Маргарет Питърсън Хадикс
В тунела (28)

Глава 28

Шиниъд се дръпна от Хамилтън, но после всички от групата я обкръжиха. Дан смъкна от главата й очилата за нощно виждане и погледна през тях равната площадка горе на скалата, откъдето Шиниъд се беше спуснала.

— Братята й — ахна той. — Ако и те слизат след нея…

— О, не! — възрази уж нехайно Шиниъд. — Оставих Нед и Тед в Стратфорд. Достатъчен е и един човек от семейство Старлинг, за да надхитри вас, негодници такива.

Надяваше се никой да не чуе, че гласът й трепери и че тя едва се сдържа да не добави: „Оставих ги на сигурно място. Знаех, че това ще бъде най-опасната част от надпреварата“.

Долавяше заплахата в ледените погледи на всички.

— Хайде да я завържем и да я оставим тук! — предложи Иън.

— Ами ако братята й наистина дойдат и я спасят… — подхвана Натали.

— Не знаете дали не лъжа, нали? — попита предизвикателно Шиниъд.

Очакваше всички да се сбият, както се бе случило в „Глобус“. И тогава вече тя щеше да им се изплъзне. Но останалите от групата само стояха като смразени и я гледаха подозрително, гледаха се и един друг.

„Не си вярват, няма да се съюзят срещу мен“, помисли момичето.

— Как, между другото, се добра дотук? — попита Дан.

— Реших главоблъсканицата от църквата в Стратфорд — заяви Шиниъд. — За разлика от всички вас, които просто проследихте Ейми и Дан. — Всички, освен брата и сестрата, извърнаха гузно погледи. — След това изобретих свръхлек самолет, за да дойда с него дотук и да кацна на върха на скалата. Интуицията ми подсказа, че вероятно ще се наложи да включа нови технологии, за да се приземя на такова малко пространство. После не беше кой знае каква философия да променя програмата на вратата, за да вляза вътре.

Шиниъд реши да не споменава, че макар и именно тя да е откраднала в Стратфорд компютърния диск, го е разчел Тед. И че свръхлекият самолет е изобретен от Нед много преди надпреварата за ключовете. И че частта как е променила програмата на вратата е пълна лъжа, измислена с една-единствена цел — Шиниъд да види кой е сложил там карабинерите.

Хамилтън се поизчерви. „Ето кой бил“, помисли си момичето.

— Всъщност имате нужда от помощта ми, за да изминете пътя, който ще ви отведе при наградата — похвали се Шиниъд. — Погледнете само. Върху вратата има главоблъсканица, за която се обзалагам, че никой от останалите не е в състояние да реши.

Тя посочи табелата. Беше сигурна, че никой не я е забелязал.

На нея пишеше:

— В първия стих има излишна буква, ако това изобщо е стихотворение — обясни Шиниъд. — А ако махнем от „острова“ буквата „с“, се получава „отрова“.

— Това, Шиниъд, не е главоблъсканица — прекъсна я Ейми. — Това си е самата истина. Именно на това се надяват Мадригалите. — Тя изтика Шиниъд, мина покрай нея и бутна вратата. — Видя ли?