Тимъти Зан
Гонитба за Икар (23)

23.

За няколко секунди всички застинаха като мраморни статуи, втренчени кой в лицето ми, кой в пистолета в ръката ми. Аз също не помръдвах, давах им необходимото време да осъзнаят какво съм казал.

Първи се окопити Еверет и се облегна внимателно на стола си, като че ли зад него имаше яйца, които не искаше да счупи. Сякаш това беше сигнал, Шон и Никбар също така внимателно се размразиха и седнаха. Тримата мъже и Иксил вече държаха ръцете си на масата, както бях заповядал; вдигнах вежди към Чорт и Тера и те неохотно последваха примера им.

— Благодаря ви — казах и се облегнах на стола, без да отмествам ръката си с пистолета от масата. — Още от началото на това пътуване имаше няколко необяснени и, поне на първи поглед, необясними събития, които ни следваха неотлъчно. Гравитацията на кораба неочаквано се включи, докато Чорт работеше по първата драскотина на корпуса, което вероятно можеше сериозно да го нарани или дори да го убие, ако се беше ударил в нещо при падането. Второ, смъртта на Джоунс. После инцидентът с горелката, от която Иксил получи лоши изгаряния и която сигурно щеше да го убие, ако двамата с Никбар не бяхме успели да я спрем навреме. Имахме също комбинация от потенциално смъртоносни химикали, оставени в каютата на Иксил, и счупена ключалка на каютата, докато той се възстановяваше от изгарянията.

Помълчах за по-голям ефект и продължих:

— Има и други, но аз споменавам само тези три първо, защото са най-лесно и невинно обясними. Изглежда, Тера е била тази, която е включила гравитацията по време на работата в откритото пространство, за да не открие Чорт една тайна относно кораба, която тя не е искала да се знае.

Всички очи, които бяха вперени в мен, се обърнаха, сякаш притеглени от невидими конци към Тера.

— Която тя не е искала да се знае? — попита Никбар.

— По-специално един втори люк върху машинната секция — казах аз. — Люк, който баща й е използвал да се промъкне на кораба онази сутрин на Мейма.

— Момент — каза Шон смутено. — Тера е… Тера е дъщеря на Бородин?

— Точно така — казах аз и кимнах одобрително, като се опитах да игнорирам втрещения вид на Тера. — Само че мъжът, който ни се представи като Александър Бородин, всъщност е добре известният индустриалец Арно Камерон.

— Арно Камерон? — ахна Еверет. — Не може да бъде!

— Много се чудех — промърмори Никбар. — От друга страна, човек трябва да има огромни ресурси, за да сглоби такова нещо като „Икар“.

— А ако Камерон има нещо, това са огромни ресурси — съгласих се аз. — Оказва се също, че Камерон е бил онзи, който е извършил саботажа с горелката, макар че изгарянето на Иксил беше случайност. Той е подслушал разговора между Иксил и мен, когато обсъждахме да прорежем дупка в товарния трюм, и по очевидни причини не е искал да го направим. Повреждането на горелката е бил единственият начин, по който е можел да ни спре предвид ограниченото време, с което е разполагал.

— Бородин… искам да кажа Камерон… е бил на борда на кораба с нас? — попита Шон. — Къде се е крил?

— Трябва да е бил в пространството между вътрешния и външния корпуси — каза Никбар. — Идеално място за криене. Никой от нас не знаеше, че там има толкова много място, докато не започнахме да разглобяваме кораба.

— Точно там — потвърдих аз. — Излязъл е няколко пъти да се свърже с Тера или да провери курса в компютърната зала, но главно се е крил.

— И къде е сега? — попита Еверет. — Надявам се, няма да се опиташ да ни кажеш, че още се крие някъде на кораба?

— Ще съм много изненадан, ако установя това — отговорих аз. — Но да се върнем към същината на въпроса. Оказва се, че Камерон е бил отговорен за смъртоносните химикали в стаята на Иксил.

— Грешиш — отсече Тера. — Вече ти казах. Татко не искаше да нарани нито Иксил, нито някой друг.

— Не исках да кажа, че е искал — отвърнах тихо. — Фактически неговата част в тази история е била да спаси живота на Иксил. Но на това ще се върна по-късно.

— И така, както казах, някои от тези инциденти могат да се обяснят — продължих аз и огледах екипажа си. — Но не всички, за нещастие. Което ни довежда до убиеца на нашия първи механик, Джоунс.

— Убиец? — възкликна Чорт. — Нали беше злополука?

— Не беше — казах аз. — Но убиецът се е надявал повечето от нас да го приемат за злополука. Всъщност всички — с изключение на една личност.

— Но това е смешно! — изсумтя Еверет. — Защо пат ще искат да убият Джоунс?

— Не съм казал, че пат имат нещо общо с това убийство — казах аз. — Но тъй като ти го зачекна, истинският въпрос е какво направихме ние досега, за да попречим на убиеца. Спомняте ли си предизвиканото от болестта бягство на Шон на Потоси и митничарите наджики, които едва не спряха кораба? Това също е било негово дело.

— Какво искаш да кажеш с това „негово дело“? — попита Тера. — Шон си избяга самичък.

— Не, на него му е помогнато, макар че той вероятно не си спомня — казах аз. — За убиеца е било необходимо Шон да избяга, така че всички да се пръснат да го търсят и той да е свободен да направи две частни видеообаждания — казах аз. — Трудността тук е, че нашият убиец, изглежда, е бил адски решен да спре „Икар“ независимо какво трябва да направи. И все пак на всяко място, където е можел да ни предаде на пат, той не го е направил.

— Звучи така, сякаш ни описваш шизофреник — промърмори Еверет.

— Или направо психопат — добави Шон. — Някой, който убива за удоволствие.

— Всъщност изобщо няма нищо, което да говори за нарушено душевно равновесие — уверих ги аз. — Но, добре, да приемем за момент, че този човек е луд. Нека ви поставя друг въпрос, който ми помогна да се ориентирам в ситуацията. Значи имаме Арно Камерон, създател на огромна финансова и индустриална империя, който обикаля Мейма да търси екипаж да закара на Земята жизненоважна техника. Въпрос: ако успехът на Камерон трябва поне отчасти да е основан на отлична преценка на характерите, как, за Бога, той не е разбрал, че един от хората, които наема, е шизофреник, психопат и потенциален убиец?

Цяла минута единственото, което видях на лицата им, беше объркване или от самия въпрос, или защото бяха озадачени от отговора на въпроса. На всички лица, с изключение на лицето на Тера. В този момент аз видях в нейните широко отворени очи, че парчетата от пъзела най-после се подреждат.

— Отговорът, разбира се — продължих, без да чакам да се обади някой — е, че той не е доловил такъв проблем, защото един от вас не е бил нает от него.

— Това е невероятно — каза Чорт. — Как някой е могъл да знае, че „Икар“ е достатъчно ценен?

— И след като го е знаел, защо просто не е отишъл при пат да ни предаде? — добави Шон. — Това е още по-глупаво от теорията за психопат и луд.

— Всъщност не — казах аз. — Отговорите съответно са, че той изобщо не е знаел, че на „Икар“ има нещо специално. И не е предал кораба на пат, защото е дошъл на борда със съвсем друга цел.

Кимнах към Еверет и казах:

— Той беше този, който ме насочи по правилната следа. Това стана, когато всички вие научихте какво носи „Икар“ и Еверет посочи, че Бородин и пат не са единствените възможни играчи в тази игра. Тогава разбрах, че е прав; и нещо повече — разбрах кой е другият играч.

— Кой? — попита Тера.

Вдигнах ръка.

— Аз.

Настъпи кратка тишина.

— Не разбирам — каза Шон. — За какво говориш?

— Говоря за мен и за хората, за които работя — отговорих. — И за факта, че убиецът дойде на борда на „Икар“ с единствената задача да ми предаде едно съобщение. Урок за подчинение.

Докато говорех, бях размахвал пистолета си почти небрежно към всички. Сега с плавно движение го насочих към мъжа, който седеше срещу мен.

— Ти му кажи, Еверет — казах тихо. — Ти му кажи какъв урок трябваше да получа.

Отново се възцари тишина, този път плътна и тъмна като катран.

— Не зная за какво говориш, по дяволите! — каза Еверет. Гласът му бе лепкав и тъмен като тишината.

— Говоря за престъпния бос Джонстън Ското Райланд — казах аз. — За човека, който мисли, че трябва да ми се даде урок за строго изпълнение на заповедите и за подчинение на господаря.

— Чакай бе, чакай — обади се Шон объркано. — Нищо не разбирам. Какво общо има някакъв престъпен бос с всичко това?

— Защото този престъпен бос държи половинмилионния дълг на Маккел — каза Никбар. Очите му ме проучваха с настойчивост, която хич не ми харесваше. — През последните няколко години Маккел е вършил контрабанда за него.

— Ти си контрабандист? — възкликна Шон. — Значи затова толкова лесно набави борандис. Трябваше да се сетя, че лицемер като теб…

— Спри, Шон — прекъсна го Никбар. — И какво си направил, за да заслужиш този урок, Маккел?

— Двамата с Иксил карахме товар за Ксатру — казах аз. — Движехме се малко преди разписанието, затова се отклоних за малко до Мейма.

— Защо? — попита Тера.

— До това ще стигна по-късно — казах аз. — Райланд има свои информатори навсякъде, дори на такъв затънтен свят като Мейма. Мисля, че Райланд вече се съмняваше в лоялността ми, така че когато един от неговите доносници му е докладвал, че съм кацнал там вместо на Ксатру, той очевидно е решил, че съм готов да изоставя кораба или служа на двама господари, или нещо такова. Независимо какво си е помислил, той е решил да ми даде урок, че това не е хубаво. Ти ли беше този информатор, Еверет, или само отговорник за района?

Еверет не отговори.

— Е, това не е чак толкова важно — казах аз. — И в двата случая Райланд е заповядал на Еверет да ме следи и да научи какво кроя. Той ме е проследил, докато обикалях из Мейма; и може би е бил в кръчмата, когато Камерон дойде и ми предложи да стана пилот на „Икар“.

— Как е научил, че си бил нает за пилот? — попита Тера. — Толкова близо ли е бил, че да ви подслуша?

— Сигурен съм, че не — казах аз. — Много внимателно следях и щях да запомня, ако имаше някой толкова близко. Но не е необходимо да чуе нещо. Било му е необходимо единствено Камерон да ми даде бордната карта, за да знае, че съм нает да работя с него.

— И когато Камерон си тръгна, Еверет е решил да проследи него, вместо да остане при мен. Вероятно е искал да разбере с кого точно ще работя. Аз бях намислил да проследя Камерон, но ме нападнаха трима яванци и го изгубих. Той обаче е проследил Камерон, видял е, че наема още трима, и очевидно е решил да следи някой от вас. Така че е оставил Камерон, последвал е последния нает и в някоя тъмна уличка го е пребил.

— И кой е бил този човек? — попита Тера.

— Онзи, когото Камерон е наел за корабен медик, разбира се — казах аз. — Защото когато Еверет се е обадил да докладва какво е установил — което не е било много, — Райланд му е казал да заеме това място и да ме последва на борда на „Икар“. За късмет Еверет всъщност е имал такава квалификация. Или може би не е било само късмет; може би нарочно е избрал медика.

Чорт изведнъж изсвири така, че направо ме проглуши.

— Ами да! Той пристигна последен. Каза, че бил задържан на бариерата.

— Всъщност вероятно се е крил около някой от другите кораби и е наблюдавал пристигането ни — казах аз. — Навярно е имал история за пред Камерон как е получил работата от приятелче, което неочаквано се е разболяло, или нещо от този род.

— Доста неправдоподобна история — изсумтя Никбар.

— Може да е било нещо по-добро. — Вдигнах вежди към Еверет. — Чувствай се свободен да напуснеш, ако смяташ, че е засегната честта ти или достойнството ти.

— Не, не, продължавай — каза той спокойно. — Всичко това са глупости, разбира се, но е интересно.

С крайчеца на окото си видях как Никбар леко сбърчи чело. Еверет не изглеждаше особено разтревожен; а ако имаше някой, който да има основание да се тревожи, това беше именно той.

— Каквато и да е тази история, тя се е оказала ненужна — продължих аз. — Камерон не дойде, така че Еверет просто се представи за нает.

— Знаеш ли, Маккел, Еверет е прав — изръмжа Шон. — Всичко това е спекулация. Ти сам каза, че Камерон се е разделил с теб на Мейма. Откъде можеш да знаеш какво се е случило след това?

— Въобще не е спекулация — възразих аз. — След инцидента в каютата на Иксил помислих и разбрах, че това е работа на Камерон, който се е криел на кораба. Той се е счепкал с някой, който е приготвял смес за отровен газ в коридора на „Икар“; но това не е бил никой от екипажа. Предположил е, че е някой, дошъл отвън; но ако някой от екипажа е пуснал да дойде външен човек, защо не е бил с него да помогне да се извърши това второ убийство? Не, по-просто е да се допусне, че човек от подбрания от Камерон екипаж е подменен още от самото начало.

— Ти каза, че Еверет е дошъл на борда да ти даде урок — каза Тера. — Какво имаш предвид?

— В очите на Райланд аз готвех измяна — казах аз и погледнах навъсено Еверет. — Той очевидно е смятал, че все още бих могъл да размисля или най-малкото да бъда сплашен и вкаран в правия път. И по своя типичен груб и деспотичен начин е заповядал на Еверет да убие партньора ми.

— Твоя партньор? — ахна Тера. — Джоунс е бил твой партньор?

— Не, разбира се, че не — отсякох аз и неочаквано ме заля вълна от емоции. Един невинен човек беше умрял заради мен. — Джоунс беше точно това, за каквото се представяше: нает от Камерон механик за „Икар“. И тук Еверет направи грешката, която толкова размъти водата, та чак сега успях да проумея всичко. Той е бил толкова убеден, че моят партньор и аз ще напуснем кораба и ще изоставим контрабандата на Райланд на Мейма, та просто е решил, че механикът на „Икар“ е моят партньор. Прибавете към това вродената дружелюбност и непринудените обноски на Джоунс — и на него вероятно му се е сторило, че ние се познаваме от години. И като е знаел, че механикът по принцип има задължение да ми помага в работата в открития космос, той е повредил респиратора на скафандъра, който беше с ръста на Джоунс, и е зачакал да се случи неизбежното.

Посочих с плазмения си пистолет към Еверет.

— Но тогава си направил пропуск — малък пропуск, който не забелязах, докато един коментар на Ревз, направен на Палмари, не ме подсети. Ние отидохме на Ксатру да предадем тялото на Джоунс на властите на космодрума и между другото да вземем Иксил. Когато всички бяхме слезли от кораба, ти си се обадил на Райланд и си докладвал, че мръсната работа е свършена, но си му казал също, че взимам друг механик на мястото на Джоунс. И тъй като товарът на Райланд е бил доставен по график, всичко вече е било спокойно и той просто ти е наредил да останеш на „Икар“ и да ме следиш.

— Какъв е този пропуск? — попита Шон. — Не виждам никакъв пропуск.

— Пропускът беше по-късно — казах аз втренчен в Еверет. — Докато говорех с Иксил в тунела. Ти го погледна и каза: „Значи това е твоят партньор?“ Нямаше никаква причина да го казваш, ако вече не си смятал някой друг за мой партньор.

Изражението на Еверет не се промени, само горната му устна леко трепна. Достатъчно, за да покаже, че съм улучил целта.

— Имам един въпрос — обади се Никбар. — Ако всичко е било толкова спокойно, защо той се опита да убие Иксил на Потоси?

— Защото между Ксатру и Потоси положението изведнъж престана да е спокойно — отговорих. — Първото нещо, което направих при пристигането на Потоси, беше да се обадя на Райланд, за да ми даде адреса на наркопласьор, от когото да купя борандис. По това време активността на пат около „Икар“ беше започнала да се засилва и Райланд не беше много доволен, че един от неговите хора — в случая аз — е център на тяхното внимание.

— Защо не ти е наредил да зарежеш кораба? — попита Шон.

— Защото знаеше, че няма да го направя — отговорих аз. — Вече му бях казал, че част от моето прикритие като беден, но честен пилот е свързано с „Икар“, а той ме познава достатъчно добре и не искаше да спори по видеовръзката. Освен това вече е имал план.

— Казах на всички да останат на борда, докато отида да намеря борандис — продължих аз. — Но Еверет е имал заповед да се обади на Райланд и затова е разхлабил коланите на Шон, за да може той да се измъкне и да избяга. После, докато всички вие сте го търсили, Еверет е отишъл да му се обади — може би дори по времето, докато аз говорех с него: Райланд доста време не беше на линията — уж търсеше адреса на наркопласьора.

— Във всеки случай Райланд му е казал да направи две неща — поясних. — Да се обади на наджикската митница и да съобщи, че пренасяме скъпоценни камъни; и второ, да убие Иксил, за когото Еверет му е докладвал, че още спи от изгарянията си. Защото ако митничарите бяха намерили на борда мъртвец, щяха да запечатат „Икар“ за разследване и аз щях да бъда вън от играта.

— За нещастие въпреки цялата му хитрост от този момент всичко се е объркало — продължих. — Камерон е хванал Еверет да подготвя убийството на Иксил, ударил го е и е пъхнал шишенцата с химикалите в каютата на Иксил, откъдето Еверет не е можел да ги вземе.

Погледнах Тера.

— Спомняш ли си, Тера, когато се намеси в телефонния ми разговора с Еверет да ни кажеш, че сте намерили Шон? Спомняш ли си как говореше той?

— Наистина говореше малко странно — каза тя. — Като замаян.

— Точно така — казах аз. — Тогава предположих, че Шон го е ударил при бягството си. Сега зная, че е било, защото още не се е бил оправил от нанесените му от баща ти удари.

— Татко се поддържа в добра форма — каза Тера. — И има добър удар.

— Особено когато има основание — съгласих се аз. — Ще трябва да проуча досието ти като състезател по кикбокс, Еверет, и да видя дали има случаи лесно да си свалян в нокдаун, или пък Камерон просто е извадил късмет… Във всеки случай, когато Еверет е бил повален, той е знаел, че няма да има време да изпълни плана си преди да пристигнат наджиките, затова е офейкал от кораба, като не е забравил да заключи люка. Малко след това идват наджиките, обаче идва и Чорт и решава, че не може да ги пусне да влязат в отсъствието на капитана. И ги спира — защото никой в спиралния ръкав не смее да ядоса креанец. Това е вторият лош шанс на Еверет. Докато наджиките се чудят какво да правят, идва третият и последен лош шанс за Еверет.

— Ти? — подсказа Никбар.

— Да — казах. — Райланд знае колко далече в града ме е изпратил за борандис и решава, че цялата работа ще бъде свършена много преди да се върна. Не знае обаче, че ще завали като из ведро, което ще ме накара да наема такси, вместо да използвам анонимния обществен транспорт, както се предполага да правят неговите служители. Във всеки случай аз се върнах навреме и успях да попреча на наджиките да претърсят „Икар“.

— Много интересна измислица — коментира Еверет и поклати глава. Очевидно все още не беше склонен да се предаде. — Със сериозни недостатъци, разбира се, но все пак интересна. Кажи ми тогава следното, детективе: ако съм искал да предам теб или Иксил, защо рискувах живота си да ви помогна да избягате от пат на Палмари? Дори да ме ранят, ако си спомняш?

— О, много добре си спомням — казах и кимнах. — И причината е проста, макар подробностите да са малко неясни. Ти не нарани нито Иксил, нито мен, защото тогава вече знаеше колко ценен наистина е „Икар“ и че пат ще го искат. На теб ти трябваше пилот, та корабът да излети от планетата. Това е причината за безкористността.

Посочих Никбар и казах:

— С Ревз обаче случаят беше по-сериозен. На теб ти трябваше пилот и специалист по двигатели, та „Икар“ да може да отлети; но с Иксил и Ревз ти имаше двама специалисти по двигатели. При други обстоятелства вероятно щеше да си щастлив от такова дублиране; но по някое време в подготовката за моето освобождаване Ревз сигурно се е изпуснал и е казал, че е служил в Бреговата охрана на Земята. Това е било чудесно за операцията по спасяването ми, но не толкова чудесно, когато си се замислил за по-нататъшните си действия. И така, когато Иксил те е оставил в клуба като ариергард, ти си подпрял един от мъртвите ликами в правдоподобна поза зад някоя от масите, клекнал си наблизо и си стрелял в собствения си крак.

— Сам се е прострелял? — изсвири Чорт. — Но защо?

— Поради две причини — казах аз. — Първо, защото му е трябвало извинение, че го няма, когато Ревз и Иксил ме измъкнаха от задната стая. Не забравяй, че той е трябвало да стреля в Ревз от укритие близко до оставения от него убит ликам, после да се премести и да стреля в трупа в гръб, та всичко да изглежда правдоподобно. Единствената правдоподобна причина, която е могло да има за това, че е там, е била, ако е ранен.

Спрях за момент, после продължих:

— Обаче явно не е имал късмет и можа само да рани Ревз, вместо да го убие.

Докато говорех, гледах право в Еверет — и видях как очите му трепнаха миг преди да чуя тихия познат глас откъм вратата зад мен.

— Много си умен, Джордан — каза гласът. — Наистина си много умен.

Поех дълбоко дъх. Всички пак се бяха направили на статуи.

— И втората причина, поради която се е прострелял — добавих и въздъхнах, — е, че му трябваше причина да остане на борда на „Икар“, след като всички дойдат тук. Защото неговият приятел не е никакъв доктор.

И без да се обръщам, посочих с палец зад себе си.

— Позволете ми да ви представя Джонстън Ското Райланд.