Агата Кристи
Смъртта идва като завършек (16)

I

Откритието много изплаши Ренизенб.

Импулсивно тя върна гердана бързо в кутията за скъпоценности, затвори капака и отново завърза връвта около бутоните. Инстинктът й подсказа да потули откритието. Тя дори се огледа боязливо наоколо, за да се увери, че никой не я е видял какво прави.

Прекара безсънна нощ, въртеше се неспокойно и ту поставяше, ту отместваше главата си от извитата дървена възглавница.

На сутринта взе решение да сподели преживяното с някого. Сама не би могла да понесе натоварването от това тревожно откритие. През нощта два пъти скача да не би да разпознае фигурата на Нофрет, застанала застрашително до нея. Но нищо не се виждаше.

Като взе гердана с лъвчетата от кутийката за скъпоценности, Ренизенб го скри в плисетата на ленената си рокля. Едва успя да направи това, когато Хенет забързано влезе при нея. Очите й блестяха от удоволствие, понеже имаше да съобщи последни новини.

— Представи си само, Ренизенб, не е ли тревожно? Онова момче, пастирчето, заспало здраво тази сутрин в житата и кой ли не го дърпа и не му вика в ухото — не, изглежда, повече никога няма да се събуди. Като че ли е пило сок от мак — и май наистина е така. Но ако е вярно, тогава кой му го е дал? Никой оттук, съвсем сигурно е. Ама и сам да го е взел, не е за вярване. Ох, вчера можехме да предположим как ще се развият нещата. — Ръката на Хенет допря един от амулетите, които носеше. — Амон да ни пази от злите духове на мъртвите! Момчето каза каквото беше видяло и как я бе видяло. И тя се върна и му даде маков сок, за да склопи очи завинаги. О, колко силна е тази Нофрет! Беше ходила в чужбина, знаеш ли, извън Египет. Смея да се закълна, че е научила всички видове най-стара чуждестранна магия. Ние не сме защитени в тази къща — никой от нас не е в безопасност. Баща ти ще принесе в жертва на Амон няколко бика — цяло стадо, ако е необходимо. Сега не е време за икономии. Трябва да се предпазим. И да се обърнем към майка ти. Имхотеп смята да направи това. Жрецът Мерсу му каза. Един псалм — послание до мъртвата. Хори се зае да го съчини. Баща ти искаше да го изпрати на Нофрет — да се обърне към нея. Например: „О, превъзходна Нофрет, какво лошо съм ти сторил някога…“, и т.н. Но тъй както гадателят Мерсу предложи, нужни са по-строги мерки от тези. Майка ти, Ашайет, беше велика жена. Вуйчо й беше номарх, а брат й — главен иконом на Първия на Тива. Ако тя разбере, в никакъв случай няма да позволи на една нищо и никаква наложница да унищожи собствените й деца! О, да, ние ще въздадем справедливост. Както ти казах, Хори съставя жалбата до нея.

Ренизенб беше решила да отиде при Хори и да му каже, че е намерила гердана с лъвчетата. Но щом той беше зает с жреците в храма на Изида, безнадеждно бе да се опита да говори с него насаме. Дали да отиде при баща си? Ренизенб недоволно поклати глава. Старата й детска вяра в бащиното всемогъщество се беше изпарила. Тя осъзна колко бързо по времето на кризата той загуби самообладание — нервна помпозност замени действителната му мощ. Ако Яхмос не беше болен, тя щеше да каже на него, макар и да се съмняваше, че би й дал някакъв практичен съвет. По-вероятно би предпочел Имхотеп да се заеме с нещата.

А това, почувства Ренизенб с нарастваща тревога, трябваше на всяка цена да се избегне. Първата работа на Имхотеп щеше да е разгласяването на всичко, а тя имаше усещането, че трябва да се пази в тайна — макар че защо точно, не би могла да каже.

Не, ще изчака съвета на Хори. Както винаги, той ще знае точно какво да направи. Щеше да вземе от нея гердана, а с него и грижите, и смущението й. Да я погледне с нежните си сериозни очи и тя незабавно ще почувства, че всичко е наред…

За миг Ренизенб се изкуши да се довери на Кайт. Но Кайт не я задоволяваше, тя никога не слушаше както трябва. Може би ако някой я откъсне от децата… не, това нямаше да стане, Кайт беше мила, но глупава.

Ренизенб си помисли: „Остават Камени… и баба ми.“

Камени?… Имаше нещо приятно в мисълта да сподели с Камени. Ясно си представяше лицето му — промяната на изражението му от весело предизвикателство към интерес. Да разбере, за да й помогне… Или пък за да не й помогне?

Откъде идеше това коварно, спотаено подозрение, че Нофрет и Камени са били по-близки приятели, отколкото го показваха? Понеже Камени й е помогнал в намерението да отдели Имхотеп от семейството му ли? Тогава той бе възразил, че само е бил в услуга. Но вярно ли беше? Не е лесно да се каже. Камени произнася леко, естествено и убедително всичко.

Смехът му е толкова заразителен, че те кара и ти да се засмееш. Тялото му потрепва тъй изящно, когато се движи… въртенето на главата му на тези гладки, хванали тен рамене, очите му, които те гледат… които те гледат… Мисълта на Ренизенб прекъсна смутено.

Очите на Камени не бяха като очите на Хори, строги и мили. Те търсеха, те предизвикваха. От тези мисли страните на Ренизенб поруменяха, очите й заблестяха. Но тя реши да не казва на Камени, че е намерила гердана на Нофрет. Не, ще иде при Еза. Тя й направи впечатление вчера — макар и възрастна, старицата бе доловила нещата с едно проницателно, практично чувство, с което никой друг в семейството не можеше да се похвали.

Ренизенб си рече: „Тя е стара, но ще й кажа.“

II

Още щом Ренизенб спомена за гердана, Еза бързо се огледа наоколо, сложи пръст на устните си и протегна ръка. Девойката порови из роклята си, извади го и го постави в ръката й. Еза го задържа замалко пред недовиждащите си очи, после го прибра в роклята си. Каза с плътен, авторитетен глас:

— Засега стига толкова. В тази къща и стените имат уши. Лежах будна през по-голямата част от нощта и си мислех, че трябва да се направят много неща.

— Баща ми и Хори отидоха в храма на Изида, за да се посъветват с жреца Мерсу и да пратят молба до майка ми за намеса.

— Зная. Е, добре, нека баща ти се съветва с духовете на умрелите. Моите мисли се занимават с неща от този свят. Когато Хори се върне, прати го при мен. Трябва да си кажем и да обсъдим някои работи. А на него мога да се доверя.

— Хори ще знае какво да направи — каза щастливо Ренизенб.

Еза я изгледа с любопитство:

— Ти често се качваш да го виждаш на гробницата, нали? За какво си говорите?

Ренизенб колебливо поклати глава:

— О, за реката, за Египет, как се променя светлината, за цветовете по пясъка долу и за скалите… Но много често не си говорим нищо. Просто си седя там на спокойствие без гълчащи гласове, без разплакани деца и без врява. Мога да се отдавам на собствените си мисли и Хори не ги прекъсва. А понякога вдигам поглед и откривам, че ме гледа, и после двамата се усмихваме… Горе съм щастлива.

Еза каза бавно:

— Ти имаш късмет, Ренизенб. Намерила си щастието, което обитава всяко сърце. За повечето жени то означава да шетат насам-натам и да се занимават с дребни неща. Например грижи за децата, смях, разговор и кавга с други жени, поредна любов и разочарование от някой мъж. То е съставено от дреболии, приличащи си като мъниста в гердан.

— И твоят живот ли е бил такъв, бабо?

— И по-лош дори. Но сега, когато съм стара, седя повече сама, недовиждам и вървя трудно — едва сега осъзнавам, че има както външен, така и вътрешен живот. Много съм стара обаче, за да изучавам истинския от тях… и гълча моята малка слугиня, радвам се на хубавата топла храна от кухнята, опитвам от всички видове хляб, които печем, и се наслаждавам на зрелите фурми и на сока от нарове. Тези неща остават, когато другите си отидат. Децата, които обичах много, сега са мъртви. Баща ти, Ра да му е на помощ, винаги е бил глупак. Обичах го, когато беше малко, едва проходило момченце, но сега ме дразни със своето перчене. От внуците обичам теб, Ренизенб… а като споменах внуците си, къде е Ипи? От вчера не съм го виждала.

— Много е зает, надзирава събирането на зърното. Баща ми му го възложи.

Еза се захили:

— Нашият млад глупчо ще си умре от радост. Ще има да се перчи, да се дуе… Като се върне за ядене, кажи му да дойде при мен.

— Добре, Еза.

— За останалото, Ренизенб, ни гък…

III

— Искала си да ме видиш, бабо?

Ипи стоеше усмихнат и нахален, килнал леко глава на една страна, с цвете между белите си зъби. Изглеждаше много доволен от себе си и главно от живота.

— Ако можеш да отделиш един миг от ценното си време — каза Еза, присвивайки очи, за да вижда по-добре, и го огледа от горе до долу. Сприхавият й тон не направи впечатление на Ипи.

— Вярно, че съм много зает днес. Трябва да надзиравам всичко, докато баща ми е в храма.

— Видяла жабата, че подковават коня… — измърмори Еза.

Но Ипи беше напълно невъзмутим.

— Хайде, хайде, бабо, сигурно имаш да ми кажеш повече от това.

— Естествено, че имам да ти кажа повече. И като начало — в тази къща има траур. Тялото на брат ти Собек е вече в ръцете на балсаматорите. А лицето ти е оживено, като че ли е празник.

Ипи се изхили:

— Толкова ли е странно? Ти не си лицемерна, Еза. Знаеш много добре, че не се обичахме със Собек. Той правеше всичко, каквото можеше, за да ме отстрани и дразни. Отнасяше се с мен като с дете. Даваше ми все по-унизителни и елементарни задачи в полето. Често ми се подиграваше и ми се смееше. А когато баща ми щеше да ме направи свой съдружник заедно с по-големите ми братя, Собек беше този, който го придума да не го стори.

— Кое те кара да мислиш, че го е придумал Собек? — рязко попита Еза.

— Камени ми каза.

— Камени ли? — Еза вдигна вежди, наклони перуката си на една страна и се почеса по главата. — Я виж ти, Камени. Много интересно.

— Каза ми, че го е научил от Хенет, а ние сме единодушни, че тя винаги всичко знае.

— Въпреки това — сухо каза Еза — в този случай Хенет е сбъркала. Несъмнено и Собек, и Яхмос бяха на мнение, че ти си твърде млад за тази работа, но аз бях — да, аз бях тази, която разубеди баща ти да те включи.

— Ти ли, бабо? — момчето я изгледа с искрена изненада. После лицето му се намръщи, цветето падна от устата му. — Защо си направила това? Какво те засяга?

— Което засяга семейството ми, засяга и мен.

— И баща ми послуша ли те?

— Не веднага — сухо отвърна Еза. — Но ще ти открия една тайна, мое хубаво дете. Жените действат по заобиколен начин — научават се (ако не са родени научени) да задоволяват слабостите на мъжете. Може би си спомняш, че аз изпратих Хенет с дъската за хазарт на верандата в студената вечер?

— Спомням си. Баща ми и аз играхме заедно. И какво?

— Вие изиграхте три игри. И всеки път като много по-добър играч ти побеждаваше баща си.

— Да.

— Това е — завърши Еза, притваряйки очи. — Като всеки слаб играч и той не обича да бъде побеждаван. Особено от един хлапак. Тъй че си спомни думите ми и се съгласи, че си твърде млад, за да ти се даде дял в съдружието.

Ипи я изгледа за миг. После се засмя не особено доволно.

— Ти си умна, Еза. Да, може да си стара, но си умна. Определено с теб сме мозъците на семейството. Ти си спечелила първия двубой от нашата игра на дъската. Но ще видиш, че аз ще спечеля втория. Внимавай, бабо.

— Това и правя — парира го Еза. — А ако използвам думите ти, съветвам те ти да внимаваш. Единият от братята ти е мъртъв, другият беше близо до смъртта. И ти си син на баща си и може да те сполети същото.

Ипи се засмя презрително:

— Едва ли трябва да се страхувам от това.

— Как не! Ти също тормозеше и обиждаше Нофрет.

— Нофрет! — презрението на Ипи беше безспорно.

— Какво си наумил? — попита остро Еза.

— Мои си неща, бабо. И мога да те уверя, че Нофрет и хитростите на духа й няма да ме засегнат. Тя на себе си ще стори зло.

Зад него се чу силен вой — Хенет тичаше към тях, крещейки:

— Глупаво момче! Неразумно момче! Предизвиква мъртвата! И след като всички сме разбрали на какво е способна! Да беше си сложил поне един амулет да те пази!

— Да ме пази? Аз ще се пазя! Махни се от пътя ми, Хенет, имам работа да върша. Тези мързеливи селяци ще разберат какво значи да имат истински господар!

Ипи излезе от стаята, като блъсна Хенет настрана.

Еза рязко прекъсна воя и жалбите й:

— Чуй ме, Хенет, престани да викаш по Ипи. Той може да знае, а може и да не знае какво върши. Постъпките му са доста странни. Но я ми отговори ти ли каза на Камени, че Собек е посъветвал Имхотеп да не включва Ипи в съдружието?

Гласът на Хенет се върна към обичайното хленчене:

— Аз съм много по-заета в къщата от това, да си губя времето да разправям на хората разни работи, още повече да осведомявам Камени за останалите. Сигурна съм, че никога няма да му кажа и една дума, ако сам не дойде да говори с мен. Той се държи възпитано — както навярно си се уверила, Еза, и аз не съм единствената, която мисли така, съвсем не! А щом една млада вдовица иска да започне нова връзка, ами тя избира хубав момък, въпреки че какво би казал Имхотеп, не зная. Камени не е нищо повече от един млад книжник, който само записва казаното.

— Няма значение какъв е Камени! Ти каза ли му, че Собек се е противопоставил на възможността Ипи да бъде направен член на съдружието?

— Ама наистина, Еза, не мога да си спомня казала ли съм, не съм ли… В действителност никъде не съм ходила и нищо не съм казвала на никого, сигурна съм. Но подочу се, а и ти самата знаеш, че Собек бил споменавал нещо такова, пък и Яхмос, макар и, разбира се, не толкова явно и не толкова често — че Ипи е още момче и не би се справил. И Камени нищо чудно да го е чул от него, а не да е разбрал всичко от мен. Никога не клюкарствам. Но в края на краищата езикът ни е даден да говорим с него, а пък аз не съм няма.

— От всички ни ти най-вече не си — натърти Еза. — Езикът, Хенет, по някой път може да бъде оръжие, а може и да причини смърт, дори повече от една. Надявам се, че твоят език не е причинявал смърт.

— Какво говориш, Еза! И какво си мислиш? Сигурна съм, че никога на никого думичка не съм казвала и не бих искала целият свят да узнае. Тъй предана съм на цялото семейство, бих умряла за всекиго. О, недооценяват те предаността на старата Хенет! Обещах на скъпата им майка…

— Ха — прекъсна я Еза, — пристига тлъстата ми яребичка, приготвена с лук и целина. Колко вкусно мирише… Въртяна е на огън. Щом като си толкова предана, Хенет, хайде, хапни си от едната страна — само за проверка дали е отровно!

— Еза! — писна Хенет. — Отровно! Как можеш да говориш такива неща! И е сготвено в собствената ни кухня!

— Ами някой трябва да го опита. Само за проверка. И най-добре това да си ти, Хенет, щом като толкова желаеш да умреш за всеки един от нас. Предполагам, че смъртта няма да е много болезнена. Хайде, Хенет, виж само колко е тлъсто, сочно и вкусно месото. Не, благодаря, не искам да загубя малката си робиня. Тя е млада и весела. А ти си изживяла най-добрите си дни и не е от бог знае какво значение това, което ще ти се случи. Хайде сега, отвори си устата… Вкусно е, нали? Я, каква си позеленяла! Не ти ли харесва малката ми шега? Ха-ха-ха, хе-хе-хе!

Еза се превиваше от смях, сетне бързо се успокои и започна лакомо да яде любимото си ястие.