Анри Перюшо
Животът на Ван Гог (21)

Библиография

Наред с картините, рисунките и акварелите на Ван Гог, писмата на художника, които са запазени, представляват литературен документ от изключително значение.

Шестстотин петдесет и двете писма, които Винсент е писал на Тео, са издадени от снаха му Йохана Ван Гог-Бонгер в три тома (последният почти изцяло на френски език): Brieven aan ziin Broeder (Писма до брат му), Амстердам, 1914 г. (второ издание от 1924 г.) — Lettres de Vincent Van Gogh à son frére Theo (Писма на Винсент ван Гог до брат му Тео), подбор от оригиналните френски писма и от писма, преведени от холандски от Жорж Филипар, с биографични бележки от Шарл Терас, Париж, 1937 г. — Lettres de Vincent Van Gogh a son frére Theo (Писма на Винсент ван Гог до брат му Тео), превод от Луи Рьоланд, предговор от Марсел Арлан, Париж, 1953 г. — Откъси от писма са публикувани в „Mercure de France“, Париж, през август, септември, октомври и ноември 1893 г., януари, март, юли и септември 1894 г., февруари 1895 г. и август 1897 г.

Двадесетте и едно Писма на Ван Гог до Емил Бернар са издадени от Амброаз Волар в Париж през 1911 г. (След тях е поместено едно писмо до Гоген, а преди тях — различни текстове на Емил Бернар за Ван Гог, някои непубликувани дотогава, други обнародвани преди това в „Les Hommes d’aujourd’hui“ (Днешни хора), Париж, 1891 г. и в „Mercure de France“, Париж, април и август 1893 г.) — Писма на Ван Гог, Гоген… до Емил Бернар, Тонер, 1926 г.; Брюксел, 1942 г. — Откъси в „Mercure de France“, Париж, април, май, юни и юли 1893 г.

Петдесет и осемте Писма до Ван Рапард са издадени в Амстердам през 1937 г. (преди това, в 1936 г., бе излязъл английският превод в Ню Йорк — „Lettres de Van Gogh à Van Rappard“ (Писма на Ван Гог до Ван Рапард), преведени на френски (с някои съкращения) от Л. Рьоланд, Париж, 1950 г.

Осем Писма до майка му (следвани от писма до Гоген и до съпрузите Жину) са преведени на френски от Луи Рьоланд с предговор от Анри Пулай, Париж, 1952 г. — Четири писма до родителите му са издадени от Л. Рьоланд в Documents inédits sur Vincent Van Gogh (Неиздадени документи за Винсент ван Гог) в „Mercure de France“, Париж, 1 юни 1952 г. (следвани от едно писмо на Тео до Винсент и от спомени на Минюс Острейк, предадени от Годфрид Боманс).

Едно писмо до Албер Орие е поместено в Œuvres posthumes (Посмъртно издадени съчинения) на Албер Орие, Париж, 1903 г.

Три писма на Джон Ръсел (две на английски, третото на френски) бяха публикувани едновременно от „The Burlington Magazine“, Лондон, и „L’Amour de l’Art“, Париж, септември 1938 г.

Едно писмо до Гоген е публикувано в „Beaux-Arts“, Париж, 10 март 1939 г.

Едно писмо до Гоген е публикувано заедно с писма на Гоген от Клод Роже-Маркс в Europe, Париж, 15 февруари 1939 г. (Това писмо е включено в Писма на Гоген, публикувани от Морис Маленг, Париж, 1946 г.)

Неиздадени писма до сестра му Вилхелмина бяха публикувани от „Le Figaro littéraire“. Париж, 22 май 1954 г. Писма до Тео, до Вилхелмина, както и писма на Тео до Винсент са публикувани от „La Table ronde,“ Париж, май 1954 г. (и двете под редакцията на Робер Морел).

Пълната кореспонденция на Винсент ван Гог (юбилейно издание по случай стогодишнината на художника) бе издадена в Амстердам от „Верелд-библиотек“ през 1952–1954 г. в четири тома. След нейното появяване във Франция излезе пълно издание на Кореспонденцията на Ван Гог, издателство Галимар-Грасе, 1960 г. (в превод на Морис Берблок и Луи Рьоланд с въведение и бележки от Жорж Шарансол).

* * *

Творчеството на Ван Гог е описано хронологически от Ж.Б. дьо Ла Фай в неговия Catalogue raisonné de l’Œuvre de Vincent Van Gogh (Тълковен каталог на творчеството на Винсентван Гог) в 4тома, Париж-Брюксел, 1928 г. Двата първи тома обхващат живописното творчество (том I: текст; том II: репродукции), другите два тома са посветени на рисунките, акварелите и литографиите (том III: текст; том IV: репродукции). Едно ново допълнено и преработено с оглед на най-новите данни издание на този каталог, в частта му за живописта, излезе през 1939 г. в Париж в ново оформление и с един биографичен очерк от Шарл Терас. От друга страна, В. Шержон е съставил един Catalogue des Tableaux par Vincent Van Gogh décrits dans ses Lettres (Périodes: Saint-Rémi et Auvers-sur-Oise) — Каталог на картините на Винсент ван Гог, описани в неговите писма (периоди: Сен Реми и Овер сюр Оаз), Утрехт, 1932 г.

Освен труда на Ж.Б. дьо ла Фай Les Faux Van Gogh (Фалшифицирани произведения на Ван Гог), Париж и Брюксел, 1930 г., различни други трудове имат за тема фалшификатите на творби на Ван Гог: Le Jardin de Daubigny: das letzte Hauptwerk Van Goghs (Градината на Добини: последната значителна творба на Ван Гог) от Валтер Юбервасер, Базел, 1936 г. и многобройни статии в „Kunst und Künstler“, Берлин, декември 1928 г., „Formes“, Париж, декември 1929 г. (Ла Фай), „L’Art vivant“, Париж, 1 април 1930 г. (Ели Фор) и 15 юни 1930 г. (отговор на Ла Фай до Фор). „Journal des Débats“, Париж, 25 април 1930 г. (Пол Фиренс), „Arts Weekly,“ Ню Йорк, 30 април 1932 г. „Living Age“, Бостон, юли 1932 г. и др.

* * *

Една обща библиография на писмовното наследство на Ван Гог и на трудовете, писани за него в различни страни, бе издадена през 1942 г. в Ню Йорк от Чарлз Матун Брукс: Vincent Van Gogh, a Bibliography comprising a Catalogue of the Literature published from 1890 through 1940 (Винсент ван Гог — библиография, включваща каталог на литературата, издадена от 1890 до 1940 г.) Тази библиография обхваща 777 заглавия. Тя може да бъде допълнена с издадената по-късно и много вещо съставена библиография на Жан Лемари, включена в книгата му Ван Гог, Париж, 1951 г.

По-долу е поместена библиография, която не би могла да претендира за изчерпателност, но поне обхваща най-важните изследвания, излезли било като отделни книги, било в списания. Тези публикации заедно с посочените вече издания съставляват най-важните източници, от които съм се ползувал:

 

 

Adamov (Arthur): Van Gogh et le Drame de la Conscience moderne, в Comoedia, Paris, 25 април 1942.

Artaud (Antonin): Van Gogh le Suicidé de la Société, Paris 1947.

Audry (Colette): La Fin de Van Gogh d’après les Lettres à Théo в Les Temps modernes, Paris, август-септември 1947.

Aurier (G. Albert): Œuvres posthumes. Paris, 1893; в този том е поместена и статията, публикувана в Mercure de France от януари 1890: Les Isolés: Vincent Van Gogh.

 

 

Bataille (Georges): La Mutilation sacrificielle et l’Oreille coupée de Vincent Van Gogh, в Documents, Paris, 1930, No 8. — Van Gogh Prométhée, във Verve, Paris, декември 1937.

Bazin (Germain): L’Époque impressionniste, Paris, 1947.

Beer (Docteur François-Joachim): Essai sur les Rapports de l’Art et de la Maladie de Vincent Van Gogh, Strasbourg, 1935; thése de médecine. — Du Démon de Van Gogh, suivi de Van Gogh à l’Asile, par le docteur Edgar Leroy, preface de Louis Pierard, Nice, 1945. — Notes sur la Maladie de Van Gogh, в Psyché, Paris, март 1947. — La Psychose de Van Gogh, в Les Nouvelles littéraires, Paris, 7 май 1953.

Bernard (Émile): Vincent Van Gogh, в La Plume, Paris, 1 септември 1891. — Notes sur l’école dite de „Pont-Aven“, в Mercure de France, Paris, декември 1903. — Jilien Tanguy, dit le „Pere Tanguy“, в Mercure de France, 16 декември 1908. — Souvenirs sur Van Gogh, в L’Amour de l’Art, Paris, декември 1924.

Bespaloff (Rachel): Notes sur les Lettres de Van Gogh, във Fontaine, Paris, март 1946.

Beucken (Jean de): Un Portrait de Vincent Van Gogh, Liège, 1938, Paris, 1953.

Bourin (André): Sur les pas de Van Gogh, в Les Nouvelles littéraires, Paris, 19 март 1953.

Bremmer (H.P.): Vincent Van Gogh, In leidende Beschouwingen, Amsterdam, 1911.

Brielle (Roger): Vie douloureuse et pathétique de Vincent Van Gogh, в Beaux-Arts, Bruxelles, ноември 1946.

 

 

Carrié (Adeline): La Femme en bleu revient à Auvers, в Les Nouvelles littéraires, Paris, 12 август 1954.

Cattesson (Jean): Considerations sur la Folie de Van Gogh, Paris, 1943; thèse de médecine.

Charensol (Georges): Le Mystére Van Gogh, в Les Nouvelles littéraires, Paris, 18 февруари 1954.

Chasses (Charles): Van Gogh et Gauguin, héros de romans, в Mercure de France, Paris, 15 август 1926.

Cogniat (Raymond): Van Gogh, Paris, 1953.

Colin (Paul): Van Gogh, Paris, 1925.

Coquiot (Gustave): Vagabondages, Paris, 1921, — Vincent Van Gogh, Paris, 1923. — Des Peintres maudits, Paris, 1924.

Courthion (Pierre): L’Homme de Feu, във Van Gogh raconte par lui-même et par ses amis, Genève 1947.

 

 

Doiteau (Docteur Victor): La Curieuse Figure du docteur Gachet, в AEsculape, Paris, август, септември, ноември и декември 1923, януари 1924. — A quel mal succomba Théodore Van Gogh в AEsculape, Paris, 15 май 1940.

Doiteau (Docteur Victor) et Leroy (Docteur Edgar): La Folie de Vincent Van Gogh, préface de Paul Gachet, Paris, 1928. — Vincent Van Gogh et le Drame de l’Oreille coupée, в AEsculape, Paris, юли 1936. — Van Gogh et le Portrait du docteur Rey, в AEsculape, Paris, февруари и март 1939.

Dorival (Bernard): Les Ètapes de la Peinture française contemporaine, tome II, Paris, 1944. — La Peinture française contemporaine et l’Influence de Vincent Van Gogh, в Beaux-Arts, Bruxelles, ноември 1946.

Duret (Theodore): Van Gogh Vincent, Paris, 1916.

Duthuit (Georges): Le Drame des Alyscamps, в L’Amour de l’Art, Paris, август 1927. — Mystique chinoise et Peinture moderne, Paris-Londres, 1936.

 

 

Elgar (Frank): Van Gogh, Paris, 1947. — Le Pont de l’Anglois, Paris, 1948. — Van Gogh, Paris, 1949.

Estienne (Charles): Van Gogh, avec un résumé biographigue de C. H. Sibert, Geneve, 1953.

Evensen (H): Die Geisieskrankheit Vincent Van Goghs, в Allgemeine Zeitschrift für Psychiatrie und Psychischgerichtliche Medizin, Band LXXXIV, 15 февруари 1926.

 

 

Fels (Florent): Van Gogh, Paris, 1924. — Van Gogh, Paris, 1928.

Fierens (Paul): LArt de Van Gogh, son importance et sa signification, в Beaux-Arts, Bruxelles, ноември 1946. — Van Gogh, Paris, 1947. — Van Gogh, Paris, 1948. — Van Gogh et l’Expressionisme flamand, в Arts, Paris, 20 юли 1951.

Florisoone (Michel): Van Gogh, Paris, 1937. — Catalogue de l’Exposition Van Gogh, Paris, 1937, numéro spécial de L’Amour de l’Arts, Paris, април 1937. — Deux Grands Chefs-d’OEuvre de Van Gogh entrent au Musée du Louvre, в Musées de France, Paris, юли-август 1949. — Van Gogh et les Peintres d’Auvers chez le docteur Gachet, avant-propos (Fidélité) d’Andre Malraux, numéro spécial de L’Amour de l’Art, Paris, 1952.

Focillon (Henri): La Peinture aux XIXe et XXe siècles, du Réalisme à nos jours, Paris, 1928

Francastel (Pierre): Nouveau Dessin, nouvelle Peinture, Paris, 1946.

Francis (Henri S.): Introduction au Catalogue de l’Exposition Van Gogh au musée de Cleveland (U. S. A.), 1948.

 

 

Gauguin (Paul): Avant et après, Paris, 1923. — Lettres de Gauguin, Paris, 1946.

Gauthier (Maximilien): La Femme en Bleu nous parle de l’Homme à l’Oreille coupée, в Les Nouvelles littéraires, Paris, 16 април 1953.

George (Waldemar): Van Gogh, Paris, 1927. — Van Gogh et la Tradition française, в La Revue mondiale, Paris, 15 август 1927.

Gérin (Louis): Vincent Van Gogh au Borinage, в Beaux-Arts. Paris, 26 май 1939.

Gobain (Francis): Vincent Van Gogh, Paris, 1947.

Godet (Pierre): Vincent Van Gogh, в L’Art décoratif, Paris, септември 1911.

Grappe (Georges): Van Gogh, Genève, 1943.

Grey (Roch): Van Gogh, Paris et Rome, 1924.

Guastalla (Pierre): Essai sur Van Gogh, Paris, 1952.

 

 

Hagen (O.): Van Gogh Mapp, München, 1920.

Hammacher (A. M.): Van Gogh, Deventer, Holland, 1949. — Rijksmuseum Kröller-Müller Catalogue van 264 Werken, Otterlo, Holland, 1949.

Hartlaub (G. F.): Vincent Van Gogh, Leipzig, 1922.

Hautecoeur (Louis): Van Gogh, Monaco, 1946.

Havelaar (Just): Vincent van Gogh, Amsterdam, 1929.

Hertz (Henri): Témoignage et Argument de Van Gogh, в L’Amour de l’Art, Paris, юли 1922.

Hofmannsthal (Hugo von) Ecrits en prose, Paris, 1927.

Honeyman (T. J.): Van Gogh, a Link with Glasgow, в The Scottish Art Review, 1948, vol. II.

Höver (Otto): Vincent Van Gogh als Zeichner, Emmendingen, 1948.

Huyghe (René): Van Gogh (dessins), Paris, 1938. — Catalogue de l’Exposition Van Gogh, Paris, 1937, numéro spécial de L’Amour de l’Art, Paris, април 1937. — Vincent Van Gogh, в L’Illustration, Paris, No. de Noël 1937. — Notice du Catalogue de I’Exposition Van Gogh au Musée de l’Orangerie, Paris, 1947.

 

 

Jaffe (H.G.C): Vincent le Hollandais, в Les Lettres françaises, Paris, 16 април 1953.

Jaspers (Karl): Strindberg und Van Gogh, Bremen, 1949; Paris, 1953.

Jean (Raymond): Visage de Van Gogh, в Mercure de France, Paris, 1 октомври 1952.

Jourdain (Francis): A propos de Vincent Van Gogh, в Arts de France, Paris, 1947, No. 11–12. — Vincent en France, в Les Lettres françaises, Paris, 16 април 1953.

Julian (René): Van Gogh et le Midi (Catalogue de l’Exposition Van Gogh au musée de Lyon), Lyon, 1951.

 

 

Kerssemakers: Herinneringen aan Van Gogh, в De Amsterdammer, Amsterdam, 14 и 21 април 1912.

Knapp (Fritz): Vincent van Gogh, Leipzig, 1930.

Kraus (G.): Vincent Van Gogh en de Psychiatrie, в Psychiatrische en Neurologische Bladen Uitgegeven door de Nederlandsche Verreeniging voor Psychiatrie en Neurologie, Amsterdam, септември-октомври 1941.

 

 

La Faille (J.B. de): L’Époque française de Van Gogh, Paris, 1927. — Vincent Van Gogh comme Dessinateur (avant-propos au Catalogue de l’Exposition de hi galerie Dru), Paris, 1928.

Langui (Ém.): Le Drame de la Clairvoyance chez Vincent Van Gogh (Catalogue de l’Exposition Van Gogh du palais des Beaux-Arts), Bruxelles, 1946.

Leclerc (André): Van Gogh, Paris, 1950.

Le Goaziou (Alain): Le „Père Tanguy“, compagnon de lutte des grands peintres du début du siècle, Paris, 1951.

Leroy (Docteur Edgar): Le Séjour de Van Gogh à l’Asile de Saint-Remu, в AEsculape, Paris, май, юни и юли 1926. — La Provence à travers les Lettres de Vincent Van Gogh, в La Revue des Pays d’Oc, Avignon, юни 1932. — Вж. Beer, Doiteau.

Leymarie (Jean): Van Gogh, Paris, 1951, — Van Gogh, Paris, 1953. — Вж. Raynal.

Lhote (André): Traité du Paysage, Paris, 1939. — De la Palette à l’Ecritoire, Paris, 1946.

 

 

Marois (Pierre): Des Goûts et des Couleurs, Paris, 1947.

Mauriac (Claude): Homines et Idées d’aujourd’hui, Paris, 1953.

Meier-Graefe (Julius): Vincent Van Gogh, München, 1921.

Meuris (Jacques): Van Gogh ou la Misére ne finira jamais…, в La Revue vivante, Dison, Belgique, есента 1949. — Vincent Van Gogh ou la Naissance de l’Art contemporain, в Synthèses, Bruxelles, март 1953.

Meyer-Riefstahl (R.): Vincent Van Gogh, в The Burlington Magazine, London, ноември и декември 1910.

Minkowska (Françoise): Van Gogh, sa vie, sa maladie et son oeuvre, в L’Évolution psychiatrique, Paris, No. 1, 1932. — Notes sur Van Gogh, peintre hollandais, в Revue d’Esthétique, Paris, април-юни 1951.

Mirbeau (Octave): Des Artistes, 2e série, Paris, 1924.

Muensterberger (W.): Vincent Van Gogh, Paris-Bussum, Hollande, 1948.

 

 

Nol (Frédéric): Van Gogh etait-il fou? в Les Lettres françaises, Paris, 22 ноември 1946.

 

 

Perard (Joseph): Enquête sur Van Gogh, avec des réponses de Jean Aujame, Jean Bazaine, Berthommé Saint-André, Francisco Borès, Jean Cassou, Jean Charbonneaux, Georges d’Espagnat, Marcel Gimond, Édouard Goerg, Henri Héraut, Henri Jeannot, Conrad Kickert, Fernand Léger, Louis Lille, Bernard Lorjou, Henri Manguin, Albert Marquet, Stella Mertens, Georges Rouault, Gil-Roy, Maurice Savin, Pierre Tal-Coat, Claude Vénard, в Arts et Lettres, Paris, 1947, No. 10.

Pfister (Kurt): Vincent Van Gogh, Potsdam, 1922.

Piérard (Louis): La Vie tragique de Vincent Van Gogh, Paris, 1924; Paris, 1939. — Van Gogh, Paris, 1936. — Vincent Van Gogh, в L’Art vivant, Paris, август-септември 1937.

 

 

Quesne-Van Gogh (Elisabeth-Huberta du): Persoonlijke Herinneringen aan Vincent Van Gogh (Baarn, 1910; München, 1911; London and Boston, 1913.

 

 

Raynal (Maurice) et Leymarie (Jean): De Baudelaire à Bonnard, Geneve, 1949.

Reille (Jean-Francis): Le Film de la Vie de Van Gogh, в Arts, Paris, 24 януари 1947.

Rewald (John): Van Gogh en Provence, в L’Amour de l’Art, Paris, октомври 1936. — Les Amities de Vincent Van Gogh et ses Lettres à Van Rappard, в Le Point, Colmar, ноември 1937.

Riese (Walther): Über den Stilwandel bei Vincent Van Gogh, в Zeitschrift für die Gesamte Neurologie und Psychiatrie, 2 май 1925 — Vincent Van Gogh in der Krankheit, в Grenzfragen des Nerven — und Seelenlebens, fasc. 125, München, 1926.

Riverain (Jean): Le Voyage de Van Gogh, в Études, Paris, 1947.

Roger-Marx (Claude): Le Paysage français de Corot à nos jours, Paris, 1952.

Rosset (A.M.): Van Gogh, Paris, 1942.

 

 

Sabile (Jacques): Van Gogh, Paris, 1946.

Schapiro (Meyer): On a Painting of Van Gogh, във View Magazine, New York, есента 1946. — Vincent Van Gogh, New York, 1950.

Serullaz (Maurice): Van Gogh Millet, в Études d’Art, Alger, 1950.

Seuphor (Michel): Vincent Van Gogh, Esquisses pour un Portrait spirituel, в Cahiers du Sud, Marseille, октомври 1943.

Sternheim (Carl): Gauguin und Van Gogh, Berlin, 1924.

 

 

Terrasse (Charles): Van Gogh, Paris, 1931. — Van Gogh peinire, Paris, 1935. — Van Gogh, Paris, 1947.

Thannhauser (Henry): Vincent Van Gogh and John Russel: some unknown Letters and Drawings, в The Burlington Magazine, London, септември 1938. — Vincent Van Gogh et John Russel, в L’Amour de l’Art, Paris, 1938.

 

 

Uhde (Wilhelm): La Vie et l’OEuvre de Vincent Van Gogh, Vienne. 1937.

 

 

Vanbeseleare (W.): De Holandsche Periode in het Werk van V. Van Gogh, Antwerpen-Amsterdam, 1937.

Van Bever (Ad.): Un Peintre maudit, Vincent Van Gegh, в La Plume, Paris, 1 и 15 юни 1905.

Van Gogh, Monaco, 1943.

Van Gogh raconté par lui-même et par ses amis. Ses Contemporains, sa Postérité, Geneve, 1947.

Van Gogh (Theo): Brieven uan zijn Broeder (Писма до брат му). Amsterdam, 1932.

Van Gogh (V. W.): Préface au Catalogue de l’Exposition Van Gogh au palais des Beaux-Arts, Bruxelles, 1946. — Préface au Catalogue de l’Exposition Van Gogh au musée de l’Orangerie, Paris, 1947. — Vincent, peinire du Nord, Catalogue de l’Exposition Van Gogh au musée de Lyon, Lyon, 1951.

Venturi (Lionello): De Manet à Lautrec, Paris, 1953.

Vinchon (Docteur Jean): L’Art et la Folie, Paris, 1950.

Vollard (Ambroise): Souvenirs d’un Marchand de Tableaux, Paris, 1937.

 

 

Werth (Léon): Quelques Peintres, Paris, 1923.

 

 

Zahn (Léopold): Vincent Van Gogh, Baden-Baden, 1948.

* * *

Животът на Ван Гог е послужил за сюжет на неколцина романисти и по-специално на М. Е. Ф. Ъруин, How many Miles to Babylon? (Колко мили до Вавилон?), Лондон, 1913 г. (според Луи Пиерар, тук Ван Гог е представен в лицето на героя Пол Рафия, но приликата е доста далечна, ако не и проблематична); Марк Елдер, La Vie apostolique de Vincent Vingeame (Апостолският живот на Винсент Венжам), Париж, 1917 г. (преиздадена в 1925 г. под заглавието: La Passion de Vincent Vingeame (Страстта на Винсент Венжам); Ъруинг Стоун, Lust for Life: the Novel of Vincent Van Gogh (Жажда за живот, роман за Винсент ван Гог), Ню Йорк и Торонто, 1934 г. (преведена на френски под заглавието La Vie passionée de Van Gogh (Пламенният живот на Винсент ван Гог) от Пол-Жан Юг, Париж, 1938 г.) (въпреки че на пръв поглед заглавието говори за биографичен труд, това е един твърде романизиран разказ, в който на въображението е отредена решаваща роля); Владимир Дрнак, Hlavou proli zdi (С глава срещу стените), Прага, 1935 г. и т. н. Към тематичния кръг около Ван Гог спада и романът на Жорж Арно Lumière de Soufre (Сярна светлина), Париж, 1952 г. (в който са разказани преживелиците на човек, когото лекарите са отписали като безнадеждно болен, но който, преди да умре, иска да установи автентичността на една картина — предполагаема творба на Ван Гог, която е купил от една продавачка на стари вещи).