Филипа Ашли
Още те обичам (19)

Глава 20

Джак полагаше усилие да се концентрира върху менюто. Беше почти загубен, когато Бет отвори вратата на стаята и той я видя в тази прилепнала, ефирна рокля, която показваше голите и рамене. Влюби се отново в свободно пусната й коса, в начина, по който слънцето проблясваше в нея.

— Избрахте ли си? — попита сервитьорът на френски.

— Бих искала риба на скара с пресни билки — отвърна Бет.

По гърба на Джак премина тръпка, когато си представи как тя се измъква от роклята си и дрезгаво прошепва на ухото му: „Искаш ли да спиш с мен, Джак?“. Покашля се изнервен от налудничавата си фантазия.

— Господине? — обърна се към него сервитьорът. — Избрахте ли вече? Искате ли същото като госпожицата?

— Вълк на скара? — заекна той, открил най-сетне какво бе поръчала тя.

Бет се изкиска.

— Риба. Вид средиземноморска риба, но означава и вълк, прав си.

— О, добре. Разбира се — усмихна се той, а вътрешно се гърчеше от срам. — Ами… това, моля. — Посочи той в менюто. — Специалитетът… — опита се да го прочете на френски.

— Бели бъбреци?

— Да, моля.

— Сигурен ли е господинът? — попита сервитьорът, отправил към Бет многозначителна усмивка. — Сигурен ли сте, че искате — как го казвате на английски — свински тестиси?

Бет се засмя, когато Джак се намръщи.

— Господи, не. Имах предвид това, това под него.

— Пица „Маргарита“?

— Да, точно това, благодаря.

Сервитьорът изсумтя.

— Пица за господина и риба на скара за госпожицата. Ще желаете ли вино?

— Бутилка розе, моля — отвърна Джак.

— Добре.

Сервитьорът взе менютата и се върна на бара, но не пропусна да хвърли многозначителен поглед и към двамата.

— Добър избор на вино — каза Бет. — Розето ще върви по-добре с пицата, отколкото с тестисите или с вълка на скара. За тях би предпочела хубаво червено вино.

Джак се засмя от сърце. Не го интересуваше, че се шегува с него, просто обичаше да я вижда усмихната. Това отпускаше лицето й и добавяше секси блясък в сивите й очи. Страните й сияеха от слънцето и тя хапеше долната си устна, жест, който той намираше за невинен и при все това странно еротичен. Вдигна чашата.

— Тази бира е просто страхотна. Бях забравил колко е добра. Заповядай, опитай.

Капчици вода се спуснаха по ръката му, когато й подаде чашата. Тя здраво обви пръсти около хлъзгавото стъкло.

— Опитай я. Фантастична е — подкани я той.

Бет отпи и облиза устни, за да почисти малкото петънце пяна.

— Добра е. Много добра — отвърна усмихната. — Толкова сладка и при все това горчива. Помниш ли последния път, когато пихме…

Спря се рязко, но беше прекалено късно, защото Джак помнеше. Беше един ден от техния преход. Бяха се измъкнали от основната група, за да купят храна, но в крайна сметка правиха любов в гореща и прашна овчарска колиба. След това, почти припаднали от жажда, спряха да изпият по чаша местна бира. Кестенова бира, точно като тази, с плътна сладка пяна.

— Пицата ти — каза Бет тихо.

— Чудесно!

Донесъл поръчките, сервитьорът извади кибрит и запали свещта на масата им.

— Малко романтична атмосфера, нали? — каза той усмихнат.

Бет сведе поглед, за да не може Джак да види лицето й.

— Може ли още малко хляб, моля? — попита той учтиво.

По-късно, когато изкачваха стълбите обратно към града, Бет се чувстваше сякаш цялото й тяло гори и не беше сигурна дали е от виното, или от стръмното изкачване. Вечерята беше толкова непринудена и спокойна и, с изключение на сервитьора, който ги смяташе за двойка, това бяха най-спокойните няколко часа, които прекарваше с Джак, откакто се познаваха. Извън офиса изглежда и двамата се чувстваха свободни да бъдат себе си. Опита се да не мисли колко много си приличаха всъщност.

— Мариса изглежда мила. Откога ги познаваш с Оливър? — Започна тя разговор, когато двамата достигнаха крепостните стени на града на върха на хълма.

— О, от години. Работихме заедно един сезон в туристическа компания в Алпите, а после той се премести тук преди доста време.

— Той е много харизматичен и чаровен — каза тя и въздъхна драматично.

— Харизматичен? Ще трябва да му кажа. Невъзмутим човек е Оливър, и много умен при това. Има магистратура по английски и история от Сорбоната.

— Клиентите сигурно го обожават, толкова е забавен и остроумен. Някак ироничен — по секси френски начин — добави Бет замечтано.

Той издаде долната си устна и се направи на обиден.

— Мисля, че се шегуваш с мен, така ли е?

— Може би. Може би съвсем мъничко… — отвърна тя, опитвайки да не се засмее.

— Ти си много непослушна, Елизабет — каза той с френски акцент и размаха пръст, докато тя се опитваше да сподави смеха си.

Чувстваше се замаяна от виното и смеха, докато Джак продължаваше да имитира английския на Оливър.

— Не мисля, че мога да те оставя да се шегуваш с мен, Елизабет. Може би ще трябва да ти дам урок по френски…

— Не смей! — писна тя, когато той пристъпи към нея.

Джак се намръщи, но очите му още се смееха.

— Да не смея какво?

— Да продължаваш с този френски акцент — отвърна тя, без да се осмели да каже какво си бе помислила.

Лицето му помръкна.

— А аз си мислех, че е очарователно…

Той поклати глава и се разсмя от сърце, което накара сърцето й да забие лудо от удоволствие. Но и от страх, защото се опасяваше, че отново се връща в една добре забравена част от миналото си.

Като достигнаха крепостните стени, небето беше почти индигово синьо и над улиците проблясваха светлините на града. Луната правеше пътека по водната повърхност — широка трепкаща следа, по която й се прииска да тръгне веднага. Джак се облегна на вълнолома.

— Помислих, че ще имаш нужда от почивка след изкачването — пошегува се той.

— Какво? Аз? Изглежда ти имаш нужда от почивка.

— Хей, опитвам се да спортувам всеки ден. Навикът ми с кафето е причината да се изморявам.

— А навика с виното? Шоколадовата зависимост? Според слуховете Марта вече има карта за лоялен клиент в „Старбъкс“ и пекарната до нас.

Той й хвърли възмутен поглед.

— Да не твърдиш, че не се грижа за себе си? Тялото ми е храм, Бет, или поне ще бъде, когато се прибера. Възнамерявам да водя безукорен живот. Нищо няма да докосва устните ми, освен хималайски боровинки и минерална вода.

Тя трябваше да прикрие смеха си, докато той стоеше изправен, със стегнат гръб и тържествено изражение на лицето. Наистина не си пасваше с дънките и ризата. Двама възрастни мъже ги погледнаха учудени, той им пожела приповдигнато „Лека вечер!“ и посочи към стръмните стълби, които изчезваха в тъмнината към града.

— Ела, да отидем за кафе и коняк. Знам точното място.

Впуснаха се в лабиринта от криви тесни улички. Сгради, високи пет или шест етажа, надвисваха от двете им страни, оградени от ресторанти, изпълнени с хора, които вечеряха, смееха се, пушеха, разговаряха. Като заобикаляха сервитьори с пълни подноси храна и напитки, те се изкачваха постепенно, докато не завиха зад един ъгъл и пред тях не се показа морето.

Там, буквално на върха на града, издигнат високо в черното звездно небе, се мъдреше малък бар в скалите. Чаени свещи блещукаха по масите. Беше като малка вълшебна пещера и по начина, по който Джак я гледаше сега, те можеха да са на милиони километри от дома, а не само на няколко хиляди.

Бет поръча напитките — две кафета и две чаши мирта — местния билков ликьор. Седяха тихо, загледани в морето и отсрещния бряг, докато чакаха поръчката си. Малта искрица надежда толкова слаба и далечна колкото една от звездите, беше започнала да трепка в сърцето и съзнанието й. Смееше ли да се надява, че е сбъркала за Джак? Че той може да се е променил, да съжалява, че я е изоставил и дори да се надява да поднови връзката им?

— Толкова е красиво — каза тя, когато питиетата им пристигнаха.

— Действително — съгласи се той. — Дори идилично.

— Кара те да не искаш да се прибираш.

— Така е — потвърди той и изсипа пакетче захар в кафето си със сметана. — Е, как са нещата между теб и Маркъс?

— Как са нещата между теб и Камила?

Джак спря да разбърква кафето си и внимателно постави лъжичката в чинийката.

— Предполагам, че си го заслужавам.

Бет въздъхна.

— Маркъс и аз сме… опитваме се да поддържаме връзката си, но е трудно, когато сме разделени.

— Предполагам. Връзките от разстояние са невероятно трудни. Съжалявам, че не се получава толкова добре, колкото се надяваше. Може би — допълни той, — всичко ще се оправи, когато се прибереш окончателно.

— Може би — съгласи се тя и почувства стягане в гърлото при мисълта, че скоро завинаги ще напусне света на Джак. — Все още ли са сериозни нещата между теб и Камила? — попита, като сипа захар, която не искаше, в кафето си, само за да не го поглежда в очите.

Джак мълча толкова дълго, че тя все пак трябваше да го погледне.

— Сериозни? Не съм сигурен какво наистина означава това — отговори той внимателно. На отблясъците на свещта очите му добиваха цвета на нощното небе. — Искаш ли да поговорим за прехода утре? — попита той. Полъх на морския бриз залюля пламъците на свещите и за момент мястото се изпълни с причудливи сенки.

— Предполагам, че наистина трябва — отвърна тя и настроението й помръкна. — Тук сме по работа.

Успяха да обсъдят задачите за утрешния ден, преди разговорът да се отклони към спомените на Джак за Оливър. После Бет сподели няколко истории за Луиза и баща й.

— Мисля, че собственикът иска да затваря — обади се тя, когато светлините изгаснаха. Джак извади няколко банкноти от портфейла си и ги остави на масата

— Да тръгваме, преди да са ни заключили пред хотела.

Двамата се запровираха из тъмните улички и тесните алеи, достатъчно близо, за да чувстват топлината на телата си, но не и за да се докоснат. Когато стигнаха хотела и Джак я последва нагоре по стълбите, Бет усети, че сърцето й бие все по-бързо с всяка стъпка. Когато отключи вратата на стаята си, той я последва и това изглеждаше най-естественото нещо на света.

Бет включи старинната нощна лампа и сенките им оживяха като гигантски марионетки, танцуващи по стените. Като остави чантата си на бялата завивка, тя се обърна, чувствайки как сърцето й ще изскочи от гърдите й. Той беше толкова близо до нея, че тя можеше да почувства топлината на тялото му, да усети аромата на свежия нощен въздух, полепнал по ризата и кожата му.

— Мисля, че е време да си кажем лека нощ — прошепна тя.

— Така мисля — съгласи се той.

Протегна ръка и докосна лицето й с върховете на пръстите си. Вдигна брадичката й нагоре и нежно проследи контура на лицето й с палец.

— Лека нощ, Бет — промърмори и я притегли нежно към себе си. Сега тя знаеше каква бе тази болка, която изпитваше от онзи ден в офиса. Това беше желанието, нуждата да разбере дали целувката на Джак все още е така сладка, както преди.

Когато устните му докоснаха нейните, тя получи всички отговори, които й трябваха.

Устните й се впиха в неговите и желанието обгърна цялото й тяло като огън. Дланите й галеха твърдите мускули на гърба му. Целувката им беше топла, нежна и чувствена. Накара я да се почувства така, сякаш не можеше да диша и костите бяха изчезнали от тялото й.

Джак целуваше раменете й, нежно захапа ключицата й. Бет се задъха и се притисна по-силно към него. Ръцете й се спуснаха по гърба му към колана на дънките му и все по-надолу, на сантиметри от това да се плъзнат под ризата му.

— До утре, тогава — прошепна той, когато пръстите й докоснаха колана му.

Сърцето й прескочи.

— Утре — прошепна и се отдръпна от него.

Вече го нямаше. В стаята отекваше само плисъкът на вълните, които се разбиваха в скалите долу, и вятърът, който си играеше с прозорците.

Когато стъпките му бяха само далечно ехо по стълбите, тя отвори капандурите и се наведе напред, оставяйки вятърът да охлади горещото й тяло. Въпреки всичките й добри намерения, знаеше, че сърцето й балансира на ръба на пропаст, толкова стръмна и опасна, колкото и тази под прозореца.