Филипа Ашли
Още те обичам (27)

Една година по-късно

— Е? Какво мислиш?

Бет примигна и се погледна в голямото огледало над тоалетката. Две лица я погледнаха в отговор. Едното беше нейното, а другото — на Луиза. Сестра й стоеше зад нея и я гледаше критично. Тя вдигна ръка към нежната верижка около врата си. На нея бе прикрепено малко диамантено сърце и висеше точно по средата на деколтето.

— Прекрасно е — каза тя и лицето на Луиза разцъфна в усмивка. — Идеално, всъщност. Благодаря ти, Лу. Много ти благодаря.

— Изглеждаш зашеметяващо.

Бет се вгледа по-добре в отражението, което я наблюдаваше от огледалото. Лицето й сияеше нежно, със загадъчен блясък по скулите. Очите й изглеждаха някак по-големи, а цветните сенки подчертаваха бледите златисти отблясъци в сивото. Поне така каза Луиза.

Тя стана и видя сестра си просната върху голямото старинно легло Луиза потупа по покривката, приканвайки я.

— Седни за минута. Изглеждаш малко нервна.

Чувствайки се като крехък, но прекрасно опакован колет, Бет откри местенце до сестра си сред картичките и опаковъчната хартия, които покриваха леглото. Пое си дълбоко въздух. Издиша. Вдиша. Това трябваше да успокои нервите й, поне така каза Камила. Камила бъркаше — реши Бет. Стомахът й все още се бунтуваше, краката й бяха като гумени и тя все още не можеше да повярва, че е тук.

— Удивително е, нали? — каза Луиза. — Никога не съм предполагала, че ще видя Барбадос.

Бет си позволи още един поглед към посипаните с конфети възглавници и шампанското, което се изстудяваше в кофа с лед върху масичката. До нея върху бялата покривка лежеше букет от цикламени лилиуми. Почувства как топлият бриз докосва кожата й и деликатно поднася аромата на хибискус.

— Камила каза, че според проучванията това е най-романтичният хотел на света.

Луиза подсвирна тихичко.

— И най-скъпият, предполагам.

— Не посмях да попитам. Това е сватбен подарък от нея и Оливър. Запазили са ни младоженския апартамент.

— Тогава да поръчам още шампанско, щом те поемат сметката — каза Луиза, докато разсеяно преглеждаше картичките и подаръците. Бет се усмихна на себе си.

Луиза беше прекрасна в бледосинята си рокля. Беше израснала още по-висока и изглеждаше добре след първия си семестър в академията по актьорско майсторство. Изглеждаше и щастлива, което Бет отдаваше отчасти на новия й приятел — млад актьор, който имаше амбициите да се превърне в звезда.

— Мило — коментира Лу и вдигна картичка със сватбена двойка.

— От Марта е. Личната асистентка на Джак. Освен това ни подари ваучер за едногодишен запас от черен шоколад.

Луиза вдигна подарък, небрежно опакован в розова хартия.

— Това изглежда интересно — усмихна се тя. — Пише, че е от Фрея, Том и Шрея.

— Хей, това е лично! — протестира Бет и дръпна пакета от ръцете й. Мушна го под възглавницата, а бузите й поруменяха.

— Добре, добре. Успокой се, Бет, няма да питам — засмя се Луиза.

— Недей — отвърна Бет. Вече бе отворила розовия пакет на моминското си парти. Вътре имаше подарък, който беше почти непристоен за споделяне с Джак, камо ли пък със сестра й. Картичката съдържаше намеци за зайци и пощипване с шефа.

С изключение на рискованите подаръци Фрея се справяше добре, помисли си Бет с усмивка. Тя беше повишена, откакто Бет работеше като пълноправен мениджър във фирмата. Почти веднага двамата с Джак решиха да обявят връзката си. И макар че на моменти беше неловко, по-голямата част от екипа прие новината по-радушно, отколкото тя беше очаквала. Вероятно това имаше нещо общо с начина, по който Джак бе станал по-търпелив след обявяването на годежа им. А може би хората просто бяха великодушни.

Луиза провери телефона си.

— Бет, не искам да те пришпорвам, но мисля, че татко ще пристигне след минута, а аз трябва да се видя с Онър.

— Добре — отвърна тя, чувствайки се сякаш неочаквано някой бе разменил ролите им. — Тръгвай — добави тя, когато сестра й се отправи към вратата. Луиза я целуна леко по бузата и каза:

— Ще ги сразиш, всичките до един.

Отново остана сама и реши да хвърли последен поглед в огледалото. Роклята й — ефирен разкош в бежово с презрамки през врата — прилепваше по бюста и бедрата й като втора кожа. Под нея не носеше сутиен, а бикините й — тези копринени лентички, просто не можеха да минат за бельо. Джак със сигурност нямаше да ги нарече бикини, когато ги видеше. Изкиска се на глас, сега вече знаеше, че е нервна.

Що се отнася до обувките, не си беше направила труда да избира някакви, защото нямаше да й трябват там, където отиваше. Всичко, от което се нуждаеше, беше малко от бледорозовия лак на Луиза и хубав масаж с безумно скъпия лосион за крака на Камила, приготвен от аптекаря в Дълуич. Беше жалко, че Камила не можеше да види резултатите лично, но в момента се мъчеше с раждането на наследника на цялата средиземноморска империя на Оливър. Забавно е как се стекоха нещата, нали?

А ето я и нея като бъдеща булка. Това бяха три сватби в една година. Първо бяха баща й и Онър, които се бяха поддали на семейния натиск и преминаха през всички церемонии в средновековна зала. Бет си беше приготвила реч и пи за здравето на щастливата двойка и успеха на новото им бизнес приключение. Когато вдигна чашата си за тях, знаеше, че няма нужда да се притеснява. Баща й изглеждаше и се държеше като нов човек, а бизнесът… с нея и Джак, като съинвеститори и съветници, беше обещаващ. Дори и Маркъс бе изпратил картичка с благопожелания за откриването. Според местните клюки той излизаше с лъскава червенокоска, която държеше автошкола за офроуд автомобили.

Няколко месеца след като Стив и Онър се обвързаха, Бет и Джак отлетяха за Корсика за сватбата на Камила и Оливър — старомодно събитие в църква на хълма, последвано от огромно парти в градините на една от вилите на Оливър. Тогава Камила дръпна Бет настрани и я поздрави за годежа й с Джак. А по-късно, когато булката категорично отказа всички предложения за алкохол, Бет беше една от малкото привилегировани да знаят защо.

Що се отнася до третата сватба за годината — тя беше най-малката, най-скромната и…

— Готова ли си? — попита я баща й, подал глава през вратата.

Тя взе букета си и кимна.

— Така мисля.

После излезе от стаята и тръгна към плажа.

— Изглеждаш прекрасно, скъпа — усмихна се Стив и я хвана за ръка. Погледна го, благодари му тихо и стисна ръката му.

Между пръстите на краката й сметаново белият пясък беше топъл и непоносимо нежен. На няколко метра пред нея морето проблясваше под палещите лъчи на тропическото слънце. Пясъкът бе заменен от дърво, избелено от слънцето и изгладено от хиляди стъпки. През малките пукнатини в дъските морето се полюшваше като тюркоазна пяна, а в небето малко облаче прекосяваше слънцето. Джак стоеше на края на кея и изглеждаше, помисли си тя, доста нервен. Сърцето й направи впечатляващо двойно салто.

— Добре ли се чувстваш? — попита я баща й.

— Просто прекрасно.

— Тогава ще стоя настрана — Той се усмихна и освободи ръката й. Застана до Онър, която й се усмихна окуражително. Луиза, застанала до тях, изглеждаше изпълнена с благоговение както никога. Точно тогава слънцето се показа иззад облака, бризът залюля цветето в косите й и тя отново запримигва. Ами ако цялата тази идилична сцена се изпареше пред очите й?

Но той бе още там, подаваше й ръка, а очите му преливаха от нежност и желание.

— Какво чакаш — промърмори Джак, когато пръстите му здраво се преплетоха с нейните и той докосна устните й със своите.

— Това — прошепна тя. — Само това.