Кърт Вонегът
Галапагос (8)

8.

Още през януари имало безброй причини Рой Хепбърн да не се записва за това пътешествие. Не се знаело, че се задава световна икономическа криза и че в момента на отплаването хората в Еквадор ще гладуват, но стоял въпросът с работата на Мери. Понеже още не подозирала, че ще я отстранят от училището и ще я принудят да се пенсионира преждевременно, тя не можела да си представи как с чиста съвест би могла да си вземе три седмици отпуска в края на ноември и началото на декември, точно в средата на срока.

При това макар никога да не била ходила в Галапагоския архипелаг, тя отдавна била изгубила интерес към него. Имало цяла съкровищница от филми, диапозитиви, книги и статии за островите, която тя непрекъснато използвала в своите лекции, затова и през ум не й минавало, че на острова може да я чака някаква изненада. Ала жестоко се лъжела.

През целия си съвместен живот двамата с Рой не били напускали Съединените щати. Щом трябвало да надминат себе си и да предприемат бляскаво пътешествие, тя предпочитала да отидат в Африка, където сред дивата природа е далеч по-вълнуващо, а моделите за оцеляване предвиждат много повече опасности. Като се претеглели плюсовете и минусите, излизало, че тварите от Галапагоските острови са доста безцветно общество, сравнени с носорозите, хипопотамите, лъвовете, слоновете, жирафите и така нататък.

Перспективата за пътуване всъщност накарала Мери да сподели с близка приятелка: „Изведнъж изпитах чувството, че до края на живота си не искам да видя вече нито един синеног рибояд!“

Ала тя жестоко се лъжела.

 

 

Когато разговаряла с Рой, Мери не споделила опасенията си и се надявала той сам да осъзнае, че е преживял леко нарушение в мозъчната дейност. В края на февруари обаче Рой бил освободен от работа, а Мери разбрала, че и тя ще бъде освободена през юни. Датата на пътешествието тогава започнала да изглежда разумна. А във все по-болното въображение на Рой това пътуване започнало да придобива гигантски очертания — той го нарекъл „единственото хубаво нещо, което ни очаква в бъдеще“.

 

 

Ето какво се случило в службите на двамата: за да модернизира производството, „Джефко“ уволнила почти всички работници — и квалифицирани, и неквалифицирани. Промените били извършвани от японската компания „Мацумото“. „Мацумото“ автоматизирала и „Баиа де Дарвин“. Същата компания била наела и *Дзенджи Хирогучи, младия компютърен гений, който отседнал със съпругата си в хотел „Елдорадо“ по времето, когато и Мери била там.

Когато корпорацията „Мацумото“ приключила инсталирането на компютри и роботи, цялото производство можело да се поеме от дванайсет души. Така че хората, достатъчно млади, за да имат деца, или поне с амбициозни мечти за бъдещето, започнали на тълпи да напускат Илиъм. Както казала Мери Хепбърн на осемдесет и първия си рожден ден, два дни преди да бъде изядена от голяма бяла акула, сякаш през града минал Вълшебният свирач и всички тръгнали подире му. Изведнъж нямало деца, които да ходят на училище и всичко се сринало, понеже Илиъм останал без данъкоплатци. Така че последният випуск на местната гимназия щял да се дипломира през юни.

* * *

През април на Рой поставили диагноза „неоперабилен мозъчен тумор“. Затова „Най-голямото пътешествие сред природата през двайсети век“ се превърнало в единствения му стимул за живот.

— Поне дотогава ще издържа, Мери. Ноември не е далече, нали?

— Не е — казала тя.

— Ще издържа, не остава много.

— Положението може да не се промени с години, Рой — успокоявала го тя.

— Искам да направя това пътешествие — рекъл той. — Да видя пингвините на екватора. Това ми стига.

 

 

Макар че Рой грешал за все повече и повече неща, той бил прав, че на Галапагоските острови има пингвини: кльощави създания с костюми на оберкелнери. Не можело другояче. Ако плували в мас като роднините си от ледените блокове на юг, отстоящи на половин свят от тях, те щели да се опекат и да умрат, когато излизали върху брега от застинала лава да снасят яйца и да отглеждат малките си.

Както и при безкрилите корморани, и пингвинските прародители пренебрегнали славата да бъдат авиатори и предпочели да улавят повече риба.

 

 

Що се отнася до загадъчното вдъхновение преди милион години да се превръща колкото е възможно повече от човешката дейност в дейност на машини, какво друго е това, освен поредното признание от страна на хората, че мозъците им не ги е бивало за нищо?