Гюстав Емар
Арканзаски трапери (33)

IX
ДИПЛОМАЦИЯ

След всичко станало бе нечувана дързост от страна на капитан Уактено да дойде в лагера на враговете си и да се предаде без каквато и да било съпротива в ръцете на хора, които не биха се поколебали да си отмъстят за всички сторени от него злини.

Траперите бяха изумени от постъпката на пирата и започнаха да подозират някаква клопка. Изненадата им растеше, колкото повече мислеха върху неговото поведение. Напълно разбираха, че той сам се бе оставил да го хванат и че постъпката му крие някаква користна цел, особено като се имаше предвид колко внимателно бе заличил следите си и се бе постарал да намери толкова непристъпно скривалище, че дори индианците, тези неповторими следотърсачи, се бяха отказали да го търсят.

Защо бе дошъл сред своите смъртни врагове? Каква важна причина го бе накарала така непредпазливо сам да се предаде?

Това се питаха траперите, когато го наблюдаваха с любопитство и интерес; защо този дързък мъж, независимо от своя морал, предприемаше една безумна постъпка?

— Господине — обърна се към него Честно сърце след кратко мълчание, — щом сте се предали в наши ръце, несъмнено не ще откажете да отговорите на въпросите, които ще сметнем за нужно да ви зададем?

Неопределена усмивка мина по тънките бледи устни на пирата.

— Не само няма да откажа да отговарям на въпросите ви — отвърна той спокойно и отчетливо, — но даже ще изпреваря тези въпроси и сам ще ви разкажа, по собствена воля, всичко, което се случи. Сигурен съм, че така ще разберете смисъла на някои факти, които ви озадачават и които напразно се мъчите да си обясните.

Траперите, които постепенно се бяха приближили, зашепнаха удивено и заслушаха по-внимателно. Тази сцена се развиваше твърде странно и обещаваше да бъде крайно интересна.

Честно сърце размисли за миг, после се обърна към пирата:

— Говорете, господине. Ние ви слушаме.

Капитанът се поклони и с подигравателен той започна разказа си. Когато стигна до превземането на лагера, продължи така:

— Беше добре изиграно, нали господа! Положително ще трябва да ме поздравите за това, вие, които се смятате за ненадминати в тази област! Но има нещо, което не знаете и което сега ще ви кажа: заграбването на богатствата на мексиканския генерал за мене имаше само второстепенно значение. Аз преследвах друга цел и ще ви я разкрия. Исках да отвлека доня Лус. Още от Мексико следях всяка стъпка на кервана. Подкупих техния главен водач, Бърборко, мой стар агент. Оставих на другарите си златото и скъпоценностите, а аз търсех само младото момиче.

— Но, изглежда, не го намерихте, нали? — прекъсна го Веселякът язвително.

— Така ли мислите? — каза пиратът невъзмутимо. — Всъщност имате право, този път не постигнах целта си. Но всичко още не е свършено, може би следващия път ще успея.

— Вие говорите пред сто и петдесет от най-добрите стрелци на прериите за този отвратителен план с такава увереност, като че ли се намирате на сигурно място сред вашите бандити в някое от най-потайните ви свърталища, капитане. Това е или голяма непредпазливост, или рядка самомнителност — каза строго Честно сърце.

— О, опасността не е толкова голяма, колкото си я представяте. Вие знаете, че аз не се поддавам лесно на страха. Затова оставете заплахите и да говорим, ако обичате, като сериозни и зрели мъже.

— Ние, траперите и индианските воини, събрани в тази пещера, имаме правото в името на общата ни сигурност да приложим към вас закона на граничните области — око за око, зъб за зъб — въз основа на доказаното даже от вашите признания обвинение в грабеж, убийства и опит за отвличане. Този закон ще приложим незабавно. Какво имате да кажете в своя защита?

— Всяко нещо с времето си, Честно сърце. След малко ще се занимаем с този въпрос. Най-напред нека приключим с това, което исках да кажа. Бъдете спокойни, то ще ни отнеме само няколко минути. Аз сам Ще се върна на този въпрос. Но с какво право вие се само назначавате за съдии в тези прерии?

— Този закон е стар като света. Дълг на всеки честен човек е да премахне звяр, който се изпречи на пътя му.

— Сравнението не е много ласкателно за мене — отвърна пиратът, — но аз не съм много чувствителен и няма да се засегна. Ще ме оставите ли най-сетне да говоря?

— Говорете, крайно време е всичко това да свърши.

— Същото желая и аз. Затова изслушайте ме. На тоя свят всеки гледа на живота по своему — един с широта, друг — тесногръдо. А моята мечта е да се оттегля не след дълго в някоя глуха красива област на Мексико и да заживея спокойно и охолно. Както виждате, не съм много амбициозен. Преди няколко месеца успях да извърша няколко доста сполучливи удара в прерията благодарение на моята смелост и съобразителност и натрупах завидна сумичка, която по стар навик реших да внеса в банка, така че един ден да разполагам със състоянието, за което ви споменах. Отидох в Мексико и предадох капитала си на един почтен френски банкер, когото ви препоръчвам за всеки случай.

— Какви са тия брътвежи — остро го прекъсна Честно сърце, — подигравате ли се с нас, капитане?

— Ни най-малко. Продължавам. В Мексико случаят ми позволи да направя на доня Лус голяма услуга.

— Вие? — гневно извика Честно сърце.

— А защо не? Работата е много проста. Аз я спасих от ръцете на четирима бандити, които най-спокойно я ограбваха. Видях я и се влюбих безнадеждно в нея.

— Господине — извика с отвращение Честно сърце, вие преминавате всякакви граници. Доня Лус е младо момиче, за което може да се говори само с най-голямо уважение, и аз не ще позволя на никого да я обижда пред мене.

— Ние сме на едно и също мнение — насмешливо продължи пиратът, — но това не пречи да бъда влюбен в нея. Аз събрах сведения и узнах, че е племенница на генерала и че ще заминава. До отпътуването й успях да съставя план, който, както вие преди малко споменахте, бил напълно пропаднал. Но аз все пак още не се отказвам от него!

— Що се отнася до това, ще се постараем да ви помогнем.

— И добре ще сторите, ако можете, разбира се.

— Този път смятам, че свършихте.

— Не още, ако нямате нищо против. Но за останалото, което искам да ви кажа, смятам, че е необходимо присъствието на доня Лус. Само от нея зависи успехът на моята мисия пред вас.

— Не ви разбирам.

— Не е нужно да ме разбирате в момента. Но бъдете спокоен, Честно сърце, скоро загадката ще ви се изясни.

За голяма изненада на траперите, през целия разговор пиратът не бе загубил нито за миг своето самообладание, нито за миг не бе променил насмешливия израз на лицето си, не бе изоставил подигравателния си той и свободното си държане. Той приличаше повече на благородник, отишъл да навести съседи по имение, отколкото на пленник, когото очаква разстрел. Не даваше най-малък признак на тревога пред опасността, която го грозеше.

Докато траперите се съвещаваха тихо. Уактено си сви цигара от царевична коса, запали я и я запуши спокойно.

— Доня Лус — започна Честно сърце със зле прикрито нетърпение — няма нищо общо с нашия разговор и нейното присъствие не е необходимо.

— Дълбоко се лъжете, драги господине — отговори невъзмутимо пиратът, като изпусна кълбо дим из устата си. — Присъствието й е необходимо, ще ви обясня защо: вие много добре разбирате, че аз съм хитра лисица и няма да дойда току-така да се предам в ръцете ви, ако не съм оставил зад себе си човек, който с живота си да гарантира моя живот. Този човек е вуйчото на младото момиче. Ако до полунощ не се завърна в нашето свърталище, както благоволихме да се изразите, сред моите скъпи другари, точно десет минути след полунощ почтеният генерал ще бъде разстрелян без отлагане.

Гневна тръпка премина сред траперите.

— Знам много добре — продължи пиратът, — че вие лично ни най-малко не се интересувате за живота на достойния генерал и драговолно бихте го пожертвували заради моя. Но смятам, че за мое щастие, доня Лус не е на вашето мнение и отдава голямо значение на живота на своя вуйчо. Затова, ако обичате, поканете я да дойде и лично да чуе предложението, което ще й направя. Времето тече, пътят оттук до моя лагер е дълъг и ако пристигна късно, само вие ще бъдете отговорен за нещастието, което ще се случи поради това нежелателно закъснение.

— Ето ме, господине — каза доня Лус, която се намираше сред присъствуващите и бе чула всичко.

Пиратът хвърли полуизпушената си цигара, учтиво се поклони и я поздрави почтително.

— Щастлив съм — каза той, — че ми оказвате тази чест.

— Престанете с ироничните си комплименти, господине. Слушам ви. Какво имате да ми кажете?

— Вие съдите зле за мене — отговори пиратът, — но се надявам, че по-късно ще си възвърна вашето уважение. Не ме ли познавате? Мисля, че съм оставил у вас най-добри спомени.

— Възможно е, господине, за известно време да съм пазила добър спомен за вас — развълнувано каза младото момиче. — Но след всичко, което стана преди няколко дни, за мен вие сте негодник.

— Думата е много силна!

— Извинете, господине, ако тя ви наранява, но още не съм се отърсила от ужаса, който ми причинихте, ужас, който вашата днешна постъпка още повече засилва, вместо да намали. Благоволете без протакане да съобщите намеренията си.

— Отчаян съм, че толкова зле ме разбирате. Моля ви да отдадете всичко случило се на огъня на страстта, която изпитвам, и вярвайте…

— Господине, вие ме обиждате! — прекъсна го надменно доня Лус — Какво общо може да има между мене и един разбойнически главатар?

При това тежко оскърбление лицето на пирата пламна, той захапа устни, овладя се с усилие и отговори спокойно и почтително:

— Така да бъде, сеньорита, заслужих вашите упреци.

— Само за да ми кажете тези празни думи ли ме извикахте, господине? В такъв случай по-добре ще направя да се махна. Момиче като мене не е свикнало нито на такова държане, нито на такива изрази.

И тя понечи да отиде при майката на Честно сърце, която също тръгна към нея.

— Един миг, сеньорита — извика яростно пиратът, — щом пренебрегвате молбите ми, тогава изслушайте заповедите ми!

— Вашите заповеди! — изрева Честно сърце и се спусна на към него. — Вие забравяте къде се намирате, господине!

— Хайде, стига заплахи, приятели мои — продължи пиратът с гръмък глас. Скръсти ръце на гърдите си, вдигна глава и хвърли презрителен поглед на всички. — Вие прекрасно знаете, че нищо не можете да ми сторите, че нито косъм няма да падне от главата ми.

— Това е вече прекалено — извика траперът.

— Оставете, Честно сърце — каза доня Лус, като застана пред него. — Този човек е недостоен за вашия гняв. Ролята на бандит му приляга най-добре. Най-сетне той хвърли маската си!

— Да, хвърлих маската си — изрева яростно пиратът. — Послушайте, неразумно момиче. След три дни ще се върна. Виждате, че съм добър — добави той със зловеща усмивка! — Давам ви време да размислите. Ако тогава не се съгласите да ме последвате, вуйчо ви ще бъде подложен на най-страшни изтезания и като последен спомен от мене ще ви изпратя главата му!…

— Чудовище!… — извика младото момиче в отчаяние.

— Хайде де — сви той рамене и злобно се изсмя. — Всеки люби по своему, а аз съм се заклел, че ще станете моя жена!

Но доня Лус вече не го слушаше. Сломена от болка, тя бе припаднала в ръцете на майката на трапера и на Еусебио, които побързаха да я отнесат.

— Доста — извика със страхотен глас Честно сърце и сложи ръка на рамото му. — Бъдете благодарен, че се измъквате от ръцете ни жив и здрав!

— След три дни по същото време ще ме видите отново, драги мои — отвърна той презрително.

— Дотогава щастието може да се обърне — подметна Веселяка.

Пиратът само се изсмя, после излезе от пещерата с твърда, спокойна крачка, сякаш нищо не се бе случило. Даже не благоволи да се обърне, толкова беше опиянен от впечатлението, което бе направил, и от вълнението, което бе предизвикал.

Едва бе изчезнал, и от другите изходи на пещерата Веселяка, Черния елен и Орлова глава се спуснаха по следите му.

Честно сърце постоя за миг замислен, след това, блед и загрижен, отиде да се осведоми за състоянието на доня Лус.