Тимъти Зан
Гонитба за Икар (25)

25.

Групата, събрана на следващата сутрин около масата в дневната, не можеше да се нарече точно весела, но атмосферата беше много по-добра от онази предната вечер. Отчасти това се дължеше на по-малкия брой и по-близките отношения на събраните. Шон и Чорт бяха някъде по задачи, Иксил инструктираше групата, която преглеждаше „Икар“, а Антониевич и неговите бандити отдавна бяха отведени под силно въоръжена охрана от каликсирите. Фактът, че Камерон беше имал време да вземе душ, също разведряваше атмосферата.

— Надявам се, знаеш колко близко беше снощи до смъртта — каза Никбар и си бодна от храната, която бяха приготвили каликсирите. Беше доста различна от гастрономическата креанска яхния на Чорт, но вкусът й беше задоволителен. — Когато насочи пистолета си към мен, си помислих, че всичките ти приказки за Еверет са просто за печелене на време, докато чакаш приятелчетата ти да дойдат.

— Изобщо нямаше да успееш да извадиш твоя — казах аз. — Главорезите на Антониевич щяха мигновено да те застрелят.

— Мисля, че съм достатъчно ловък — изсумтя той.

— Така е — съгласих се. — Но аз ненапразно съм прекарал дванадесет години в разузнаването, за да зная как се посяга към оръжие. Повярвай ми поне малко.

— Лично аз ти вярвам много — коментира Камерон с пълна с храна уста. — Ти ме лъга през цялото време от Мейма чак до момента, когато каликсирските командоси изскочиха и едва не получих инфаркт.

— Съжалявам — извиних се аз. — Но трябва да кажа, че след разговора ни непрекъснато се чудех дали не сте разбрали.

— Знаех, че не си толкова елементарен, колкото изглеждаш — каза той и поклати глава. — Но освен това не проумях нищо друго.

— Трябвало е да му кажеш — обади се Тера с нотка на обвинение. — Той нямаше да каже на никого.

— Но можеше да излезе, нали — напомних й аз. — И не можех да знам какво ще стане.

— В тази игра е много по-сигурно, ако никой не ти гледа в картите — каза Камерон в моя защита. — Сър Артър обясни всичко това в съобщението си.

— Какво съобщение? — попита Тера.

— Бележка от моя шеф — обясних аз. — Генерал от запаса Артър Греъм-Бейкър, лорд, бивш ръководител на разузнаването от второ ниво и директор на доста от малките комбинирани служби на Земята, в които сме включени Иксил и аз. Групата командоси са я прекарали през звездния тунел, така че баща ти е знаел какво става.

— За разлика от нас — каза Никбар многозначително. — И така, каква беше ролята, която разиграваше с твърдението пред Тера, че си бил изритан от Бреговата охрана на Земята?

— Нито една дума от нея не е измислена — уверих го аз. — Военният съд беше съвсем официален. Той трябваше да е… опитвах се да проникна в подземния свят на спиралния ръкав и всичко в моето досие трябваше да издържи на внимателното проучване. Времето, което прекарах в митниците и после във фирмата, беше със същата цел, плюс допълнителната изгода да ми даде практическо обучение в нещата, които трябва да знае един бъдещ контрабандист. Когато станах готов, ми дадоха „Сторми Банкс“ и инструкции да натрупам големи задължения и ме пуснаха.

— И тогава ли срещна Иксил? — попита Никбар.

— С Иксил всъщност сме заедно от дните на моята служба в Бреговата охрана — казах аз. — Той беше този, който ме откри, когато набираше бъдещи новобранци, и предложи на чичо… искам да кажа сър Артър… да ме вземат. След това използва годините на моето обучение да си изгради собствен мизерен произход, така че когато се свързахме публично, бяхме невероятно жалка двойка.

— И ти познаваш този генерал Греъм-Бейкър? — попита Тера баща си.

— Запознахме се преди петнадесет години, когато разработвахме една модерна система за защита на военни самолети — каза Камерон и ми се намуси. — Разбира се, мислех, че той наистина е в запаса, иначе никога не бих контактувал с него, поне в началото. Последното нещо, което бих искал, е онези бюрократи в Женева да научат нещо за това.

— Значи затова си бил на Мейма? — попита ме Тера.

Кимнах.

— Сър Артър ни каза, че баща ти е в беда на Мейма, и ни нареди да се отклоним и да видим какво става — обясних й. — Обикалях кръчмите почти четири часа, докато го намеря.

Погледнах Камерон и добавих:

— Много интересно, но той дори каза, че в зависимост от опасността, в която се намирате, трябва да направя всичко необходимо да ви защитя, включително и да се разкрия, ако няма никакъв друг начин. Това показва колко високо ви ценят в коридорите на властта.

— За мен е чест — промърмори Камерон. — Това наистина е доста забавно, като се има предвид, че аз на свой ред бях подготвен да разкажа на онзи, когото той е изпратил, всичко за „Икар“, ако няма друг начин да осигуря помощта му.

— И не го направихте — казах аз. — Ако бяхте започнали да си разкривате картите, нямаше начин да знаете дали някой не ви подслушва.

— А е трябвало да сложите картата на масата — сухо каза Никбар. — Помислих, че Тера ще получи удар, когато обясни пред всички коя всъщност е тя.

— Е, поне ти разбра защо го направих, нали? — попитах аз.

Той кимна.

— Трябваше ми известно време, но накрая го разбрах.

— Аз обаче не можах — каза Тера и се намръщи. — Помислих си, че просто си уморен до смърт. Или че си се побъркал.

— Уморен до смърт — да; побъркан — може би — казах аз. — Но не беше за това. Спомни си, че току-що бях проверил „Икар“ и знаех, че каликсирите са на кораба и капанът е заложен. Не знаех обаче какъв план имат, ако някой остане в хижата, и дали могат да се придвижат бързо и да го спасят. Постарах се Еверет да научи коя си, за да те вземат на кораба с нас. Ти не беше застрашена от Антониевич… както той обясни, ти беше твърде ценна, за да бъдеш убита. Ако командосите пристигнеха навреме да спасят мен, сигурно щяха да спасят и теб.

Видях някакво движение и вдигнах глава. Беше Иксил.

— Здрасти — каза той и дойде до масата. — Този път не седиш с гръб към вратата, виждам.

— Не се подигравай — укорих го с вид на наранена гордост. — Много добре знаеш, че просто не исках пистолетът ми да е насочен към Брат Джон и неговите разбойници, когато се нахвърлят върху нас. Някакви новини?

— Всякакви — каза той, седна и одобрително подуши храната. Пикс и Пакс не бяха толкова сдържани и вече бяха на масата. — Пилотът се опита да обърка настройките на щурвала и да ги кодира, но успяхме да ги възстановим. Обединените сили преди двадесет минути кацнаха в имението на Антониевич.

— Обединени сили, а? — коментирах одобрително, докато Никбар слагаше храна на двата пора. — Това означава, че сър Артър е успял да накара Женева да отмени забраната и че ще изпратят хора да помогнат, нали?

— Вероятно е успял да ги убеди, че тази операция няма нищо общо с „Икар“ и ултиматума на пат — каза Иксил. — Което не е съвсем невярно.

— Така е — съгласих се. — Надявам се, че ще внимават. Антониевич сигурно има доста клопки, заложени за неочаквани посетители.

— Сигурен съм, че има. — Иксил погледна Камерон. — Другите новини, от които ти може би се интересуваш, са, че преди два часа край Трондариок имаше малко объркване. Един кораб, идентифициран като товарен кораб „Икар“, едва се е измъкнал от три митнически кръстосвача.

Камерон го погледна изненадано.

— „Икар“? Къде са го видели?

— На Трондариок — повтори Иксил. — Това е колония на десет светлинни години от Рачна.

За момент Камерон все още не можеше да го възприеме. Наблюдавах го и се чудех колко време ще му трябва. После лицето му изведнъж се проясни.

— Разбира се — каза той и кимна. — Рачна. Това е копието на „Икар“. Онзи, с който щях да отида на Мейма.

— Точно така — потвърдих аз. — Едно от другите мои предложения пред сър Артър. Една втора група каликсирски командоси го е завладяла с инструкции да лети в този район поне една седмица, за да ги видят и да ги идентифицират.

— Дотогава, ако имаме късмет — добави Иксил, — групата, която имаме в Хинсенато, ще е свършила с копирането на плановете, изпратени им от каликсирите от Рачна.

— Чакай, чакай — каза Никбар и сбърчи чело. — Рачна. Това е оттатък Ета Синдрон, нали?

— Точно така — казах аз.

— Лошо — възкликна той. — Пат знаят, че бяхме на Палмари преди по-малко от седмица. Не бихме могли да изминем целия път до…

И изведнъж млъкна — беше разбрал.

— О — каза той. — Правилно. Разбира се, не бихме могли със стандартен звезден двигател. Но се предполага, че „Икар“ не лети с обикновен звезден двигател.

— И що се отнася до пат, това трябва да ги убеди в тази теория — казах аз. — Сега ние просто трябва да ги поощряваме. Два дни след като „Икар“ изчезне от района на Трондариок, ще бъде видян близко до Хинсенато, после някъде другаде и така нататък. Идеята е да насочим гонитбата достатъчно далеч оттук, за да можем незабелязано да преместим истинския „Икар“ някъде, където да можем да започнем да го разучаваме.

— И какво ще стане с нас? — попита Никбар. — Същата позлатена клетка, която ни предлагат пат?

— Шон и Чорт ще трябва да бъдат изолирани — заключих аз. — Най-малкото докато „Икар“ не бъде прибран на сигурно място. Което ще ни даде и време да получим свидетелските им показания срещу Еверет.

— Значи затова го накара да признае убийството на Джоунс пред нас? — възкликна Тера. — За да имаш свидетели за самопризнанието му.

— Правилно — казах аз. — Просто едно средство повече за морален натиск срещу него, ако реши да упорства, че всъщност ни е помагал да разтурим организацията на Антониевич. Колкото до теб и до баща ти, със силата и влиянието си вие сте защитени срещу всякакви заплахи, които Женева може да отправи към вас. Но подозирам, че сър Артър категорично ще иска двамата да останете в проекта, докато той не бъде завършен.

— Не се тревожи по този въпрос — каза твърдо Камерон. — „Икар“ е мое откритие и моя собственост. Дори лудите яванци не биха могли да ме отклонят от него. Не и сега.

— Мен също — каза Тера.

— Всъщност подозирахме, че ще гледате на нещата по този начин — казах аз. — И Иксил, и аз разчитахме на това. — Обърнах се към Никбар. — С което оставаш само ти.

— Какви възможности имам аз? — попита спокойно той.

— Каликсирите искат да те затворят в позлатена клетка с Шон и Чорт — казах му. — Честно казано, според мен това ще бъде погубване на талант и способност. Та значи ето какви са възможностите ти или поне онези, които аз ще препоръчам на сър Артър. Можеш да останеш с Камерон и изследователската група и с опита си на командос да помогнеш за защита на проекта; или можем да те вземем да се срещнеш със сър Артър да види дали имаш качества да изпълняваш ролята на безработен и безпаричен контрабандист. Вярно, хванахме Антониевич, но има и много други.

— Оценявам предложението ти — каза той. Гледаше Камерон и Тера. — Но тук, с „Икар“, ще бъде създадено бъдещето. Ако можем да разберем как работи звездният тунел, спиралният ръкав ще се промени. По дяволите, ще можем да ходим в цялата галактика!…

Той ме погледна.

— И едно нещо е адски сигурно — че пат ще ни пречат на всяка крачка. Искам да остана тук.

— Добре — казах, погледнах Иксил и станах. — Ще отида да се обадя на сър Артър и ще видим какво можем да измислим. Ще ви съобщя какво е казал. — Кимнах на Камерон и Тера и излязох, като оставих Иксил да прибере поровете си.

На вратата спрях и погледнах назад. Никбар приказваше тихо с Камерон, но ми се стори, че очите му са вперени в Тера, а не в баща й — и това изглеждаше взаимно. И изведнъж ми хрумна, че през времето, прекарано от двамата на борда на „Икар“ — заобиколени от отвратителни контрабандисти и потенциални убийци — те са можели да вярват само един на друг и може би са станали нещо повече от членове на един и същи екипаж. Би било интересно да мога да надникна в бъдещето, половин година да речем, и да видя дали Камерон работи с бъдещия си зет.

Иксил стана и тръгна към мен. Пикс и Пакс бяха на раменете му. Реших, че трябва да се хванем на бас.