Стив Пери
Дрогата на вечността (32)

33.

— Готов ли си? — попита Зия.

— Ами да.

Преди малко излязоха от спортен магазин. Платиха с налични за покупките, а парите получиха от автомат на три километра от магазина. Ако някой следеше кредитните им линии, да налита там, щом му се иска. Носеха по един нов сак с няколко комплекта евтини, но здрави ризи, панталони и чорапи от полипроп. Имаха резервни пълнители за пистолетите си. Зия се сети и за още някои дреболии. Щяха да им стигнат за около седмица в не особено разкошен кораб в компанията на лукав шпионин от Земята. Надяваха се да е така.

Западно от града напираха дъждовни облаци, бели по върховете и с лилав оттенък долу. Хладен ветрец предхождаше скорошната буря и на Силк му олекна, защото много се беше сгорещил от всичко, което Зия го накара да облече.

— Тогава да вървим при Колбърн — каза тя. Изоставиха пикапа, отнет от Бени, и наеха — пак срещу налични — двуместна покрита пърпоретка. Беше мудно возило, но не им предстоеше да пътуват надалеч и не бързаха.

Зия караше, а Силк се озърташе за досадници. Ръката му не се отделяше от дръжката на пистолета. До къщата на Колбърн оставаха само няколко минути. Каквото и да ги очакваше, щяха да научат скоро…

 

 

Колбърн не обичаше изненадите, които не е подготвил самият той. Тази пък направо го ядоса.

Но докато се отлепяше от топлото тяло на Черити и отмяташе чаршафа, призна си, че се възползва докрай от възможността. Щом и без това е подръка, защо да не задоволи желанията му с изтънчените си умения на професионалистка? Полезно е да започнеш деня доволен и спокоен.

Тя продължаваше да спи или поне се преструваше умело. Колбърн влезе в банята. Зия и Силк трябваше да дойдат само след час. Имаше няколко минути за сутрешния си тоалет, преди да реши какво да прави с жената в леглото.

Когато я завари гола на дивана, тя изобщо не помисли да го омайва с измислици, защото знаеше, че той ще повярва само на истината. Каза простичко:

— Лионард ме изпрати.

И Колбърн се усмихна, после прибра пистолета в кобура. Когато я видя за последен път, голям кран вдигаше яхтата му за консервиране. С Черити се целунаха, тя прие с благодарност щедрата премия и се запъти към чакащото я такси. Колбърн я проследи с поглед, наслаждаваше се на грациозната й походка. Четири прекрасни месеца…

Тогава още допускаше възможността да се върне на Земята и запази номера на комуникатора й — знаеше, че и след година, и след пет Черити ще бъде в чудесна форма и на върха в своя занаят. Сам я бе избрал от луксозна агенция за компаньонки в Хонконг и смяташе, че вероятността да му я е пробутал Силвърман е малка. Сигурно Лионард по-късно й е предложил да работи за него. Ах, какъв лукав хитрец е този човек! Колбърн нямаше да се учуди, ако е била агентка още преди той да влезе в кабинета на мадам Чен. Успял е да я настани там за времето от обаждането му до пристигането в Хонконг. Силвърман познаваше добре вкусовете му. Да, нищо чудно да е станало точно така…

Все едно. Проблемът беше, че Силвърман я е изпратил да го наглежда. Никога досега не бе пипал толкова грубо в деловите си отношения с Колбърн, но може би твърде сериозната плячка според него си струваше един малко по-остър разговор. Да, присъствието й тук не предвещаваше нищо добро. Трябваше да се отърве от нея.

Опипа бузите си и се взря в отражението си. Не беше зле да махне тази четина. Натисна тубичката, окачена до мивката, и размаза синьо-зеленикавия гел по кожата си. Миришеше на мента и лимон. Изчака десет секунди и се изми с топла вода. После се избърса. Ето, кожата му отново беше гладка.

Въздъхна. Не искаше да убива Черити. Каква загуба… Но ако я остави жива, тя ще отговори на някои неприятни въпроси, когато Силвърман я повика да докладва. И все пак… Не би могла да каже онова, което не знае. Вярно, разчиташе на нова връзка в близкото бъдеще, но защо да изгаря този мост към приятното минало?

Бе се снабдил с някои лекарства от наскоро унищожената фирма, сред тях и доста мощни приспивателни. Една доза „Тетадин“ в красивото й дупе и ще спи спокойно още седем-осем часа.

Можеше ли да си позволи този риск? И защо да го прави? Мъртвите не приказват излишно, но май омекваше с възрастта…

Майната им на колебанията.

Намери ампулата и я зареди в пневматичния инжектор. Чу се леко съскане — ампулата вече беше под налягане. Върна се гол в спалнята, коленичи на леглото и целуна Черити по челото, а дясната му ръка се плъзна под чаршафа.

Беше будна и му се усмихна, но не отвори очи. Притисна задника си към ръката му…

Инжекторът изпука рязко, течността мина през кожата и проникна в мускула. Тя подскочи, гледаше леко изцъклено, веждите й се присвиха.

— Крофт, какво правиш, дяволите те взели? Що за игрички измисляш?

— Тази е последната, скъпа, ако ми простиш малко пошлата шега.

Тя се мъчеше да се освободи, но Колбърн не я пускаше.

— Крофт… — Видя страха в очите й. — Не ми причинявай зло!

— Тихо, тихо. Отпусни се, няма защо да се плашиш толкова. Ще поспиш още, това е. И кажи на Лионард да не ми се сърди, бива ли? За същото моля и теб.

Дори като мускулна инжекция дрогата подейства бързо. След още минута клепачите на Черити започнаха да се притварят въпреки усилията й да остане будна. След две минути се унесе. Колбърн почака още малко, за да е сигурен, после внимателно я зави с чаршафа. Усмихна се на спящата красавица с разкошната грива.

И отиде да се приготви за срещата с новата си любимка.

 

 

— Ето я къщата — посочи Зия. — Отляво, с флитера до нея.

— Ясно.

Долавяше опасенията на Силк, но беше естествено да се тревожи. Не можеше да се каже, че и тя е съвсем спокойна.

Спря пърпоретката на алеята към къщата и изключи двигателя. В далечината отекна гръмотевица.

Силк промърмори:

— Помниш ли, че последния път, когато се махахме от планета, пак валеше като из ведро?

Усмихна му се.

— Помня. Дълъг път изминахме оттогава, нали?

— Ъхъ.

— Готов ли си?

— Ъхъ…

И тя вдиша дълбоко.

— Хайде да видим дали си е у дома.

 

 

Устата на Силк съхнеше, пулсът му беше по-учестен, отколкото му се искаше. Насилваше се да диша бавно, но заради пренаситената си с адреналин кръв се чувстваше като свита пружина. Ако някой го стреснеше в този миг, сигурно щеше да подскочи два метра. Хем харесваше това състояние, хем се вбесяваше.

Разбира се, не виждаше смисъл Колбърн да опита нещо сериозно срещу тях. Имаше нужда Зия да тръгне доброволно с него, затова щеше да се държи прилично. Зия смяташе, че човекът е от висша категория, а и Силк признаваше, че вдъхва страхопочитание, но не му се вярваше този шпионин да е толкова печен, колкото си въобразява. Имаха на своя страна и способностите на Зия. Само че Силк отдавна бе научил една неприятна истина — животът рядко потръгва според желанията ти. Не му се искаше да умре от самонадеяност.

— Амин — промълви Зия.

Силк протегна ръка към бутона на сигнализатора.