Филипа Ашли
Още те обичам (15)

Глава 16

Джак седеше в офиса и мислеше за вечерта на концерта. Опитваше се да проумее какво бе довело до уикенда, който го обърка толкова. Събота сутринта той целуна Камила за довиждане, качи я на такси и се отправи към апартамента на брат си в Уиндзор. Ник и съпругата му само поклатиха глави, когато се прибраха у дома и го завариха да играе видеоигра с племенниците си по средата на хола, който беше превзет от множество кутии с детски менюта на „Макдоналдс“.

В неделя сутринта той се върна вкъщи и намери съобщение от Камила на телефонния секретар. Настояваше да разбере защо мобилният му телефон е бил изключен и дали ще й се обади „колкото се може по-скоро, Джак, скъпи“. Налагаше се да я покани на обяд в любимото й място в Кингс бридж, за да я умилостиви.

Отиде до прозореца с надежда да намери успокоение сред небостъргачите, размахали обвинително пръст към лондонското небе. Чувстваше се виновен, защото докато хапваше суши с Камила, част от съзнанието му беше заета с Бет. Просто не можеше да повярва, че тя бе влюбена в мъж като Маркъс. Или просто не искаше да приеме, че тя може да хареса някой друг?

Не можеше да отрече. През последните няколко години той бе ставал все по-циничен спрямо жените — особено след Саския. Беше започнал да вярва, че всичко, от което наистина се нуждаеше, бе надарена, сексапилна жена, която иска да го топли вечер. Някоя, която ще иска да пие кафе с него през уикенда, да слуша албумите му и да изпробва душа му. Защото, мислеше си той, това изглеждаше най-добрия изобщо възможен вариант. Сега, когато беше почти на тридесет и пет, вече не беше толкова сигурен, че хубаво кафе, прекрасна музика и секс без обвързване ще са достатъчни, за да се чувства щастлив.

Реши да се утеши, като избере жертва за фирмения курс по здраве и безопасност, който включваше уикенд в провинцията. Десет минути по-късно, когато кръгът се стесни до директор продажби и асистента на счетоводителя, Марта влезе с поредната доза кафе за деня. Още едно еспресо, още документи и, както той с удоволствие забеляза, пакетче с шоколадови десерти бяха прилежно оставени на бюрото му.

— Благодаря, Марта, длъжник съм ти.

Той взе един от документите и опита да свърши малко истинска работа.

* * *

По-късно същата седмица Бет беше в офиса на Джак и се подготвяше да изнесе презентация за рекламната кампания, която бе подготвила, за да представи новите дестинации на туристическите агенции и на потребителите. Лаптопът й бръмчеше тихо на масата, а на таблото зад нея се прожектираше интернет страница. Струята на климатика, който жужеше над главата й, накара голите й ръце да настръхнат. Джак се беше облегнал в стола си зад бюрото, сключил ръце около чаша кафе.

Тя отпи от чашата с вода и се впусна в презентацията.

— Лидерите на пазара няма да са първите, на които ще предложим тези пакети, защото новите дестинации са строго профилирани — обясни тя. — Така че ще се концентрираме в продажбите през интернет по отношение на връзката бизнес клиент и ще се свържем електронно с някои агенции, за да можем да продаваме и на бизнес партньори.

— Каква е предвидената комисиона за агенциите?

— Подробно прегледахме данните и отчетите с Фрея и решихме, че трябва да започнем с предложение за основни 15% комисиона. Няма да ни обърнат внимание за по-малко. Има възможност за преговори, но не много, иначе ще подбием печалбите си.

Джак кимна одобрително.

— Добре. Давай нататък.

— Това, което виждате, е примерната интернет страница — продължи Бет, показвайки екрана, където искряха снимки на семейства в планината и момичета в бански костюми, които се спускаха по дълга пързалка във водата. — Направила съм и чернова на рекламното писмо, което можем да изпратим на агенциите по електронната поща.

Като взе и разгъна лист от папката си, тя започна да чете на глас, докато лаптопът послушно прожектираше снимки на типични забележителности и дейности.

Скъпи партньори,

„Биг Аутдоорс“ имат удоволствието да ви съобщят за стартирането на нов приключенски пакет услуги в сътрудничество с „Лоренцели Туре“. Наречена „Бягство в Корсика“, тази концепция предлага идеалния минипакет за тези пътешественици, които искат да започнат своето първо приключение по-скромно…

Бет замълча, когато Джак се облегна назад.

— Продължавай, звучи добре засега — окуражи я той.

За момент се почувства несигурна и твърде висока в новите си обувки с тънки токчета, които Фрея я бе убедила да си купи.

— Едно от предимствата на пътуването с пакета „Бягство в Корсика“ е, че клиентите ни пътуват напълно самостоятелно, но има кой да се погрижи за възникващите неудобства.

— Много добра формулировка за „Уникално предложение“ — коментира Джак. — Приключение, но не точно. Харесва ми.

— Пътниците са свободни да правят каквото решат: да следват своите собствени предпочитания или да участват в мероприятията и приключенията, които „Бягство в Корсика“ предлага. Нашите партньори в Корсика имат дългогодишен опит и добре познават нуждите и желанията на своите гости. Клиентите ви могат да разчитат на незабравими приключения и прекрасни преживявания — завърши Бет вдъхновено, доволна от постигнатото.

Джак замълча за момент, докато тя пусна кратко видео на двойка, изкачваща стръмен планински хребет.

— Е? — попита тя, когато клипът свърши.

— Къде са ми туристическите обувки?! — възкликна той и се ухили. — Убеди ме. Всъщност, ти ме накара да пожелая веднага да тръгна оттук и да хвана първия полет за Корсика. Страхотен комплимент и за клиента, и за представителя — каза той, а усмивката му леко помръкна. — Дори и с комисиона от 15%.

— Бих могла да настоявам за по-малко, но от опит знам, че няма да се съгласят.

— Отпусни се. Вярвам на преценката ти. Предполагам, че просто ще трябва да се откажа от поршето.

Бет се засмя, чувствайки първия прилив на облекчение, а Джак посочи към малката маса до прозореца.

— Искаш ли хималайски боровинки? — попита той и извади малко пакетче от чекмеджето си. — Съдържат петстотин пъти повече витамин С от портокалите… или поне така съм чувал.

Той й предложи пакетчето и погледът й бе привлечен от ръцете му. Ръкавите на ризата му бяха навити до лактите. Бяла риза, ръце със загар и масивен часовник — напълно обичайна гледка, но гърлото й внезапно пресъхна.

— Благодаря. — Усмихна се тя, въпреки че в последно време беше яла толкова много боровинки, че можеше да се пръсне. Джак изсипа няколко в дланта й.

— Не са ли малко прекалено здравословни за теб? — Не се сдържа да го подкачи тя, след като преглътна плодчетата.

Джак хвърли празната опаковка в кошчето, седна зад бюрото си и скръсти ръце.

— Нима намекваш, че съм се отпуснал? Че не съм във форма? — Изглеждаше строг, но ъгълчетата на очите му, присвити съблазнително в усмивка, го издаваха.

Бет почувства как я обзема желание и поклати глава в опит да отпусне напрегнатите си мускули.

— Не, изглеждаш наистина стегнат. Имам предвид, че изглеждаш… много добре. Просто обичаш шоколад и…

Той беше навел глава на една страна и я гледаше учудено. После се засмя.

— Права си. Трябва по-често да излизам от офиса, но точно сега не е най-подходящият момент. В Щатите тичах по няколко километра преди работа, но тук в Лондон едва успявам да стигна до фитнеса от време на време.

— Къде точно работеше?

— В Сан Франсиско. Офисът ни имаше прекрасна гледка към Алкатраз.

— Това трябва да те е държало съсредоточен.

— Имаш предвид почтен и последователен? — попита той.

— Нещо такова.

— Как е Маркъс? — Въпросът му я сепна.

Припомни си последния им разговор и сърцето й за миг се сви.

— Добре е. Много е зает с търговията, а и смята да се кандидатира за областния съвет.

— Не се изненадвам. — Джак замълча. — Сигурно семейството ти ти липсва, когато си тук.

Тя го погледна изненадано.

— Разбира се, че ми липсва, но татко изглеждаше много по-добре последния път, когато си бях у дома за уикенда, а Луиза е винаги заредена с положителна енергия. Прекалено доверчива, самоуверена, запленена от лошите момчета…

— Колко лоши? — попита Джак, като стана и заобиколи бюрото си.

— Много — промърмори тя, а образът на Луиза, която почти падна на леглото си, след като се прибра от купона в яхтклуба, прекоси съзнанието й. — Наистина много лоши момчета. От онези, с които не би искал сестра ти да има каквото и да било.

— Толкова лоши?

Беше много близо до нея. Чувстваше физическата му близост. Можеше да усети аромата му, да си представи чувството, ако притисне тялото си до неговото. Неочаквано ръката му обгърна пръстите й като топла ръкавица и я придърпа към себе си. Обхвана лицето й с ръце и повдигна устните й към своите. Бет затвори очи. Искаше Джак да бъде лошо момче и да я целуне. Искаше самата тя да е лошо момиче и да го допусне. Чудеше се дали целувката ще е все още толкова сладка след всички тези години…

— Джак.

Гласът на Марта от стационарния телефон прозвуча като сирена на пожарна кола. Сърцето на Джак падна в петите.

— Джак, Камила те чака на телефона.

За секунди Бет беше на другия край на стаята, събра документите и изключи компютъра си.

— Трябва да се връщам на работа — промърмори тя и изпусна папка на пода в бързината си да излезе от стаята.

— Джак! Камила казва, че е спешно. Може ли да вдигнеш? Там ли си?

Той посегна към телефона, който изтропали шумно по бюрото, преди Джак да го вземе отново.

— Да, Марта. Тук съм!

Бет го чу да я вика, докато отваряше вратата.

— Изчакай, моля те!

Когато най-сетне стигна в кабинета си, след като мина през тоалетната, вече бе успяла да успокои дишането. Фрея беше отишла на обяд и й беше оставила бележка с въпрос — сандвич или суши предпочита. Точно сега Бет не смяташе, че някога отново ще може да хапне каквото и да е.

Джак я беше докоснал, щеше да я целуне…

Грешка! Тя щеше да целуне него. Всъщност, осъзна тя изумена, щеше да отиде много по-далеч от една целувка, ако Камила не се беше обадила Камила, която явно дотолкова бе влязла под кожата на Джак, че обажданията й се пренасочваха директно към кабинета му във всеки един момент.