Филипа Ашли
Още те обичам (20)

Глава 21

Призори Бет вече се беше отказала от опитите да заспи поне за малко, затова облече риза без ръкави, нахлузи новия си къс панталон и се измъкна от хотела. На кея откри ранобудно кафене, което вече жужеше от глъчката на рибари и магазинери, които отиваха на работа.

Поръча си еспресо, взе местния вестник и се опита да прочисти съзнанието си, преди отново да се види с Джак. Предната вечер беше започнала непохватно, но беше завършила с интимност, която я остави без дъх. Целувката им, толкова нерешителна и толкова чувствена, я беше подтикнала да се осмели да се надява, че може би все пак имаха втори шанс, въпреки всичко. Остави няколко, монети на масата и бавно се запъти обратно към хотела.

Джак не беше в малкия салон за закуска, както Бет очакваше. Дали и той като нея разсъждаваше за това какво означава случилото се или какво следва оттук нататък. Не посмя да почука на вратата му, а се зае с багажа си с надеждата, че той ще й се обади.

Измина доста време, слезе до рецепцията и оправи сметката за предната вечер. Отвън скърцането на автомобилни гуми извести пристигането на минивана на Оливър. Тя изтича до вратата и го видя как паркира колата между микробуса за доставки и един мотопед. След това слезе и тръгна към нея с разтворени ръце.

— Добро утро, Бет! Виждам, че си готова, ами Джак? Добре ли е?

Тя отвърна на целувката му.

— Надявам се. Днес не съм го виждала още.

Оливър присви очи срещу сутрешното слънце.

— Значи не сте закусвали в леглото, така ли?

— Не. — Успя да се усмихне тя.

Той повдигна вежди.

— Значи Джак трябва да страда от много тежък махмурлук, за да не се е събудил за закуска с теб. Да не е прекалил с миртата снощи?

— Вечеряхме в ресторант на кея, а после пихме ликьор и кафе в един от баровете, но не смятам, че някой е прекалил толкова, че да пропусне закуската.

— Може просто наистина да е много уморен — каза той и я погледна в очите. — Може би той се… как го казвате? Излежава?

Бет почувства как се изчервява.

— Мисля, че все още си оправя багажа. Как е Мариса? — попита тя ведро, докато той прибираше раницата и в багажника на колата.

Лицето му помръкна.

— О, Мариса няма да идва с нас. Имаме друг спътник.

Бет се опита да прикрие разочарованието си.

— О, и кой е той?

— Мисля, че е свързан с компанията ви. Момент, ето го и поспаланкото.

Джак се появи с преметната на рамо раница. Черната му тениска и късият спортен панталон подчертаваха дългите му загорели ръце и крака. Носеше и широки тъмни очила. Сърцето на Бет заби ускорено.

— Джак, приятелю! Бет ми каза, че не си закусвал. Да не си малко разстроен? — пошегува се Оливър.

— Всъщност, чувствам се прекрасно — отвърна той и погледна крадешком към Бет. — Марта, моята асистентка, ми се обади доста рано.

Почувства облекчение. Значи не я избягваше умишлено. Явно не съжаляваше за целувката.

— Добре. След като натоварихме всичко, да опитаме да тръгнем, преди да стане прекалено горещо — каза Оливър, поглеждайки часовника си. — Но преди това трябва да изчакаме другия си спътник. Надявам се, че ще е тук скоро. А! Мисля, че това може да е тя.

Ситнейки по тясната неравна уличка от града, към тях се приближаваше висока руса жена с кремав костюм и слънчеви очила, които покриваха повече от половината й лице. Тя им помаха и Оливър кимна в отговор. Джак беше като ударен от гръм, но все пак се усмихна широко и отиде да я поздрави, когато тя се приближи достатъчно. Бет имаше чувството, че сърцето й пада от най-високата възможна точка и се размазва на самото дъно.

— Джак, скъпи!

— Камила! — поздрави Джак и я разцелува.

Бет силно прехапа устни с надеждата, че ужасяващата буца в гърлото й ще изчезне, преди да избухне в плач. Изминалите двадесет и четири часа бяха крехки и прекрасни като сапунено балонче. То беше нараствало и ставало все по-красиво, а сега изведнъж се пръсна пред нея.

— Здравей, Бет — поздрави Камила, прегърнала Джак през кръста.

— Здравей, Камила Каква приятна изненада. По работа за списанието ли си тук? — отвърна Бет измъчено.

Камила повдигна вежди и нацупи устни.

— О, мила. Джак не ти ли е казал още? Идвам с вас на прехода.

Ако съдбата беше благосклонна към нея, земята щеше да се разтвори и да я погълне. Джак беше поканил Камила на прехода. Беше си играл с нея предната вечер.

— О, аз не… предполагах.

— Не съм казал на никого, Кам — каза Джак, без да отделя очи от Бет, — защото не знаех, че си на острова. Не че не се радваме да те видим, разбира се.

— Наистина ли? — попита тя рязко. — Мислех, че Оливър ти е обяснил всичко миналата вечер. Обадих се в офиса му веднага щом кацнах на летището и той каза, че ще предаде. — Тя се усмихна победоносно на Бет. — Че няма никакъв проблем.

Оливър изглеждаше съкрушен.

— Опасявам се, че аз съм виновен. Вижте, опитах се да ви се обадя миналата вечер, но мобилните ви бяха изключени…

Камила присви очи.

— И на двамата?

— Да, но в хотела ми казаха, че не сте в стаите си или на бара, така че изпратих Мариса да остави бележка на рецепцията.

— Може би сте били твърде заети с подготовката? — предположи Камила.

— Всъщност да — включи се Джак бързо, хвана я за ръката и я поведе към колата. — Изключихме телефоните си, за да можем да се концентрираме върху подготовката за прехода. — Той се усмихна.

— Наистина съжалявам, че не сме получили бележката ти, Оливър.

— Може би портиерът е забравил да я предаде? — предположи Бет, а Камила нацупи устни.

— Може би сте работили толкова усилено заедно, че сте забравили да я вземете — каза тя натъртено.

Джак я целуна по бузата.

— Няма значение, Кам. Сега си тук. Може ли просто да тръгваме?

— Ти каза, че поканата е отворена и когато разбрах от Марта, че си решил да дойдеш тук с една от служителките си, как можех да не дойда? — обясни Камила, докато галеше ръката му. — Все пак малко приключение и в същото време проучване на една от дестинациите ви за списанието беше твърде изкушаваща възможност, за да я пропусна. Реших, че е просто отлична идея, не мислиш ли, Джак?

Бет се опита да се сниши до прашинка, когато той се усмихна снизходително.

— Добре, Камила. Едно предварително обаждане можеше да ни помогне да ти осигурим повече комфорт, но сега си тук и ще направим всичко възможно, за да се чувстваш добре.

— И колко мило от твоя страна да пишеш за нас, Камила — добави Оливър и я изгледа преценяващо.

— Нали? — съгласи се тя и дари Оливър с една от редките си лъчезарни усмивки. — Много е трудно да получиш място в нашето издание, знаете ли. Рекламни агенти ми се обаждат постоянно и ми пишат денонощно, умолявайки ме просто да спомена компаниите им.

— Много щедро от твоя страна — каза Джак припряно. — Но може ли да тръгваме, преди да е станало прекалено горещо?

Като я хвана за ръката, той поведе Камила към колата. Сърцето на Бет беше някъде на дъното на туристическите й обувки. В перфектно скроения си кремав костюм, Камила изглеждаше като рядка екзотична пеперуда Бет знаеше, че нов къс панталон и няколко руси кичура не биха могли да постигнат това.

— Не забравяй да се отбиеш у нас! — предупреди Камила, когато Оливър подкара по калдъръмената улица.

— Имаш къща тук? — попита Бет удивена.

— Е, не точно моя. Заех я от приятел. Всъщност, той е директор издания. А и не си мислеше, че ще тръгна из джунглата облечена така, нали?

Точно тогава Бет улови погледа на Джак в страничното огледало — лицето му бе застинало в безизразна маска.

— Мисля, че Камила изглежда много женствено — сподели Оливър, когато подминаха вълнолома.

Бет се хвана за дръжката на вратата и се зачуди дали сега щеше да последва първият пристъп на автомобилна болест, откакто баща й я разхождаше из Шотландия със стар „Форд Мондео“. Минути по-късно те спряха пред изискан блок почти на самия бряг. Камила слезе от колата толкова елегантно, колкото се беше качила, и спря до входната врата.

— Искате ли по едно кафе, докато си приготвя багажа? — попита тя.

— Благодаря, но по-добре да побързаш — отвърна Джак.

— Само пет минутки, скъпи. Дори няма да усетиш, че ме няма.

Половин час по-късно колата все още стоеше на паркинга и след като бяха обсъдили маршрута, всички, без Оливър, бяха изпаднали в тягостно мълчание.

— Бет, защо не отидеш да провериш дали гостенката ни е добре? — предложи Оливър.

— Добра идея — кимна Джак.

Когато почука на вратата, Бет завари Камила в къс тъмносин панталон, шит по поръчка, плетено горнище на бански и чехли с ниско токче.

— Почти съм готова! — писна тя. — Само да си събера раницата.

Бет трудно можеше да пропусне раницата — огромна и препълнена. Бутилки, бурканчета и дрехи бяха разпилени по леглото.

— Да взема ли раницата ти? — попита Бет, без да споменава чехлите.

— Още не съм приключила с опаковането — сопна се Камила.

Въпреки това Бет вдигна раницата.

— Искаш ли помощ?

Камила вдигна рамене безучастно.

— Надявам се, че няма да е прекалено тежка… — каза Бет колебливо, притеснена за Камила.

— Ами няма да вадя нищо и със сигурност няма да тръгна без необходимите ми неща. Имам личен шампоан за тяло, ръчно приготвен от аптекар в Дълуич Вилидж. Ако използвам масова козметика, се изприщвам за секунди.

Бет видя решителността в погледа й и се отказа.

— А ако взема някои от нещата ти в моята раница?

— Разбира се — каза Камила, като й подаде три големи пластмасови бутилки и бурканче с морски соли, — забравям, че ти си свикнала с подобни неща. Очаквам, че можеш да понесеш и слон и така и да не се измориш.

Оливър и Джак седяха на стълбите на апартамента, когато Бет слезе с двете раници.

— Качвай се, Камила, скъпа — покани я Оливър сияещ, докато двамата с Джак товареха раниците. — Постави прекрасното си задниче на тази седалка и се отпусни. Ще се постараем да си прекараш просто невероятно.

— Тръгваме ли? — попита Джак с каменно изражение.

Камила сви грациозно крака на задната седалка и кимна Джак скочи на предната седалка и Оливър запали двигателя.

— Е, Бет — провикна се тя, като потеглиха, — как е гаджето ти? Продавачът на употребявани коли? Определихте ли дата на сватбата?