Филипа Ашли
Още те обичам (16)

Глава 17

Джак трябваше да се досети, че Камила няма спешна нужда от него. Тя искаше само да попита дали фотографът на списанието може да се отбие без уговорка, за да снима Джак в офиса му, но Бет нямаше как да знае това. Когато затвори телефона, той помоли Марта да филтрира обажданията му. Беше два и половина, а багетата с бекон, маруля и домати, която тя му беше поръчала, все още стоеше недокосната на бюрото му.

— Каква дяволска каша — мърмореше под носа си той.

Знаеше, че не трябваше да докосва Бет и трябваше да бъде благодарен за обаждането на Камила, което бе попречило на непрофесионалното му поведение. Но не беше благодарен и това го плашеше повече.

Дръпна към себе си една от папките на бюрото. Малка бележка беше прикрепена с кламер към дебела купчина листа — резюме на маршрута на Бет за пътуването й до Корсика. Въпросите, които щеше да зададе, статистика на броя посетители, профили на конкурентни фирми, идеи за рекламиране на маршрутите — всичко беше подготвено много задълбочено. Точно както очакваше. На последната страница имаше бележка, изписана със ситния закръглен почерк на Бет:

Джак,

Опитах се да обхвана всичко, но ако има нещо, което смяташ, че съм пропуснала, уведоми ме възможно най-скоро.

Бет

Той затаи дъх, докато четеше думите и проследяваше с пръсти буквите — чувстваше с какъв ситен натиск бе написала тази бележка. Знаеше, че Бет изпитва смесени чувства относно заминаването, но въпреки това беше направила страхотно представяне и план за реклама. Намръщи се леко на думите й. Нещо, което да е пропуснала? Сърцето му започна да бие малко по-бързо. Пропускаше ли нещо? Дали не очакваше твърде много от нея, като я изпращаше да ръководи толкова голям проект сама?

Прибра част от багетата в чекмеджето на бюрото си и натисна копчето на стационарния телефон. В съседната стая Марта се радваше на голяма чаша плодов чай и рядък момент на спокойствие. Четеше последната книга, препоръчана от литературния клуб на Ричард и Джуди, и определено й се наслаждаваше. Точно когато бе стигнала до особено критичен момент в сюжета, телефонът на бюрото иззвъня. Тя се пресегна и натисна бутона на високоговорителя, без да отделя очи от страницата.

Гласът на Джак, определено напрегнат, проехтя в тихия кабинет.

— Марта, би ли имаш нещо против да се отбиеш за малко?

— Хммм… — Марта прелисти страницата. Просто нямаше търпение да разбере какво се случва по-нататък.

— Имам предвид веднага, ако е възможно, Марта!

Тя подскочи.

— О, извинявай. Да, ъъ… идвам.

Като проклинаше през зъби, тя избърса малката капчица чай от нар от ревера на сакото си и неохотно остави книгата в чекмеджето на бюрото.

В кабинета си Джак стоеше пред прозореца със скръстени ръце и леко разкрачени крака. Видя как вратата се отваря и в стаята влезе Марта, невинна като Майка Тереза.

— Хубава книга, нали? — попита той.

— Всъщност, да. Искаш ли да ти я заема?

— Може би друг път. Извинявай, че те обезпокоих — засмя се той.

Тя не отвърна на погледа му.

— С какво да помогна? — попита тихо.

— Бих искал да преподредиш графика ми за следващите две седмици, моля.

Тя изглеждаше объркана.

— Ами, това може да бъде доста сложно. Нали знаеш, че имаш предвидена среща със сър Робин Бринтън?

— Знам. Отмени я. Изпрати моите извинения и, ами… кажи, че трябва да отида на панихида.

— На семеен приятел ли? — попита Марта невинно.

— Втори братовчед — отвърна Джак сериозно. — По майчина линия. Бяхме доста близки навремето.

— Ще го спомена, когато пиша на асистентката на сър Робин. А финансовата среща за тримесечието?

— Прехвърли я на Крейг Търнбил. Крайно време е да поеме по-голяма отговорност. Не мога вечно да съм тук и да му държа ръката.

Марта кимна, лека усмивка играеше по устните й.

— А мотивационната среща с френските сътрудници?

— Изпрати ги в кафене „Руж“ за следобеда.

Последва мълчание.

— Приемам, че това е шега?

Джак не можеше повече да се прави на сериозен.

— Да, но само това. Организирай работна закуска за всички в седем часа следващия четвъртък. Това трябва да ги устройва.

— Няма проблем. Да отложа ли и останалите ангажименти?

— Да, ако може.

Той усети, че се колебае, докато асистентката му очакваше други нареждания. За момент се зачуди на това, което бе решил да направи. Вече не беше сигурен, че е добра идея.

— Джак, нямам против да пренаредя графика ти, но наред ли е всичко?

— Всичко е наред — отвърна той категорично.

— Мога ли да направя нещо друго за теб?

— Всъщност да, можеш. Резервирай ми билет до Корсика. Отивам на похода с Бет Алън.

Когато Марта напусна кабинета му, той знаеше, че тя е озадачена от желанието му да замине за Корсика, когато има важна среща и списък със задачи, по-дълъг от ръката му. Но колкото повече Джак се замисляше за това, толкова повече успяваше да се убеди, че няма друг избор, освен да отиде с нея. Бет беше много кадърен мениджър, но от друга страна, тя все още нямаше достатъчно опит в преговорите с доставчиците. Оливър Лоренцели щеше да представи пакета толкова изкусително. Дори може би повече, отколкото бе в действителност, реши Джак. Това беше важен сектор, значимо ново попълнение в програмата им, залогът беше прекалено висок…

По-късно Марта отново почука на вратата му.

— Отне доста време да взема билет за същия полет, но успях. Излитате утре сутрин — обясни тя. — Билетът ти е за пътническа класа. Надявам се, че няма проблем, ти каза, че трябва да ограничим разходите.

— Всичко е наред. Благодаря за усилията, Марта, ти си невероятна.

Лицето на Марта беше неразгадаемо.

— Благодаря.

— Предприемам това пътуване, защото ще бъде добре за мен да се върна отново в играта и да видя как се случва всичко. Всъщност — добави той, решавайки, че обяснението му е гениално, — смятам да пътувам с всеки от продуктовите мениджъри до края на годината. Това е единственият ми шанс, докато Бет Алън е тук. Договорът й изтича след няколко седмици.

— Постъпваш така, както смяташ за добре — коментира Марта, учудена, че той се оправдава пред нея. — И може би това е добра идея… не че ми влиза в работата. Последният изпълнителен директор, доколкото беше такъв, не беше излизал извън Лондон и трудно разбираше с какво трябва да се справят служителите — това беше единият от проблемите. — Изглеждаше засрамена, че е изразила мнението си на всеослушание. — Това е маршрутът. Утре вечер отсядате в „Маре и Монти“ — малък, но уютен хотел, който смятам, че ще одобриш. След това предполагам, че ще правите лични уговорки с доставчика.

— Благодаря, Марта, за резервациите и подкрепата. А сега се прибирай.

— Едва пет без петнайсет е.

— Казах да тръгваш. Наречи го нерегламентирано работно време.

Марта изглеждаше объркана.

— Това е официална форма на кръшкане по нареждане на шефа — засмя се той.

Тя също се усмихна.

— А… добре, благодаря. Хубава вечер.

Джак видя удоволствието по лицето й, когато напускаше сградата. А що се отнася до малкия уютен хотел — звучеше просто идеално.