Филипа Ашли
Още те обичам (12)

Глава 13

В края на седмицата Бет се прибираше с пликове готова храна от близкия ресторант. Цялата седмица работи до късно, планирайки пътуването до Корсика в допълнение към ежедневните си задължения. Сега трябваше да се подготви и за посещението на Маркъс.

Позволи си десет минути мързел, преди да се надигне от дивана и да се заеме с почистването, преди Маркъс да е пристигнал. Не смяташе, че е честно да го кара да живее в кочина, особено, при положение че неговият апартамент винаги беше педантично спретнат.

Празни кутии от храна препълваха мивката, последица от вечерта с Том, Фрея, Шрея и другите колеги. Половин кутия мляко плесенясваше на вратата на хладилника и Бет го изсипа в тоалетната. След като събра и изхвърли опаковките, тя потопи мръсните чинии в топла сапунена вода и претърси шкафа с бельото за чисти чаршафи. Изчисли, че има време точно колкото да се изкъпе и преоблече в прилепналите дънки и искрящата блуза, преди Маркъс да пристигне. Тъкмо си слагаше гланц за устни, когато той звънна на вратата.

— Добре ли пътува? — попита Бет, целуна го и го покани в апартамента. За нейно голямо облекчение той беше с дънки и блуза вместо обичайните риза и вратовръзка.

— Не съвсем — отвърна той, като огледа стаята критично. — Пълзях през по-голямата част от времето и в един момент идиотът пред мен се престрои в съвсем друга лента. Ако знаех, можех да си спестя поне половин час тътрене.

— Колко ужасно — опита се да го успокои тя, докато той се настаняваше на дивана. — Но сега си тук.

Маркъс извади чифт бикини зад една от възглавничките и повдигна вежди.

Тя припряно дръпна бельото си.

— Съжалявам, изоставам с прането. Искаш ли бира?

— Каква имаш? — попита той, взирайки се в тавана.

— „Кобра“, „Стела“, „Бекс“…

Той смръщи чело.

— Някакъв шанс за качествено червено вино?

— Купих бутилка сира, за всеки случай…

Той въздъхна.

— Става.

Докато тя отваряше бутилката и наливаше вино в две чаши, той се приближи до нея и започна да я целува по шията.

— Бет… — прошепна той.

— Хммм…

— Знаеш ли, че ухаеш възбуждащо?

 

 

По-късно двамата си пробиваха път през навалицата в заведението, насочили се към задното помещение, където групата на Том — „Блускай“, вече свиреше. Въздухът миришеше на чили кон карне и бира, а приятелите на Том всъщност не бяха чак толкова лоши, помисли си тя.

Фрея танцуваше в такт с една от песните.

— Аз ще я взема — произнесе беззвучно Бет, като взе празната чаша от ръцете на приятелката си. — Маркъс, искаш ли халба бира?

— Благодаря, но няма нужда. Не и при тези цени.

— Това е едно от най-евтините места в района. — Включи се Фрея услужливо. — Цените са почти двойни в Уест Енд.

Маркъс направи гримаса.

— Пладнешки обир.

— Малко е множко, сравнено с вкъщи. Но е само за тази вечер и Фрея е права, това е едно от най-евтините места.

— Ще изпия една малка, тогава — съгласи се той и й подаде няколко банкноти.

Бет се насочи към бара, оставяйки Фрея да го разпитва за бързите коли. Отне й известно време да стигне до бара и още толкова, докато барманът я забележи. В крайна сметка тя се намести между драма мъже с размерите на професионални ръгбисти и извика поръчката си.

— Малка халба наливно, водка с „Ред Бул“ и „Секс на плажа“ — провикна се тя за трети път, точно когато групата изсвири последния акорд и музиката замлъкна

— Извинявай, мила, може ли малко по-високо? — попита барманът ухилен, а ръгбистите избухнаха в смях. — Малко недочувам.

— Много забавно — засмя се тя. — Само питиетата, моля — комедиантите излизат по-късно.

Тя се гмурна обратно в тълпата, опитвайки да не разлее напитките. На сцената „Блускай“ приемаха почерпка с по халба бира от две писукащи момичета. Фрея й ръкомахаше въодушевено през помещението.

Бет почти беше стигнала до нея, когато видя Джак.

Той си проправяше път през тълпата и не беше сам. Жената до него беше висока, руса и зашеметяваща. Дори крайно неприятното изражение на лицето й не можеше да намали красотата й. Джак беше поставил ръка на гърба й и я водеше към бара, поздравявайки по пътя хората от офиса. Бет разля алкохола, а сърцето й се сви. Поспря се, изправи рамене и продължи напред, напомняйки си, че Джак има пълното право да доведе, когото и да било, където си поиска. Все пак тя беше тук с Маркъс. И двамата бяха продължили напред и това трябваше да е хубаво.

Тя подаде на Фрея питието й и се опита да не поглежда към Джак.

— Къде отиде Маркъс? Не искам да го изоставям.

— Ей там е. Представих го на Дейв Стърлинг — обясни Фрея.

Бет забеляза русата глава на Маркъс до компютърния специалист на „Биг Аутдоорс“. Знаеше, че Дейв сглобява модели на коли и предположи, че двамата с Маркъс се чувстват добре заедно.

— Благодаря, Фрея. Бях се притеснила, че ще му е скучно.

— О!

— Какво има?

— Шефът е довел някого — просъска Фрея, видимо неспособна да сдържи учудването си.

— Така ли?

— Можеш да ги запознаеш с Маркъс. С удоволствие бих разбрала коя е — обещава да е интересно. — Фрея посочи чашата й. — Да не би да е спукана? — попита невинно.

Бет забеляза, че е изпила почти половината от водката си.

— Предполагам, че просто съм жадна — засмя се небрежно.

— Забелязвам. Сигурна ли си, че не искаш кола или нещо безалкохолно?

— Не. Няма проблем, просто няма да пия нищо повече.

— Мисля, че май идват насам. Що за прищявка да доведе жена. Как мислиш, дали е добра в леглото — продължи Фрея през смях. — Чудя се дали й изпраща бележки да изключи лампата, за да пести енергия.

Беше вярно. Джак беше известен със склонността си да участва в инициативи за спестяване на енергия и наскоро беше изпратил дълъг доклад с подробно описание на начините, по които компанията можеше да стане по-екологична и да спести пари. Но в спалнята? Там не пестеше нищо и Бет много добре знаеше това. И сега той беше тук, а русокоската стоеше студено и надменно до него. Бет си помисли, че тя не изглежда особено щастлива, но Джак беше искрено широко усмихнат.

— Харесва ли ти музиката? — попита бодро той.

— Супер е — отвърна Бет, усмихната до уши.

— Жестоко е — изчурулика Фрея въодушевено. — Няма ли да ни представиш на гаджето си?

— Дами, това е Камила Рийд. Тя работи за списание „Воаяж“.

Бет подаде ръка и внезапно се сети, че ноктите й не бяха в най-доброто състояние. Боулингът от предната вечер беше допринесъл за това.

— Това са Бет Алън, консултант, отговаря за развитието на европейския сектор, и Фрея Скот, нейната асистентка — представи ги Джак.

Камила се поколеба за момент, преди вяло да стисне ръката на Бет.

За момент Бет се зачуди дали не бе я виждаш в някое от списанията на Луиза. Тя беше толкова слаба и така прекрасно поддържана, че можеше да е модел. Беше дори по-стройна от Луиза, въпреки че сигурно бе с поне десет години по-възрастна.

— Радвам се да се запознаем — каза Камила отегчено.

Бет беше решена да бъде учтива и любезна.

— Значи работите за „Воаяж“, така ли? Сигурно е много вълнуващо?

— Така е — провлачи Камила.

— Може да напишете статия за някои от нашите маршрути — обади се Фрея. — Тъкмо добавихме пътешествие с кучешки впряг към портфолиото си.

Камила повдигна учудено една от перфектно оформените си вежди и Бет си напомни да отиде и да почисти своите при първа възможност.

— Кучешки впряг? Колко ексцентрично — коментира тя и отстрани въображаема прашинка от бляскавата си минирокля.

— С истински хъскита и автентични шатри — допълни Фрея, набрала скорост. — Дори може да опитате еленско месо.

Камила направи гримаса.

— Колко противно.

Бет можеше да се закълне, че Джак е стегнал ръката си около кръста на Камила. Той се усмихна на Фрея:

— Читателите на „Воаяж“ са висока класа. Вероятно шатрите и кучешките впрягове не са точно по техния вкус.

— Може и да ме убедите да направя изключение — обади се Камила неочаквано. — Всъщност Джак вече ми отправи отворена покана да се възползвам от някой от пакетите ви. Просто изчаквам да видя дали ще мога да го вместя в графика си. Чели ли сте „Воаяж“?

— Да не е онова, в което имаше безплатен ваучер за бразилска кола маска? — поинтересува се Фрея.

— Клиентите ни обичат да са добре поддържани, но обикновено имат свои лични козметици, които да се грижат за… тези неща — отвърна Камила. — Ние пишем единствено за бразилските спа курорти. Въпреки че отразихме и посещението на Жизел в няколко екологични вилички в Гренада.

— Коя е Жизел? — попита Фрея невинно. — Не е ли онова русо момиче в „Биг Брадър“?

— Мисля, че имаш предвид Шантел — коригира я Камила студено. — Тя няма нищо общо с нас.

— Какво ли знам аз? — засмя се Фрея. — Но мисля, че е сладка.

С периферното си зрение Бет успя да забележи как Маркъс си проправя път към тях.

— Ооо — възкликна Фрея. — Маркъс се връща. Изчезвам до тоалетната, преди групата да започне отново. До след малко.

Джак повдигна една вежда.

— Твоят Маркъс?

— Да, аз съм — потвърди Маркъс и подаде ръка за поздрав.

— Слушал съм много за теб от Бет — каза Джак, докато се ръкуваха.

— Това е Джак Торнфийлд, шефът ми — включи се Бет, чувствайки как Маркъс я прегръща — А това е Камила Рийд.

— Половинката ви?

— Колко старомодно определение — изкикоти се Камила.

— Е, Маркъс, за уикенда ли си тук? — попита Джак, докато Бет тихичко се молеше групата да започне да свири.

— Да. Пристигнах тази вечер. Честно казано, не знам как издържате. Проклетият трафик е ужасен, а и трябваше да оставя поршето пред блока на Бет.

— Имаш порше?

— Модел 2007-а, всъщност — уточни Маркъс гордо. — 911 Тарга 4. Бет го обожава, нали скъпа? — попита я той.

— Прекрасна кола е.

— Така е. Не знам дали още ще бъде отвън, когато се приберем. Кварталът на Бет не ми изглежда особено безопасен.

— Така ли? Къде живееш? — попита Камила.

— В Кемдън Таун — отвърна Бет.

Камила стисна устни ужасено.

— О, милата.

— Поршето е чудесно возило — смени темата Джак. — Сигурен съм, че всичко ще бъде наред, ако има и последен модел аларма.

— Има най-добрата — похвали се Маркъс. — Но съседите ме притесняват.

Джак кимна.

— Лондон може да бъде много стряскащ, ако не си свикнал с него.

— Не е чак толкова зле, наистина — възрази Бет.

Маркъс изсумтя.

— Като изключим замърсяването, допълнителните пътни такси, цените на имотите, обирите…

— Това е цената, която плащаме, за да живеем в един от най-космополитните градове в света — заяви Джак.

— Така или иначе едва ли ще спим много тази вечер — обърна се Маркъс към Джак. — Вероятно половината нощ ще проверяваме дали колата е долу. За щастие прозорецът на спалнята гледа точно към улицата, а аз успях да паркирам под една от уличните лампи.

— Разумно решение — каза Джак спокойно. — Както каза, никога не знаеш какво може да се случи, докато сте сгушени заедно в леглото.

— Джак, един от музикантите ти маха — прекъсна ги Камила, вече видимо отегчена от разговора. Бет едва се въздържа да не въздъхне от облекчение, когато Фрея се върна при тях.

— Това е Том. По-добре да отидем и да го поздравим за изпълнението му на китарата — предложи Джак. — Довиждане, дами и Маркъс. Приятно прекарване.

— Ще бъде — съгласи се Фрея и шумно изсърба последните капки от коктейла си. Бет наблюдаваше как Камила следва Джак към сцената, положила прилежно ръка върху широките му рамене.

Когато вече не можеха да ги чуят, Маркъс й се усмихна широко.

— Знаеш ли, мисля, че този път ще поръчам цяла халба. Този Дейвид е много свестен, между другото. Иска мнението ми за това как да направи някои от моделите по-автентични и ако нямаш против да изчезна за малко, ще отида да си поговорим. Но преди това ще взема по едно. Какво пиеш?

— „Камикадзе“ — отвърна Бет, търсейки забрава.

Фрея се изкиска, когато бандата се върна на сцената.

— Предвиждам размирици.

— Добре, щом трябва — извика Бет, застанала на пръсти, за да достигне ухото на Маркъс. — Искам „Убийствен оргазъм“.

 

 

В края на концерта Бет и Фрея бяха на опашката за тоалетна, когато към тях в началото на колоната от чакащи се присъедини Камила.

— О, нима всички чакате? — учуди се тя, когато от края на опашката се понесе мърморене.

Очите на Фрея се разшириха.

— Ами…

Камила потрепери.

— Сигурна съм, че ще го преживеят. Никога не бих си и помислила да използвам тоалетната в място като това, освен ако не съм отчаяна.

— Няма проблем. Това е един от хубавите пъбове в района — каза Бет.

— Не бих предположила. Не посещавам често такива заведения, ако не се налага. — Тя погледна Бет с искрящи очи. — Но Джак настоя толкова много да се появим пред колегите му, че нямах сърце да откажа. Той е толкова мил с подчинените си. Трябва да сте много щастливи, че е ваш шеф.

— Привилегировани — промърмори Бет.

Очите на Камила се разшириха от изумление, когато влязоха в тоалетната.

— О, боже, мой! Това е отвратително. Тук е абсолютно противно!

— Знам, че е доста примитивно, но защо не минеш първа и да се приключи с това? — предложи Бет, готова почти да я съжали.

Камила потрепери, но мина напред и ритна вратата с крак.

— Майко мила — прошепна Фрея, когато вратата на кабинката се затвори с трясък. — В тази няма тоалетна чиния и мисля, че на вратата имаше написано нещо доста вулгарно.

Джак стоеше на бара, решил, че ще почерпи групата по едно, докато Камила „си напудри носа“. Обърна се и видя Маркъс зад себе си, ухилен широко. Прецени, че е с цели пет сантиметра по-висок от него. Беше симпатичен и много рус и Джак неочаквано си спомни за младия Питър Шмайхел^[1] в дните му на най-голяма слава.

— Да ти взема ли нещо за пиене? — попита любезно.

— Не, нека аз да почерпя — отвърна Маркъс. — Госпожата те изостави, а?

— Отиде до „дамската стая“ — отвърна Джак.

— Моята също — направи гримаса Маркъс.

— Откога сте заедно с Бет? — попита Джак небрежно и се облегна на бара, сякаш беше редовен посетител.

— От години — отвърна Маркъс. — Бяхме съученици.

Джак кимна, като се надяваше да изглежда небрежно и разбиращо.

— Значи сте влюбени още от деца?

— Не бих казал точно това. Започнахме да излизаме чак след инцидента с баща й, но честно казано — продължи той тихо, сякаш Бет можеше да се появи всеки момент, — тя си падаше по мен още в училище. Всъщност, ако не си беше наумила да обикаля света, щяхме да сме заедно от много отдавна.

— Ясно… значи нещата между вас са много сериозни, така ли? — поинтересува се Джак.

— Да. Надявам се да стане официално всеки момент. Сега бизнесът ми върви наистина добре, имам хубава къща с пет спални и всичко необходимо, и смятам, че е крайно време да се задомя и да я превърна в почтена съпруга. — Замълча и отпи от бирата си. — Веднага щом се отърси от цялата тази лондонска глупост, разбира се — не че нещо от това беше необходимо.

— Мислех, че иска парите, за да изпрати сестра си в училище по актьорско майсторство.

— Аз, естествено, можех да им помогна — каза той и поклати глава. — Но тя не искаше и да чуе. Бет е мило момиче, но е заблудена. Има добри намерения, но е твърдоглава. Трябва да си внимателен с нея, но мисля, че съм й хванал цаката.

— Сигурен съм — отвърна Джак през зъби, неспособен да повярва на чутото. Отчаяно искаше да защити Бет, но не знаеше колко далеч би посмял да стигне като неин шеф. — Но, знаеш ли, тази работа означава за нея повече от самите пари. Тя се справя прекрасно с развитието на европейския ни сектор. Имам нужда от нея — компанията има нужда от нея, това е. Тя е много отдаден и талантлив продуктов мениджър.

Маркъс изсумтя пренебрежително.

— Хмм. Ами, сигурен съм, че тя е много полезна за теб, но това е просто временно увлечение — каза той и пренебрежително махна с чаша към тълпата в заведението и, както Джак предположи, целия лондонски живот на Бет. — Знам, че си неин шеф, приятел и се притесняваш как ще се справиш без нея, но, с цялото ми уважение, след месец и нещо тя ще се върне там, където й е мястото.

— И къде е това? — попита Джак, побеснял до полуда. — С цялото ми уважение.

Маркъс го изгледа недоверчиво.

— У дома с мен. Къде другаде би искала да бъде?

Джак вдигна чашата си и се усмихна на Маркъс.

— Сигурен съм, че си прав. Радвам се, че се запознахме. — Приключи той разговора, като видя как Камила му маха припряно от вратата на заведението.

— Аз също, приятел. Звънни, ако някога ти потрябва добро возило. Мога да ти уредя много добра сделка за БМВ седма серия.

— Благодаря.

След минута Бет се присъедини към Маркъс и го целуна по бузата.

— С Джак ли разговаряхте? — попита тя.

— Да. Изглежда свестен. Има странни възгледи за жените, но предполагам, че няма да се наложи да го търпиш още дълго.

Бет забеляза Джак на вратата — намяташе якето си върху раменете на Камила. Тя погали Маркъс по ръката и му се усмихна.

— Да се прибираме ли?