Джон Нанс
Часовникът на Пандора (7)

5

Амстердам

Петък, 22 декември, 18:40 ч (1740 Z)

Директорът на управление „Летища“ в холандското Министерство на транспорта се отпусна на стола, усили звука на телевизора с дистанционното управление и отпи от чашата топло кафе. Цял ден бе очаквал този момент — особено кафето. Сред най-големите скъпоценности в шкафчето му бяха малката мелачка, френската кафеварка и, разбира се, внушително количество кафе на зърна, внос от САЩ, което внасяше лек американски привкус в европейския следобеден ритуал. Виж, телевизионните новини следеше с чисто американска страст — Си Ен Ен беше връзката му със света и му помагаше да бъде в течение на всички по-важни събития, затова и не смяташе служебния цветен телевизор, свързан с кабелната мрежа, за лукс.

Някакъв самолет, който се появяваше и изчезваше на екрана, събуди любопитството му. Поредната катастрофа може би? Още нищо не бяха съобщили.

В горния десен ъгъл на екрана отново се появи снимката на боинга. Водещият се изкашля и започна:

Току-що ни информираха, че самолет „Боинг 747“ на американската авиокомпания „Куантъм“, е получил отказ да кацне на летище Хийтроу в Лондон и нареждане незабавно да напусне въздушното пространство на Великобритания. Разполагаме със запис на разговора между пилота на самолета и служител от „Въздушен контрол“ в Лондон. Командирът на полета съобщава, че на борда има пътник с остра сърдечна криза, а от летището отговарят, че британското правителство няма да позволи на самолета да се приземи. От същия запис става ясно, че в самолета има пътник, болен от особено опасен грип, и властите са разтревожени, че…

Телефонът иззвъня. Директорът се намръщи. Беше забранил на секретаря си да му прекъсва почивката, но после се сети, че днес го освободи по-рано.

Телефонът иззвъня повторно и той гневно вдигна слушалката.

— Да?!

Говорителят на Си Ен Ен продължаваше:

… сега се е отправил към някое германско летище, където пътниците и екипажът ще бъдат поставени под карантина — безпрецедентен случай в международната гражданска авиация, свързан с биологически…

— Би ли повторил, ако обичаш? — Директорът се опитваше едновременно да слуша новините по телевизията и да разговаря със сътрудника си, който звучеше разтревожен. Имало извънреден случай на летището.

… съобщават, че това е „Куантъм“-66, който по разписание е пътувал за Ню Йорк. Подчертаваме, че самолетът и пътниците са в безопасност, но новото им направление все още не е напълно известно. Си Ен Ен ще продължи да ви информира за случая.

— Какъв извънреден случай? — Ядосан, че му пречат да следи предаването, той записа данните, включително и позивната на пристигащия самолет.

— Трябва да кацне след петнайсет минути. Нуждае се и от лекарски екип — докладва сътрудникът му.

Директорът записа името на полета, затвори телефона и отново насочи вниманието си към екрана, но емисията беше свършила. Какво бе пропуснал? Май ставаше дума за някакъв заразен самолет в Лондон. А, да, отказали му принудително кацане и го отпратили за карантина. Странно, две принудителни кацания в един и същ район и по едно и също време…

Той се вторачи в бележника си и изведнъж свърза цифрата 66, записана току-що, с думите на телевизионния говорител. Та това ще да е точно самолетът, който англичаните са върнали! „Боинг 747“, каза сътрудникът му, но не спомена нищо за заразени пътници.

И сега този самолет се насочва към Амстердам, а никой на летище Шипхол не е подготвен за подобен проблем!

Директорът се втурна към телефона.

 

 

На борда на Полет 66

В далечината Амстердам приличаше на покров от блещукащи светлини. Джеймс Холанд промени курса надясно. Очакваше разрешение за кацане.

— „Куантъм“-66 — не закъсня гласът на дежурния, — разрешен ви е заход за полоса 35. Завийте надясно до курс 320 градуса и прихванете курсовия маяк. Установете връзка с кулата на външния радиомаяк.

— Прието. — Дик Роб изчака, преди да превключи на честотата на контролната кула, в случай че диспечерът има да им съобщи още нещо. И наистина, след секунда-две той се обади пак, но гласът му звучеше по-различно, някак напрегнато.

— „Куантъм“, чувате ли ме?

— Слушам ви — каза Роб.

— Има промяна в дадените ви указания. — Отзад се чуваше и друг мъжки глас. Разговорът се водеше на холандски и завърши с ja. Микрофонът изпращя. — „Куантъм“, за още колко часа полет имате гориво?

Учуден от въпроса, Холанд погледна горивомера и направи бърза сметка: четирийсет тона при средно шест тона на час прави по-малко от седем часа. Роб предаде информацията.

Последваха доста подозрителни инструкции.

— „Куантъм“, трябва да завиете наляво до курс 270 градуса и да набирате ешелон 240. Съжалявам, но разрешението за кацане на летище Шипхол временно е отменено. Налага се да ви изпратим в зоната за изчакване над водата.

Двамата пилоти се спогледаха разтревожено. Холанд натисна бутона на предавателя.

— Контрола, тук 66. Имаме човек в критично състояние на борда. Няма време за губене, нуждаем се от незабавна медицинска помощ.

— Разбирам ви, 66 — отвърна диспечерът с извинителен тон, — но ми наредиха да ви информирам, че докато не получите разрешение, не може да останете в холандското въздушно пространство или да се приземите на Шипхол. Наистина, много съжалявам и повярвайте ми, работим по въпроса.

Роб изцъкли очи в паника и изрева в микрофона:

— За бога, контрола, защо?! Защо ни правят тия номера? — Едва не се задави. — Не знаете ли какво значи „особен случай при полет“? Заявявам ви най-официално, че нашият случай е точно такъв и вие нямате право да ни откажете кацане!

Холанд се опита да го спре, като енергично поклати глава, но Роб продължи:

— Контрола, „Куантъм“-66 каца на Шипхол, пък каквото ще да става!

— Моля ти се, Дик — каза Холанд, — тоя номер няма да мине. Вече пробвах в Лондон.

Роб извърна глава, за да не среща погледа му. Трепереше от уплаха — чувство, добре познато на Холанд.

Отговорът от управлението дойде чак след половин минута. Този път беше друг глас, без капка съчувствие — явно някой инспектор или директор. Говореше безупречен английски, макар и със силен акцент.

— „Куантъм“-66, ако се опитате да кацнете на холандска земя или да останете в холандското въздушно пространство без разрешение, ще последват строги санкции, а при необходимост ще прибегнем и до употребата на оръжие. След току-що направеното от вас изявление сме принудени да потърсим помощ от военните. Щом няма технически пречки самолетът да остане във въздуха, длъжни сте да изпълните нарежданията ни. Междувременно ще гледаме да уредим въпроса във възможно най-кратък срок.

Роб се смъкна в стола си и Холанд пое разговора.

— Контрола, „Куантъм“-66 изпълнява инструкциите — каза той със спокоен и авторитетен глас. — Завиваме наляво до курс 270 и преминаваме в набор до ешелон 240. Очакваме указанията за зоната. Няма нужда да викате военните. Бихте ли проверили дали можем да поемем курс към Брюксел или Копенхаген, а ако не — към Осло или Стокхолм?

— Ще проверим. Повярвайте ни, споделяме тревогата ви, но разбрахме, че на самолета има зараза, а не сме подготвени за подобни ситуации.

— Контрола, ще ви кажа само едно, нужна ни е вашата помощ. — Холанд увеличи режима на двигателите, включи автопилота и автомата за двигателите, и се обърна към Роб. — Дик, свържи се с компанията по сателита и виж дали са намерили някакво решение на въпроса. Дори болният да се оправи, скоро ще трябва да се приземим. Горивото няма да ни стигне до Ню Йорк.

В този момент интеркомът иззвъня. Роб се обади, изслуша стюардесата, измънка нещо и затвори. Загледа се през прозорчето и накрая каза с равен, безизразен глас:

— Старшата каза да ти съобщя, че вече няма спешен случай. Болният е починал.