Филипа Ашли
Още те обичам (25)

Глава 26

Беше почти полунощ, когато Бет се озова пред дома си. Лампите на приземния етаж все още светеха, но от спалнята на първия етаж, където спеше Луиза, не се виждаше никаква светлинка. Тя нямаше да успее да се прибере толкова бързо, ако Джак не й беше уредил трансфер до директен полет за Манчестър и изпрати кола да я чака на летището. Когато шофьорът я посрещна в салона за пристигащи, Бет бе очарована от загрижеността на Джак.

— Ще ти се обадя — беше казал дрезгаво, точно преди тя да се качи на самолета на летището във Фигари. Бет кимна, но вътрешно си каза да не очаква много.

Баща й беше все още буден, когато тя се прибра, и настоя да й приготви питие. Бет предпочиташе да изтича в стаята на Луиза и да опита да разбере какво точно се случва, но вместо това седна с него край кухненската маса. Изчистена до блясък, тя беше застлана с карирана покривка, а в средата се мъдреше ваза с бледолилави и жълти фрезии.

— От Онър ли са? — попита тя, когато баща й й подаде голяма чаша горещ шоколад.

— Може и да са — отвърна той. — Изглеждаш изтощена. Не те очаквахме преди сутринта.

— Шефът ми даде няколко почивни дни след бизнес пътуването.

— Не трябваше веднага да бързаш за вкъщи. Трябва да има много неща, които искаш да правиш в Лондон. Да се срещаш с приятели, да ходиш по партита и клубове.

— Но аз исках да се прибера и да те видя. Лу ми се обади, звучеше малко разстроена. — Бет прокара пръсти по чашата. — Татко, Лу каза, че ще се жениш за Онър…

— Така е — отвърна той решително.

— И обмисляш да продаваш на Маркъс…

— Знам, че всичко това ти се струва внезапно, и щях да ти се обадя веднага щом се прибереш от пътуването си, но Луиза явно ме е изпреварила. Предложих на Онър едва миналия уикенд и изчаквахме, докато и двете сте тук, но почувствах, че трябва да говоря с Луиза.

— Радвам се, че си й казал, без да ме изчакаш. Радвам се за теб и Онър, но, татко — да продаваш на Маркъс?! Не го разбирам!

Той изпъна гръб в стола и от решителното изражение на лицето му тя разбра, че е категоричен.

— Обмислях го от известно време. Съжалявам, исках да съм планирал всичко детайлно, преди да ви кажа.

Сипа още захар в шоколада си, докато тя се опитваше да осмисли новината.

— Просто това изглеждаше най-правилното решение — продължи баща й. — Бизнесът, сватбата. Онър се грижи за нас, откакто майка ти почина, а след инцидента просто нямаше да се справя без нея. Тя е всичко за мен, изглежда споделя чувствата ми и затова искаме да сме заедно. Ако трябва да съм честен, винаги съм имал слабост към нея, да, още докато майка ти беше жива. Но никога не съм позволил на някоя от тях да забележи.

Бет си пое рязко дъх. Беше повече от изумена от думите му. Всъщност, шокирана беше по-точно — не че баща й се заглежда по други жени, а че говори открито за това. Имаше време, в което дори не можеше да понесе споменаването на името на майка им, болката беше твърде силна. Сега явно можеше да признае, че нещата не са били напълно идеални между тях.

— Съжалявам. Не исках да реагирам така. Искам да си щастлив, татко, заслужаваш го. Просто Лу и аз, знам, че не би трябвало да се разстройваме, не и след толкова време. Знам, че би трябвало да се молим такава прекрасна жена като Онър да дойде да живее с нас, просто… Господи, това звучи егоистично, но си спомням мама толкова добре все още и…

Неочаквано тя почувства ръката му върху своята — галеше я успокоително.

— Всичко е наред. Знам, че е трудно и за двете ви, особено за теб, мила, защото за някакво време ти трябваше да поемеш ролята на майка си, но се опитай да се зарадваш заради нас. Опитай се да убедиш и Лу.

Тя стисна ръката му.

— Разбира се, не ми обръщай внимание. Радвам се за теб. Онър е прекрасен човек и не мисля, че ще мога да понеса да те видя с друга.

— Сега ти звучиш като сърдит баща — каза той и поклати глава. — Имаш късмет, защото за малко да се увлека по онази тероризираща медицинска сестра.

— Не и Страшната Норма, която винаги те заплашваше със студени компреси.

Той се усмихна и за момент тя забеляза все още младия и обнадежден мъж, който се криеше в него.

— Да, бях толкова отчаян. Така че се смятай за късметлийка, че тя не ти е мащеха.

Замълчаха за момент, отпивайки бавно от чашите си. Старият часовник на кухненския бюфет тиктакаше силно, докато стрелките се приближаваха към един часа. Въпреки късния час баща й изглеждаше поздрав, отколкото го беше виждаш напоследък. Носеше прилежно изгладена риза и нови дънки, които бяха почти на ръба на модерното. Дори косата му беше подстригана добре.

На дъното на чашата й бяха останали неразтопени парченца шоколад, когато тя се осмели да повдигне въпроса за Маркъс.

— Татко, не се обиждай, но трябва да те попитам за Маркъс и бизнеса. Лу не иска да се премества, знаеш ли?

— Наясно съм с това, повярвай ми — каза той внимателно. — Ами ти?

— Не става въпрос за мен. Това е твоят живот и на Онър. Но Маркъс? Трябва ли да е точно той?

— Нима е толкова лошо, скъпа? Реших, че ще се зарадваш, че е той.

— Аз… харесвам Маркъс. Уважавам го, но все пак реших, че не е подходящият мъж за мен.

Баща й въздъхна и устните му се извиха в усмивка.

— Ако трябва да бъда честен, никога не съм смятал, че е, скъпа. Не и напълно. Съжалявам, че не се получи между вас и е толкова неловко заради участието му в бизнеса, но нищо не може да се направи. Това място не е добро за бизнес с колела под наем. Всъщност никога не е било. Ако го продам, можем да се преместим при Онър и да отворим нещо ново на брега — с място и за кафене, и за колела под наем.

Значи вече беше обмислил всичко.

— И кафене? Това е известно отклонение от колелата, не мислиш ли?

— Това е разнообразие. Добър ход, по мое мнение, а и на банката, което е по-важно. Онър ще отвори кафене и ще организираме тематични забавни вечери за туристи и колоездачи. Мястото е много добро — има безплатен паркинг, поносим наем и много пространство, а и няма да разчитаме само на един бизнес.

— Има смисъл — съгласи се Бет, малко изненадана, но и горда от категоричността в гласа му.

— Ти и Лу ни смятате за двойка изкуфели старци, нали? — попита я усмихнат. — Но ние сме щастливи. И двете ще ме напуснете скоро, както е редно. Аз съм горд с вас, а и нямам нужда от помощнички. Искам две дъщери, които ще имат свой собствен живот, независимо дали ми харесва.

— Ами парите за колежа на Лу? — попита тя.

— Продажбата на къщата и бизнеса и преместването при Онър ще ни остави с достатъчно голяма сума, дори и след стартирането на новия проект. А с останалото все някак ще се справя.

— Татко, мисля, че е прекрасна идея, и съм горда с теб, но все още недоумявам. За какво му е на Маркъс това място?

Стив поклати глава.

— Той смята, че ще може да го превърне в един от онези модерни магазини за туристическа екипировка с няколко апартамента отгоре. Не знам, виждам, че селцето е претрупано с подобни магазини, но той твърди, че има бизнес план и е помислил за всичко. Казва, че братовчед му е успял в Кесуик. И разбира се, апартаментите ще се продадат, независимо какво ще се случи с бизнеса му.

Бет въздъхна.

— Сигурна съм, че е помислил за всичко.

— Знам, че той има пари, предложи ми добра цена и бърза продажба.

— Знам, че ще бъде честен с теб. Маркъс е свестен тип.

Сърцето й се сви. Не искаше да наранява Маркъс, но в перспектива раздялата им щеше да бъде най-доброто и за двамата. А Джак… Той изглеждаше толкова далечен в момента, във всеки смисъл на думата.

Баща й продължи ентусиазирано да й разказва за плановете си.

— Не искам разправията с обявяването на къщата на пазара. Това може да отнеме месеци, дори години, така че една бърза продажба ще е страхотна. Онър и аз, ние искаме да започнем с новия проект колкото се може по-скоро. А ти, млада госпожице — каза той твърдо, — се връщаш обратно на висококвалифицираната си работа…

Искаше да се засмее на иронията, но нещо в гърлото й заседна.

— Не бих я нарекла висококвалифицирана, а и е само временна, все пак.

— Готов съм да се обзаложа, че ще ти предложат да останеш. Ако не „Биг Аутдоорс“, то със сигурност друга компания. Направи ми услуга, скъпа, и остани в Лондон. Живей своя живот и остави мен и Луиза да се оправим сами. — Погледът му се плъзна към часовника на бюфета. — Минава един. Трябва да ставам рано. Ще огледаме новото място с Онър, ако вие, момичета, се справите с положението тук за няколко часа.

Той стана, както Бет забеляза, без помощта на патерица и я целуна по челото.

— Взел съм решение и това е. Да изгася ли или ти ще го направиш?

 

 

Следващата сутрин имаше съобщение на мобилния телефон. Отвори го въодушевена, но почувства как радостта й се изпарява, когато видя, че не е от Джак. Беше казал, че ще й се обади, но не беше го направил. Съобщението беше от Марта, която я съветваше да вземе няколко почивни дни, за да „се възстанови“. Веднага разбра кой е назначил свободните дни. Беше мило от страна на Джак — професионално — но не съобщението, на което се надяваше. За момент се замисли дали не трябва да му се обади. После отхвърли изкушението. Веднъж вече беше играла тази игра, преди много време, и това й беше донесло само болка и унижение. Ако означаваше нещо за него, той трябваше да дойде и да я намери, по един или друг начин.

Докато баща й го нямаше, тя обърна табелката с надпис „Затворено“ и отскочи до аптеката. Когато се върна с теста за бременност, се сблъска с Луиза на вратата.

Лицето на сестра й беше зачервено, очите й — мокри от сълзи.

— Какво има, Лу? Не ми казвай, че вече си направила теста?

— Не. О, обещай ми, че няма да ми се сърдиш…

— Какво се е случило сега? Да не би Грег да е тук? Защото ако е, ще му сритам задника.

Луиза се опита да потисне нервния си кикот.

— Не е забавно! Знаеш ли колко се бях притеснила за теб? Трябва да се оправиш с това и да направиш… нещо. Да задържиш бебето или пък не.

— Бет, успокой се! Не съм бременна. Дойде ми, докато те нямаше…

— О, господи.

— Фалшива тревога. Вероятно е било от притеснението покрай изпитите ми и всичко това с татко. О, по дяволите, много съжалявам.

Бет почувства как се смъква по касата на вратата.

— Не ругай — скастри я без особен ентусиазъм. — О, Лу, така ми олекна.

Тя последва сестра си в кухнята и хвърли плика от аптеката върху масата.

— Беше много късно — каза Луиза. — И наистина правих секс с Грег. Използвахме кондом, но си помислих, че може да се е скъсал или да е бил с изтекъл срок. Нямам му доверие.

Бет се свлече в един от столовете.

— Аз все още бих го убила, ако мога да се докопам до копелето.

— Не ругай.

Луиза изглеждаше сериозна, когато Бет отново я погледна.

— Знам, че постъпих глупаво — каза тя. — И няма да направя същата грешка отново.

Бет знаеше, че вероятно ще го направи, може би не с Грег, а с някой друг, но не възрази.

— Ела тук, глупаче такова — усмихна се Бет и я прегърна толкова силно, че Луиза ахна. — Какво облекчение. О, Лу, моля те, бъди внимателна.

— Ще бъда, обещавам. И реших, този октомври няма да отида в колежа. Ще ги помоля да ми запазят мястото, за да си взема свободна година и да помогна на татко. Искам да имам работа, за да спечеля собствени пари. Няма повече да те използвам.

Бет беше изумена.

— Ще трябва да го обсъдим. Може да пропуснеш шанса си.

Луиза скръсти ръце и поклати глава.

— Не и когато чуят обстоятелствата — инцидента с татко и всичко останало. Ще ми дадат свободна година, сигурна съм. Ако ли не, ще кандидатствам на друго място.

Бет изгуби дар слово. Изражението на Луиза бе същото като това на баща им, когато й каза, че решението му е окончателно. Като това, което Луиза придобиваше, когато отиваше на прослушване или когато им каза, че иска да постъпи в училище по актьорско майсторство. Гордея се с нея, помисли си Бет, и все пак… Тя бързо преглътна неочакваното чувство, което далеч не беше толкова благородно. Всъщност, беше егоистично и незряло и тя се срамуваше, че изобщо го изпитва. Изведнъж осъзна, че семейството й повече не се нуждае от нея. Тя беше свободна да прави каквото поиска, а това я караше да се чувства ядосана и сама. Но не би си и помислила да сподели с когото и да било. Така че просто се усмихна, кимна вяло и остави Лу да й приготви сандвич, преди да отворят магазина, макар и със закъснение.