Кип Ланджело
Клиниката (42)

41

Дан спря колата точно пред входа на клиниката. Предните гуми се удариха в бордюра, той изскочи, заряза вратата отворена и хукна към вратите. Охраната го пресрещна.

— Не можете да паркирате тук — рече му Рой.

— Къде е съпругата ми?

— Не зная коя е съпругата ви или къде се намира, но тук не се спира, нито паркира. Ще трябва да махнете колата.

Дан го заобиколи и се втурна във фоайето. Рой затича след него и завика:

— Хей, вие, върнете се!

Дан спря на средата на просторното преддверие и гневно издума:

— Докарали са я тук спешно, с линейка, преди малко. Казва се Лора Филдинг… трябва да я намеря веднага!

— О, вие сте съпругът на госпожа Филдинг. Вървите в грешна посока. Тя е там — показа Рой към другата част на фоайето.

Дан се извърна и закрачи към родилното — където бе посочил Рой.

— Къде точно? — извика през рамо.

— В операционната, но там не бива да влизате. Доктор Чайлз вероятно оперира! — викна охраната след него.

— Извикайте линейка! — тросна се Дан и спря.

— Какво казахте?

— Извикайте линейка. Вземам си съпругата оттук!

И Дан затича към родилното.

— Спрете, господин Филдинг!

Но Дан блъсна двойните врати с предупредителния надпис — СТЕРИЛНО! САМО ЗА МЕДИЦИНСКИ ПЕРСОНАЛ — и влезе. Пред него блеснаха в бяло вратите на двете операционни. Зърна медицинска сестра, която носеше материали към едната от тях, и се затича към нея.

— Хей, сестро! — викна й още от разстояние, като сочеше първата врата. — Къде е съпругата ми? Тук ли е?

Тя го изгледа объркана, без да знае как да постъпи с този разгневен мъж, влязъл в абсолютно забранен за външни хора стерилен район.

— Тя се казва Лора Филдинг. Тук ли е? Слушайте ме внимателно! Кажете на Чайлз, че не желая да оперира жена ми! Чувате ли ме! Извикал съм линейка и незабавно я извеждам оттук!

Рой пристигна няколко секунди след Дан. Бе запъхтян, зачервен и притеснен.

— Слушайте, господин Филдинг! Тук не можете да влизате!

Дан му обърна гръб и пак нареди на сестрата:

— Влезте вътре и кажете на Чайлз да преустанови! Не желая да оперира съпругата ми! Хайде, вървете!

Сестрата се обърка съвсем — не знаеше как да постъпи.

Рой пристъпи напред:

— Господин Филдинг, трябва веднага да излезете оттук!

Дан го изгледа:

— Извикахте ли линейка?

— Налага се незабавно да излезете оттук!

Дан изрева:

— Извикайте ми линейка и ме оставете на мира!

От съседна врата излезе друга сестра, по-възрастна. Имаше авторитетен вид.

— Защо крещите така? — рязко запита тя. — Какво изобщо става тук?

Дан пристъпи към нея:

— Настоявам съпругата ми незабавно да бъде изведена от тази операционна!

— Успокойте се, господине!

— Не ми казвайте какво да правя! Не искам Чайлз да оперира жена ми!

— Тук има и други пациенти и ако продължавате да крещите — властно каза тя и погледна към Рой, — ще бъда принудена да прибегна към…

— Не гледайте него! Мене гледайте! Ще викам, докато започнете да слушате!

— Слушам ви.

— Добре тогава. Чайлз няма да оперира съпругата ми. Сега разбрахте ли ме?

Рой се приближи и понечи да хване Дан за рамото, но той се дръпна.

— Хайде да излезем, господин Филдинг. Нищо няма да постигнем по този начин.

— Оставете ме на мира, за бога! Нали ви казах да извикате линейка!

— Няма да извикам линейка. Настоявам да се успокоите и да дойдете с мен в чакалнята. В противен случай се опасявам, че ще се наложи да…

— Ще се наложи утре сутрин! — ревна Дан и тръгна към вратата на операционната. — Аз извеждам жена си веднага!

— Господин Филдинг!

В този момент от операционната излезе доктор Ейсър.

— Какво става тук? — попита тя и като зърна Дан, веднага рече бързо: — Вие нямате право да влизате тук. Веднага напуснете!

— Няма да напусна — сопна се Дан гневно. — Зная всичко за вас и за съпруга ви. Зная какво сте правили във Ванкувър. Веднага изведете жена ми от операционната или ще извикам полицията.

Ейсър крадешком погледна сестрите, после Рой, после пак Дан. Личеше, че е изплашена. Не каза нищо, само очите й диво стрелкаха ту един, ту друг.

— Предупреждавам ви за последен път! — извика Дан.

Тогава Рой се опита да му приложи задраменна хватка за извеждане. И докато двамата се боричкаха, Ейсър бързо пристъпи напред и измъкна пистолета от кобура на охранителя. Рой усети, пусна Дан и се извърна рязко. Лекарката насочи оръжието към Дан, а Рой се хвърли към нея в опит да избие пистолета от ръката й. Тя стреля в същия миг.

Изстрелът отекна като могъщо ехо в целия коридор. Едната сестра изпищя. Дан се втурна към Ейсър, а Рой изпъшка, хвана се за гърдите и се строполи на пода. Ейсър го гледаше, вцепенена. В следващия миг видя Дан и вдигна пистолета, но той отметна ръката й вдясно и нагоре, изстрелът отиде в тавана. Дан я удари с все сила в брадата с юмрук — в замаха отидоха цялата му ярост и страх. Челюстта й изхрущя, главата й литна назад и тя се свлече на мозайката в коридора. Черепът й силно изтрополи и Ейсър замря в несвяст. Пистолетът се плъзна по гладката настилка. Дан се наведе и го взе.

— Погрижете се за него — обърна се Дан към сестрите и посочи Рой, който притискаше окървавени ръце към гърдите и тихо стенеше.

— И за бога, извикайте линейка. И полиция!

Прескочи Рой и се втурна към операционната. Там нямаше никой. Върна се тичешком в коридора.

— Къде е жена ми?

Сестрите клечаха около Рой и се опитваха да му помогнат. Не чуха думите на Дан. Той отвори уста, за да изкрещи яростно, но в същия миг забеляза кървава диря по светлата мозайка, която водеше от операционната към съседна врата с надпис ПАТОЛОГИЯ: САМО ЛЕКАРИ. Някакъв далечен глас дълбоко в него шепнеше, че това е кръвта на Лора. Обхванат от неистов страх, Дан изтича до вратата и понечи да отвори. Бе отключено, а на самата топка на бравата също имаше кръв. Боже, дано да не е наранена зле! — трескаво се молеше той мислено.

— Мили боже, дано не съм закъснял! — извика на глас и се втурна в мрака, без да забележи водещите надолу тъмни стълби. Спъна се, политна и щеше да падне, но за щастие пипнешком се хвана за парапета и успя да се задържи. Като нищо щеше да се пребие, ако се бе търколил с главата надолу по стръмните стъпала с остри ръбове. Много бе тъмно, нищо не се виждаше. Но някак си бе сигурен, че Лора е там — някъде долу. Тръгна слепешком, като напипваше пътя си с крак.