Маргарет Питърсън Хадикс
В тунела (38)

Глава 38

„Нели — помисли си Ейми и изведнъж очите й се замъглиха от избилите в тях сълзи. — Не можем да оставим Нели да умре…“

Всичко друго беше без значение.

На телевизионния екран се виждаше, че дори вързана за един от надгробните камъни, Нели стои с изправен гръб. Беше вдигнала глава и бе издала брадичка. Халката на носа й проблясваше на слънцето, а намазаната й с гел коса стърчеше като фарове.

Нели не се беше предала.

„Мисли!“, заповяда си Ейми.

— М-м-мадригалите — изпелтечи тя. — Никога няма да ти простят.

— Кои Мадригали? — ухили се Изабел. — Кого имаш предвид — вие дечковците ли? — погледна тя високомерно Ейми и Дан, при което момичето се почувства незначително и безпомощно като бълха. — Или старците, които заварих разтреперани от страх в диспечерската зала на острова?

Тя отново настрои телевизионния екран и се видяха други надгробни камъни.

За тях бяха завързани вуйчо Фиск и господин Макинтайър. За разлика от Нели, те изглеждаха напълно разгромени: целите в рани, кръв и прах.

— Проникнах с взрив в диспечерската им зала — заяви нехайно Изабел. — За беда, след него в тунела остана доста дълбок кратер.

„Кратер ли? — помисли си Ейми. — Онзи, в който Натали за малко да падне? И според Изабел това е беда?“

— Те бяха единствените Мадригали на острова — продължи Изабел. — И съм намерила наемни убийци, готови да се погрижат за всички други Мадригали по света. Чакат само да им дам знак. — Тя погледна Ейми право в очите. — Да продължаваме ли?

Ейми видя, че Изабел просто е изчаквала Иън да се върне заедно с Джона. Сега вече двете момчета се виждаха: Иън влачеше със сетни сили Джона през отломките в последната взривена лаборатория. Джона изглеждаше така, сякаш отново щеше да изпадне в безсъзнание.

Ейми изтълкува като ужасен знак това, че Изабел не се е и опитала да им завърже очите, след като ги е събрала около стъкленицата.

„Все й е едно какво ще видим — помисли момичето. — Защото веднага щом получи каквото желае, ще ни убие всички.“

Тъй като Джона и Натали не можеха да стоят прави, Изабел накара всички да приклекнат. Мадригалите бяха представени не от Ейми, а от Дан, който докосна стъкленицата. Но Ейми също се надвеси, когато Алистър, Хамилтън и Изабел долепиха длани до дланите на Джона и брат й. Видя как отстрани стъкленицата потреперва.

После върху стъклото се появи холограма:

[ Мярка за тегло, равна на 28,3 гр. — Б.пр.]

Последният ключ към загадката, който всички търсеха, не беше поредната съставка от серума.

Той беше самата рецепта за серума.