкес. — Да не мислиш, че съдът ще постанови, че макар да са загинали двеста осемдесет и осем души, техните близки не могат да дадат виновника под съд?

„Две на едно. Може би и трима, ако съдията се съгласи. През целия си живот съм била в по-слабата позиция.“

— Всяка седмица в автомобилни катастрофи умират повече хора и то поради грешка на шофьорите — каза тя.

— Всеки ден от тютюнопушене умират повече от хиляда души. Никой не казва, че животът е справедлив.

— Без да предрешавам случая — Труит се изправи и избърса потта от лицето си, — но не е ли задачата на съда да направи живота по-справедлив?

— Моите уважения, сър, но това съвсем не е ваша работа — отвърна Лайза и си пое дълбоко дъх.

„Успокой се. Не прекалявай. Не му позволявай да види страха ти.“

— Задачата на съда е справедливо да прилага съществуващите закони — продължи тя, — а не с лошо направлявани усилия да променя закона, за да направи живота по-удобен или по-лесен за онези, които счита за потиснати.

— Ха! — възкликна Джери. — Оцеляването на най-способните. Консерваторите напускат шкафа.

— Лайза никога не е била в шкафа — каза Труит. — Имаме нужда от равновесие в екипа си и го получаваме.

— Аз просто не вярвам в използването на съдебните дела за промяна на обществото — каза Лайза. — Цялата система е порочна и непоследователна, защото се основава на нелогичната теория, че човек може да бъде обезщетен с пари за непарични загуби. Дали хората, загубили съпрузите си в катастрофата, ще бъдат „напълно обезщетени“ като получат чек?

— Добре — намеси се Труит. — Достатъчно. Не става дума за реформа на системата при правонарушения. Въпросът е прост — съществува ли в действията на Конгреса средство за предотвратяване нарушението на закона по отношение на самолетните катастрофи.

— Не мога да го повярвам. — Клайн взе от сака на съдията една от протеиновите му таблетки — навярно я сбърка с бонбон „Милки Уей“. — Лайза, значи ти казваш, че би гласувала в потвърждение на това, че не може да бъде заведено дело за причиняване на смърт по непредпазливост срещу авиокомпания?

— Възможно е да се избегне тази тема. — Лайза отмина неудобния въпрос. — Дори и без наличието на предварително мнение съдът официално издава обобщено решение, защото няма доказателство за проява на небрежност.

— Без процес! — извика Клайн.

— Нали затова се пише обобщеното решение — спокойно отвърна Лайза. — Ищците не са в състояние да посочат нито едно доказателство, на основата на което съдът би могъл да постанови, че авиокомпанията носи отговорност, поради факта, че терористите са взривили самолета. За разлика от полет Сто и три на „Пан Ам“, тук няма доказателство, че „Атлантика“ не е спазила собствените си процедури за безопасност.

— Ако въобще е имало бомба — мистериозно каза Клайн.

— Друга теория ли имаш, Джери? — заинтригувано попита Труит.

— Ищците са положили невероятни усилия, за да получат докладите от поддръжката. Изглежда, смятат, че „Атлантика“ крие нещо.

— Те имаха цяла година на разположение и не можаха да открият нищо — веднага каза Лайза.

— Може да е било пропуск в поддръжката или грешка на пилота — продължи спора Клайн.

— Грешка на пилота! Какво е можел да направи? Не може да се приземи без аеролони, предкрилки и елеватори.

„Сега прекали. Защитаваш Тони. Сърдиш се на Джери за предположението му, че любовникът ти може да е сгрешил някъде…“

„О, Тони, колко ми липсваш. Имам нужда от теб!“

Очите на Лайза плувнаха в сълзи.

„По дяволите, те ще помислят, че не мога да водя спор. Не знаят, че плача за теб.“

— Аеролони? — вдигна вежди Клайн. — Лайза, ти си същинска Амелия Ърхарт.

— В записа няма доказателство за пилотска грешка. — Тя се съвзе и се постара думите й да прозвучат логично. — Има доказателство за пластичен експлозив в двигател номер две. Честният прочит на досието по делото ни показва, че съществуват само две причини за катастрофата и нито една не е по вина на превозвача.

— Коя е втората причина? — Джери се закачи на въдицата и продължи да дъвче протеиновата таблетка. — Какво, освен бомбата?

Лайза бе привлякла и вниманието на Труит. Той я гледаше и преценяваше всяка нейна дума — щеше да го зашемети с познанията си и нямаше да му остане нищо друго, освен да й даде делото.

— Метеор — каза тя. — Той също не зависи от контрола на „Атлантика“, нито на грешка на пилота.

— Метеор! — Джери избухна в смях. — Статистическата невероятност е впечатляваща.

— Грешиш, Джери.

— Съгласен съм с Джери, Лайза — поклати глава Васкес. — След малко ще кажеш, че извънземни са поразили самолета с лъчево оръжие. „Денят на независимостта“.

Съдията мълчаливо слушаше спора на сътрудниците си. Наученото в университета се сблъскваше с действителността.

— Има го в доклада, Джери — каза Лайза. — Страница единадесет-седемнадесет.

— Какво става? — Джери се обърна към Труит. — Съдия, защо тя чете доклад за дело, което не е нейно?

— Не е и твое. — Лайза съзнаваше, че двамата се държат като раздразнителни ученици.

— Какво има в доклада за метеорите? — Труит изглеждаше впечатлен, че е забелязала такива мистериозни данни.

— Писмени клетвени декларации от един астроном и двама статистици — продължи Лайза. — Всеки ден по три хиляди метеора се удрят в Земята и всеки от тях е достатъчно голям, за да свали самолет.

— Мисля, че един-два са те ударили по главата — заяви Клайн.

„Продължавай да говориш, загубеняко.“

— Във всеки миг в небето има около три хиляди и петстотин товарни самолета, които покриват две милиардни части от земната повърхност. Като умножим броя на метеорите за ден и дължината на всеки полет, стигаме до извода, че шансът търговски самолет да бъде свален от метеор е едно на десет, но не се е случвало досега. Или се е случвало?

— Не вярвам в това — каза Клайн. — Бомби, метеори и районен съдия от Маями, който е стоял твърде дълго на слънцето. Това, което искам да кажа, е, че на ищците трябва да се даде възможност за съд. Тогава нека „Атлантика“ доказва, че метеор…

— Тежестта на доказателствата зависи от ищците — каза Лайза. — Те не са могли да предоставят доказателство при изслушването на страните преди съставянето на обобщеното решение. Жалко. И толкова.

Труит я стрелна с поглед, изпълнен с изненада и неодобрение.

„О, по дяволите. Твърде силно. Преиграх със сарказма си. Жалко. Колко глупаво от моя страна!“

— Добре, престанете всички — обади се Труит. — Омръзна ми да ви казвам и на тримата да не предрешавате делата.

Той замълча, навярно обмисляше възлагането на делата.

„Хайде, Скрап. Ти харесваш упоритостта на човек, който не се бои от теб. Не оставяй делото на човек, който просто ще последва сълзливата ти хуманност.“

Труит свали фланелката си и тръгна към мъжката съблекалня. По гърба му се стичаше пот. Двете момчета го последваха.

На две крачки от вратата Труит разбра какво е направил и спря. Джери едва не се блъсна в него. Сам се обърна и се вгледа в Лайза.

„Когато се върне съдийското жури, да видим дали ще те гледат в очите.“

— Лайза, многото емоции, вложени в някое дело, могат да окажат обратно въздействие върху обективното разследване. Ще имаш своя букет от дела през януарската сесия.

„Не! Не ме интересува януарската сесия. През януари аз няма да съм жива.“

— Джери, ти поемаш „Атлантика“.

Лайза отчаяно търсеше някой логичен аргумент.

— Но, съдия…

— Без „но“ — отсече Труит.

Лайза си представяше как казва на Шанк, че не е могла да вземе делото. Гневът му щеше да е убийствен. В гърлото си усещаше и вкуса на собствения си страх, горчив като жлъчен сок.

— Имам чувството, че аз и Джери подхождаме от различен ъгъл — отново опита тя късмета си. Мислите й препускаха. — Бихме могли и двамата да ви представим записките си и по този начин вие ще…

— Недей да спориш, Лайза — каза й Труит. — Когато съдията се разпорежда срещу теб, винаги казвай: „Благодаря, Ваша Чест“, след това си събирай багажа и излизай от кабинета му. Ще се върнеш друг ден. А сега си вървете всички. Хващайте се на работа.

„Не, Сам. Няма да има друг ден.“

Труит изчезна в съблекалнята, а Лайза остана загледана в ухиления Джери Клайн и карамелизираните му зъби.

— Да вървим да поработим — каза той, като че ли това бе негова идея. След това започна да си подсвирква, като плюеше — посредствен опит да изтананика арията на тореадора от „Кармен“. Лайза разсеяно си представяше как един бик забива рогата си в дебелия му задник.

Тримата сътрудници тръгнаха към кабинетите си. Лайза бе потънала в отчаяние и гняв.

— Ти преигра възможностите си, Лайза — самодоволно заяви Клайн, щом влязоха в асансьора с месингови врати с орнаменти. — Можеш да наречеш логическа, точна конструкция всички тези консервативни двусмислия, но аз мисля, че юридическият ти анализ точно отразява личността ти. Честно казано, никога не съм срещал друг толкова безчувствен и безсърдечен човек.

— Джери — отвърна му тя с поглед, който би прерязал и стъкло, — ти не знаеш нищо за мен… нито за сърцето ми.