Филипа Ашли
Още те обичам (24)

Глава 25

Нямаше идея защо го държи толкова здраво, но дори и да можеше да даде смислено обяснение, нямаше да успее да го изрече. Когато Джак плъзна език между устните й, Бет почувства как силна топлина се разлива по тялото й и отпуска натрупаното напрежение. Гърдите й докосваха голото му тяло, а бедрата й се притискаха в слабините му. Почувства как тялото й се носи някъде отвъд басейна, докато устните й го вкусваха отново и отново.

Полека той отдръпна глава и нежно махна кичурче мокра коса от лицето й. Тя беше изгубена. Всеки сантиметър от тялото й крещеше, че трябва да го има в себе си. Не искаше да говори, просто искаше да живее сега, в този момент, да забрави за миналото и бъдещето.

— Какво ще кажеш… — промърмори той.

— Моля те, Джак. Не казвай нищо.

Очите му преливаха от нежност, когато я притегли към по-плитката част на басейна и пръстите на краката й докоснаха гладки обли камъни.

— За първи път ми е — каза той, като я поведе към брега — Жена, която иска да я любя, без да говоря.

Бет прехапа устни.

— И двамата знаем, че това вероятно е най-лошата идея, която някога сме имали. Няма нужда да си го напомняме.

Той плъзна ръка около кръста й.

— И?

— И не ме интересува, Джак. Искам да правя лоши неща…

— Дори безразсъдни неща, за които ще съжаляваш на сутринта? — попита той и притисна устни към шията й. — Като това?

Тя почувства леко гризване върху нежната кожа на рамото си, после той я ухапа по-силно. Тялото й реагира мигновено и спомените нахлуха в съзнанието.

— Няма да съжалявам за нищо от това, което смятам да направя с теб — каза Джак, когато двамата коленичиха на брега и той смъкна мократа й тениска, оголвайки гърдите й за топлия въздух. Проправи пътека от целувки между тях и прокара език около зърната й. Тя знаеше, че това, което правеха, беше Много Лоша идея. Бъди безразсъден, Джак — искаше й се да извика. — Накарай ме да направя нещо лудо и безотговорно.

— Бет — прошепна той, когато тя се притисна към него, — не можем да направим това, не тук.

— Не казвай това. Моля те, не казвай това — прошепна тя, чувствайки тялото му върху своето.

Той се дръпна и я целуна по челото.

— Нямам презервативи в себе си.

— Не ме интересува — отвърна му тя.

Очите му излъчваха нежност.

— Напротив, мила. Ела, имам няколко в раницата си.

Когато го остави да я поведе по скалите, тя не го попита защо е донесъл презервативи и за кого са били предвидени.

— Наистина ли искаш да направиш това, Джак?

Очите му се взряха в нейните.

— Искам да те любя от момента, в който влезе в кабинета ми.

Знаеше, че отговорът му ще я шокира и възбуди. Така и беше.

Бет ускори крачка и Джак я поведе по-бързо. След момент той дръпна рязко ципа на палатката и те буквално паднаха вътре. Той припряно смъкна бикините около бедрата й и нетърпеливо ги оплете в краката й. Тя му помогна, като ги изрита настрани, и той коленичи между краката й, изпълнен с желание. Когато я докосна, Бет издаде стон. Цялото й същество се концентрира около това малко чувствително място и нежните докосвания на Джак. Той покри раменете й с целувки и леки нежни ухапвания, слезе надолу към гърдите и бедрата. После започна да я дразни с език, докато тя не се възбуди толкова, че го молеше да я обладае.

Този път нямаше нужда да хапе юмрука си, за да заглуши стоновете на удоволствието, когато той я доведе до оргазъм. Нямаше нужда да се сдържа като не й казва колко е прекрасна и колко много желае да прекара с нея цялата нощ. Нямаше кой да ги чуе.

Затова когато Джак проникна в нея, не нежно, както първия път, а с един силен, бърз тласък, тя извика името му високо.

Някъде дълбоко в съзнанието си през тази дълга нощ Бет знаеше, че няма смисъл да очаква да се събуди в прегръдките на Джак. Нито веднъж, докато споделяха телата си, никой от тях не заговори за миналото или за някакво евентуално бъдеще. Тя знаеше, че това са въпроси, които никой от двамата не искаше да повдига.

Затова, когато се събуди, не се изненада, че Джак го нямаше — също като вълшебството, което бяха споделили.

И този път, напомни си тя, той не й беше дал никакви обещания.

Като навлече някакви дрехи, Бет изпълзя от палатката и примигна на слънцето. Нямаше следа от Джак или от кафе и закуска, които би могъл да е приготвил. Тя обходи платото с поглед, наострила уши и очи за някаква следа от него. Внезапно телефонът й зазвъня. Беше Лу — при това едва в осем часа. Докато пренебрегваше всички правила, за да се люби с Джак, Бет напълно беше забравила за съществуването на външния свят.

Натисна бутона за приемане на разговора.

— Лу! Всичко наред ли е?

— Бет! — изхлипа Луиза.

Тя почувства как стомахът й се обръща.

— Какво има? Нещо с татко ли? Той добре ли е?

— Татко е добре.

— Тогава защо звучиш разстроена, скъпа? Какво се е случило?

— Той ще се жени! — каза Луиза с истерична нотка в гласа.

Това ли е всичко?! — искаше й се да извика, когато облекчението се разля по тялото й. Можеше да разбере защо Лу беше шокирана Тя самата беше изненадана, но това не беше нещо, за което да ридае и да кърши пръсти.

— Трябва ли да питам за кого се жени? — попита тя.

— За Онър — каза Луиза драматично. — За кого другиго?

Бет затаи дъх. Всичко си дойде на мястото. Цветята на масата, Онър по цял ден у тях, вдигаше телефона им, а баща й отново бе започнал да се справя сам. Чудеше се как е могла да бъде толкова сляпа. Той беше просто нормален мъж, останал сам прекалено дълго време. Заслужаваше някоя специална жена, с която да сподели живота си.

— Луиза, знам, че е малко изненадващо за теб, но по олелията, която вдигна, реших, че се е случило нещо лошо. Защо трябваше да ме притесняваш така?

Луиза отново започна да вие.

— Не е изненада, пълна глупост е! Той продава къщата на Маркъс и двамата с Онър ще откриват някакво кафене заедно. Ще трябва да се преместим у Онър, щом всичко е уредено.

Споменаването на Маркъс я шокира.

— Продава къщата на Маркъс? — повтори тя, като се опитваше бавно да възприеме новината. — Защо иска да направи това?

— Нямам никаква идея.

Бет се бореше да остане спокойна. Наистина не беше нейна работа или работа на сестра й какво правеше баща им. Но въпреки това се почувства така, сякаш стените, които беше изградила около себе си, се пропукваха. Пукнатини, които ставаха все по-широки пред очите й.

— Не можеш да обвиняваш татко, че иска да е щастлив, а що се отнася до преместването — сигурна съм, че не би могъл да продаде бизнеса на Маркъс. Трябва да си разбрала грешно, скъпа.

— Не, не съм! Така е. Чух ги, докато говореха миналата вечер, и го попитах, а той каза, че ще ни каже, когато се прибереш. Защо винаги трябва да чака и ти да си тук? Защо не може да ми се довери?

— Той ти има доверие — отвърна Бет търпеливо. — Но сигурно иска да обсъди такава голяма стъпка и с двете ни заедно. Не вярвам, че ще вземе окончателно решение, без да се посъветва с нас.

— Е, значи бъркаш, защото е взел. Въобще не му пука за мен.

— Луиза, това, което казваш за баща ни, е ужасно!

Последва мълчание, а после Луиза промърмори:

— Съжалявам.

— Виж, не мога да направя нищо по въпроса оттук и искам да говоря с него лично. Утре ще съм си у дома и заедно ще се справим с всичко.

Но Бет не беше сигурна дали би могла и въобще дали би трябвало да променя нещата.

— Поне се опитай да се зарадваш за татко и Онър — каза тя. — Ще накарам татко до говори с нас, обещавам.

От другата страна на линията се възцари тишина.

— Луиза?

Чу сподавено хлипане и сърцето й заби по-силно.

— Луиза, какво има, съкровище? Не плачи, не е чак толкова лошо.

— Толкова… е… лошо.

— Моля те, Лу, просто ми кажи какъв е проблемът.

Сестра й си пое хрипливо дъх.

— О, Бет, само не се ядосвай. Знам, че ме предупреди за Грег, но една вечер се напих в бара на яхтклуба. Не исках да става така, но се случи и той каза, че всичко ще е наред, но…

Стомахът на Бет се обърна. Грег. Трябваше да предположи, че той е проблемът, но се опита да не избухне. Беше й трудно да говори спокойно.

— Луиза, какво се опитваш да кажеш? Какво ти направи Грег?

— Мисля, че съм бременна.

Бет стисна телефона. Гласът на Лу, тих и далечен, пропука по линията на телефона.

— Бет, там ли си? Моля те, кажи, че си там…

— Тук съм, съкровище. Просто съм изненадана, това е всичко. Той — Грег — знае ли? Направи ли си тест?

— Закъснява ми с три седмици. Все си мисля да си купя тест, но съм дяволски уплашена да го направя. О, какво ще каже татко?

Бет изведнъж си представи как вадят тялото на Грег от езерото, докато полицаите откарват баща й с белезници.

— Не му казвай, за бога. Обещай ми, че няма да кажеш на никого! — умоляваше я Луиза.

Тя се поколеба.

Луиза започна да плаче.

— Бет, не казвай на никого. Просто ще умра, ако някой разбере!

— Няма. Всичко ще бъде наред, Лу. Обещавам, че няма да кажа на никого. Можем да се справим заедно. Прибирам се веднага.

 

 

Джак беше изпълзял от палатката още призори и оттогава стоеше край езерото, докато слънцето се издигаше в небето. Взираше се във водата, но не получаваше никакви отговори от зелените дълбини. Внезапен порив на вятъра пробяга по повърхността и предизвика малки вълнички.

Миналата нощ му беше дала почти всичко, за което си беше мечтал. Бет желаеше тялото му, нуждаеше се от него. Ако преди имаше някакви съмнения, че тя може да обича Маркъс, сега беше сигурен, че не е така. Никоя жена, която се притискаше с такова желание към него, която се нуждаеше от него толкова много, не можеше да е влюбена в друг мъж. Начинът, по който Бет се бе любила с него, го беше убедил, че тя още го желаеше. Сега всичко, което трябваше да направи, бе да разбере колко силни бяха чувствата й. Той стъпи на брега, вдигна едно камъче и започна да го превърта в ръката си. После го хвърли към водата, обърна се и тръгна.

Минути по-късно стигна до лагера. Очакваше да я намери още в леглото или заета с приготвянето на закуска. Вместо това тя тъпчеше дрехи в раницата си и издаваше странни сумтящи звуци.

— Бет?

Беше се обърнала с гръб и той искаше да я докосне, но се спря.

— Здравей — каза тихо и нежно.

Когато тя се обърна и Джак видя лицето й, забеляза, че е плакала. Почувства се зле. Зачуди се дали има нещо общо със сълзите й.

— Добре съм — каза тя, успя да се усмихне и натъпка картите в раницата.

— Сигурна ли си? — попита той и посегна да докосне ръката й. — Изглеждаш малко разстроена. — Джак изпиваше непреодолимо желание да я прегърне и успокои.

— Просто… малко проблеми вкъщи.

— Не и с баща ти, нали е добре?

— Той е добре. Всъщност, никога не е бил по-добре.

Забеляза колко прекрасна беше тя дори с подпухнало лице и зачервени очи.

— Е, това е чудесно.

Тя се наведе да вземе синята рокля и да я прибере.

— Да.

Той изчака за момент, смяташе, че тя ще запълни паузата. Не искаше да я притиска, но тя остана мълчалива, докато сърцето препускаше в гърдите му.

— Скъпа, съжалявам, ако пропускам нещо, но защо си разстроена, ако той се чувства по-добре?

Тя завъртя роклята в ръцете си, без да проговори.

— Да не би сестра ти да е болна?

Джак забеляза как цялото й тяло се напрегна. Нямаше грешка при тази реакция — беше прав.

— Не. Не е болна. Също е добре. Просто малък семеен проблем. Нищо, с което да не можем да се справим сами.

— Знам, че си разстроена за нещо.

Бет вдига поглед към него и за момент той си помисли, че тя може да му се довери. Помисли си, че ще избухне в сълзи и ще се хвърли в прегръдката му. Надяваше се, че ще му позволи да заложи всичко за едно последно хвърляне на зара. Вместо това тя поклати глава и се усмихна насила.

— Джак, няма проблем. Просто трябва да се прибера и да оправя някои неща. Нещо против да не говорим за това?

Той почувства как тя отново се затвори в себе си.

— Сигурна ли си, че няма да помогне, ако споделиш?

Бет поклати глава и докосна ръката му за момент.

— Можеш да ми помогнеш да опаковам. Колкото по-бързо се прибера у дома, толкова по-добре.

За секунда той беше готов да я прегърне против волята й и да я накара да му се довери, но се спря навреме. Тя беше видимо притеснена за семейството си, независимо от причината неговите желания не значеха нищо за нея, ако изобщо бяха имали значение. Засега всичко, което можеше да направи, беше да предложи подкрепата си като неин работодател и, надяваше се, приятел.

— Ако това искаш — така да бъде. Ще ти помогна с багажа. Ще се обадя на Оливър. Ако тръгнем веднага, може да се срещнем с него преди обяд и да се опитаме да хванем по-ранен полет.