Анри Перюшо
Животът на Ван Гог (20)

Хронология и съпоставки

1819 — Родена на 10 септември Ана-Корнелия Карбентус, майката на Винсент ван Гог. Родени Курбе и Йонгкинд.

1822 — Роден на 8 февруари Теодор ван Гог, бащата на Винсент.

1824 — Романтизмът тържествува в Салона („Клането в Хиос“ на Дьолакроа). Родени Монтичели, Буден, Йозеф Израелс и Жером.

1825 — Роден на 28 юни Жулиен Танги. Умира Давид.

1827 — Роден Жул Бретон.

1828 — Роден на 30 юли в Лил Пол-Фердинан Гаше. Умира Бонингтън.

1830 — Роден Писаро.

1831 — Роден Константен Мьоние.

1832 — Роден Мане.

1834 — Родени Дега и Уистлър.

1837 — Умира Констабъл.

1838 — Роден Антон Мауве.

1839 — Родени Сезан и Сисле.

1840 — Родени Роден и Моне.

1841 — Родени Реноар, Гийомен и Берта Моризо.

1845 — Роден Фернан Кормон.

1848 — Роден Гоген.

1849 — Пастор Теодор ван Гог е назначен свещеник в Грот-Зюндерт. Първа изложба на прерафаелитите. Умира Хокусаи.

1850 — Роден Рафаели.

1851 — През май пастор Теодор ван Гог се оженва за Ана-Корнелия Карбентус. Умира Търнър.

1852 — На 30 март се ражда по-големият брат на Винсент ван Гог (мъртвородено дете).

1853 — На 30 март роден Винсент ван Гог.

1855 — Писаро се установява в Париж и се посвещава на живописта.

1856 — Дега изучава в Италия примитивните майстори.

1857 — Роден на 1 май Тео ван Гог.

1858 — Родени Ван Рапард, Джон Ръсел. Умира Хирошиге. Буден, който е на тридесет и четири години, завежда осемнадесетгодишния Моне да рисуват на брега на Ламанш.

1859 — Роден Сьора.

1860 — Роден Джеймс Енсор.

1861 — „Турска баня“ на Енгър. Роден Луи Анкетен.

1862 — Първите запазени рисунки на Винсент ван Гог.

1863 — Салон на отхвърлените, където тридесет и една годишният Мане излага „Закуска на тревата“. „Симфония в бяло“ на Уистльр. Умира Дьолакроа. Роден Синяк.

1864 — Винсент постъпва в училището на Провили в Зевенберген. Роден Тулуз-Лотрек.

1865 — Роден на 24 юни Феликс Рей. „Олимпия“ на Мане, изложена в Салона, предизвиква шумен скандал. Родени Феликс Валотон и Сюзан Валадон.

1866 — „Флейтист“ на Мане.

1867 — Салонът отхвърля „Жени в градина“ на Моне. Умира Енгър. Изложба на Курбе. Изложба на Мане. Роден Бонар.

1868 — Родени Емил Бернар и Вюйар.

1869 — Винсент постъпва на работа в клона на фирмата „Гупил“ в Хага. В Салона е изложена картината „Балконът“ на Мане. Роден Матис.

1870 — Фантен-Латур излага в Салона „Ателие в Батиньол“. Писаро и Моне емигрират в Лондон заедно с англичанина Сисле; там попадат пол влиянието на Търнър, запознават се с търговеца на картини Дюран-Рюел, който ще се заинтересува от импресионистите. Сезан рисува сред хълмовете на Естак. Роден Морис Дени.

1872 — Август. Първо писмо на Винсент до Тео. Мане рисува пейзажи, Сезан е в Овер сюр Оаз.

1873 — На 1 януари Тео постъпва на работа в брюкселския клон на фирмата „Гупил“. През май Винсент получава повишение и заминава за Лондон. През септември сменя квартирата си и се настанява на пансион у Лойер. Сезан рисува в Овер „Къщата на обесения“.

1874 — През юли Винсент, който е влюбен в Урсула Лойер, бива отблъснат от нея. Той се прибира отчаян в Холандия. Към средата на юли се връща в Лондон със сестра си Ана. През октомври благодарение на застъпничеството на чичо му Сент го изпращат в Париж, за да се поразсее. През декември се връща внезапно в Лондон, където напразно се опитва да види Урсула. Свещеникът Винсент ван Гог, дядо на Винсент, умира в Бреда. Името „импресионисти“ е дадено на подбив на художниците (Моне, Реноар, Сисле, Сезан, Буден, Гийомен, Писаро, Дега, Берта Моризо и др.), които са уредили първата си колективна изложба при фотографа Надар (15 април-15 май). Изложбата буди всеобщ присмех.

1875 — В Лондон Винсент се проявява като все по-лош чиновник. Преместват го в Париж през май. Той живее в Монмартър и се увлича по мистицизъм. Работата му тежи все повече и повече. Шефовете му се оплакват гневно от него. През декември той заминава за Холандия, без да предизвести никого. Импресионистите тънат в голяма нищета. „Трябва да намеря четиридесет франка до обяд, а имам само три“ — пише един ден Реноар. От една разпродажба на седемдесет импресионистични картини в Отел Друо се получават общо 11 491 франка. Умират Миле и Коро. Роден Марке.

1876 — Когато Винсент се завръща в Париж, неговите шефове му съобщават, че е уволнен. През април той напуска Париж и заминава за Етен. Започва да работи като преподавател в английското училище на пастор Стоукс в Ремсгейт, където пристига на 16 април. През юни пастор Стоукс премества училището си в Айлуърт, в предградията на Лондон. Когато му възлагат да събира месечните такси на учениците, Винсент обикаля Йист Енд и остава потресен от тамошната мизерия. Той решава да носи утеха на онеправданите. През юли пастор Стоукс освобождава Винсент, който постъпва на работа при пастор Джоунс като помощник-проповедник. За Коледа Винсент се връща в Холандия. Втора изложба на импресионистите в галерията на Дюран-Рюел на ул. Льо Пелтие, която е посрещната със същите хули и подигравки като първата. „На улица Льо Пелтие не ѝ върви — пише Албер Волф в «Le Figaro». — След пожара в Операта ето че ново бедствие сполетя квартала. У Дюран-Рюел току-що бе открита една изложба, за която казват, че била на живопис… Петима-шестима умопобъркани, между които и една жена, са си дали среща там, за да излагат произведенията си… Тези така наречени художници се назовават непримирими, импресионисти. Вземат платна, бои и четки, нахвърлят наслуки няколко тона и се подписват. Така в (лудницата на) Вил-Еврар душевноболните събират камъчета по пътя и си въобразяват, че са намерили диаманти.“ Зола се отделя от групата, която досега е подкрепял. Умира Фромантен.

1877 — През януари Винсент постъпва на работа в една книжарница в Дордрехт. Но скоро напуска тази си служба и пристига на 9 май в Амстердам, за да се готви за пастор. Трета изложба на импресионистите, на която Реноар представя „Танц в Мулен дьо ла Галет“. От една разпродажба на четиридесет и пет картини, организирана от импресионистите в Отел Друо (28 май), се получават общо 7610 франка; една картина на Реноар бива откупена за 47 франка. Умира Курбе. Роден Раул Дюфи.

1878 — През юли Винсент изоставя учението си и напуска Амстердам. След кратък престой в Етен постъпва през август в една практическа школа за проповедници в Брюксел, но след тримесечен стаж не получава назначение. Заминава за собствена сметка в Боринаж и се установява в Патюраж. Към края на годината Комитетът за евангелизация, изненадан от дейността и самопожертвувателността му, променя решението си и го назначава за шест месеца във Вам. Теодор Дюре издава „Художниците импресионисти“.

1879 — Винсент изразходва силите си без сметка. Но тъкмо с ревностното си усърдие той си навлича упреците на Комитета за евангелизация, който не подновява назначението му като проповедник. Винсент заминава за Брюксел. По-късно се връща отново в Боринаж. През ужасната зима на 1879–1880 година води живот на скитник и си задава непрестанно въпроса: „Има нещо у мен, но какво е то?“ Отказва се от религиозната си вяра. Започва да рисува. Четвърта изложба на импресионистите, приета малко по-благосклонно от предишните. Но Дюран-Рюел, изпаднал в големи финансови затруднения, престава да подкрепя материално членовете на групата. Повечето от тях живеят в голяма оскъдица. Реноар излага а Салона „Мадам Шарпантие и децата ѝ“. Умира Домие. Ролен Отон Фриз.

1880 — Винсент отива в Куриер, където е ателието на посредствения художник Жул Бретон. Преломът у него е завършил. По време на един угнетяващ престой при родителите си в Холандия той получава петдесет франка, изпратени му от Тео. Връща се отново в Боринаж, в Кюм, възобновява писмовната си връзка с Тео, на когото не е писал девет месеца, и започва усилено да рисува. През октомври напуска Кюм и заминава за Брюксел, където се сприятелява с Ван Рапард, работи методично и със страстно увлечение.

1881 — Винсент остава в Брюксел до началото на април. На 12 април пристига в Етен. Работи. През лятото го посещават Тео и Ван Рапард, а той отива в Хага при своя братовчед — художника Антон Мауве, който го напътствува със съветите си. Винсент отново се влюбва и пламенно ухажва своята братовчедка Ке, която прекарва лятната си почивка в Етен. Тя го отблъсква категорично, но тъй като той упорствува, се вижда принудена да си замине за Амстердам. Винсент я отрупва с писма и накрая сам заминава за Амстердам. Но Ке отказва да го види. Винсент се връща отчаян в Етен. Там се кара постоянно с баща си и заминава в Хага при Мауве. Реноар пътува в Италия. Родени Пикасо, Леже и Глез.

1882 — Отношенията на Винсент с Мауве скоро се влошават. Винсент скъсва окончателно с братовчед си, когато се свързва с една бедна, болна и при това бременна проститутка — Сиен. Благодарение на нея обаче той си възвръща равновесието и след едно посещение на Тео започва да работи живопис. Рисува усилено до края на годината. Но нищо не може да отклони Сиен от пътя на падението. Винсент е принуден да се лишава от всичко. От това време датира рисунката му „Sorrow“ („Мъка“), по която през ноември той прави литография. Разривът му с конформисткото общество — и с всякакъв конформизъм — е окончателен. В Салона е изложен един портрет от Сезан. Сисле се установява в Море. Роден Брак.

1883 — Болен и изтощен, Винсент въпреки всичко издържа още няколко месеца. Но накрая изпада в състояние на такава слабост, че повиква брат си, който този път успява да го отдели от Сиен. Съкрушен, но и почувствувал облекчение, Винсент се залавя отново с живописта. Рисува „Дърво, брулено от вятъра“. През септември напуска Хага и пристига в Дренте. Пейзажите на този суров край отново го успокояват, но настъпват тежките зимни дни. Обзет от хиляди страхове, Винсент побягва отново и пристига през декември в Нюнен, където се намират сега родителите му. Гоген изоставя професията си на борсов посредник и се отдава окончателно на живописта. Моне се установява в Живерни. Умира Мане. Родени Утрило и Маркуси.

1884 — Януари. След като майка му си счупва крака, отношенията на Винсент с домашните му за кратко време се подобряват. Но разногласията със семейната среда са неизгладими. Винсент се превръща за близките си в чужденец. Наема две стаи от клисаря на католическата църква, за да си уреди там ателие. Едно последно и злополучно, както предишните, любовно увлечение му отнема всякаква надежда да води някога живот на нормален човек (август). Живописта ще бъде единственият смисъл на неговия живот, „начин да може да живее без задна мисъл“. Той рисува платно след платно и когато идва есента, решава да изпише през зимата петдесет глави на селяни. Мисълта му е постоянно погълната от законите за цветовете, чието голямо значение е открил. Създаден е Салонът на независимите. Писаро се установява в Ерани.

1885 — 26 март. Пастор Ван Гог умира внезапно. Разривът на Винсент със семейството му е вече свършен факт. По това време той работи над най-значителната картина от своя холандски период — „Селяни ядат картофи“, която завършва през май. Тя става повод за писмовен спор с Ван Рапард, който накрая довежда до раздялата на двамата приятели. Винсент осъзнава все повече и повече какви възможности се крият в цветовете. Той вече няма какво повече да научи в Холандия, чиято естетическа и духовна атмосфера пречи на развитието му. От друга страна, кюрето на Нюнен забранява на енориашите си да му позират и Винсент решава да напусне ателието си. На 23 ноември той заминава за Антверпен. „Желая страстно да видя Рубенс“ — казва той. Голямото му пътешествие на юг започва. „Има нещо необикновено в чувството — пише той на Тео, — че трябва да влезеш в огъня“. Антверпен е за Винсент освобождение. Там той открива Рубенс и багрите, японските гравюри, светлината, движението. Палитрата му просветлява.

1886 — 18 януари. Винсент постъпва в Антверпенската художествена академия, където през време на краткия си и бурен престой се убеждава поне, че е на прав път, що се отнася до рисуването и живописта. В началото на март пристига ненадейно в Париж. Отново започва да учи, постъпва в ателието на Кормон, но скоро престава да го посещава. Открива „светлата“ живопис на импресионистите, изучава Дьолакроа и Монтичели, японските художници, запознава се с Тулуз-Лотрек, Емил Бернар, Гоген, Сьора, Синяк, Гийомен, Писаро, Сезан, стария Танги и др. Палитрата му става по-ярка. Винсент преминава през всички живописни течения и техники. Багрите заблестяват с още по-голяма сила върху платната му. През зимата той прави опити да устройва изложби. Осма и последна изложба на импресионистите: Сьора представя картината си „Неделен ден на остров Гранд Жат“ (дивизионизъм). Феликс Фенеон издава „Импресионистите през 1886г.“ Една голяма изложба на импресионистите, организирана от Дюран-Рюел в Ню Йорк, отбелязва шумен успех. Умира Монтичели.

1887 — С четка в ръка Винсент продължава трескаво да изпитва всички способи и всички техники, които може да научи от парижките художници. Рисува по бреговете на Сена, където работят много често импресионистите. Въпреки многобройните и различни влияния, под които изпада, той остава верен на себе си и нагажда към собствената си индивидуалност уроците, които научава. Вече е уморен от Париж. Една печално завършила авантюра, разочарованието, което му причиняват дребните борби между художниците, безразличието, с което се отнасят към него, шумното оживление на големия град, а, разбира се, и неуморната работа, са подкопали съпротивителните му сили. Здравословното му състояние не е добро, но най-вече той си дава сметка, че Париж не може да бъде цел за него. Умората и нервността му се засилват още повече през зимата. Той мечтае да отиде някъде, където слънцето блести по-силно, където багрите греят с всичката си яркост, да отиде в „Япония“, т. е. в Южна Франция. Гоген е в Мартиника. Родени Хуан Гри и Марк Шагал.

1888 — През февруари Винсент пристига в Арл. Този край го очарова. Тук той се чувствува съвсем като в „Япония“. Цъфналите овощни градини го хвърлят в същинско опиянение. Той рисува неспирно. Колкото повече слънцето се издига на небосвода, толкова повече расте и възторгът на Винсент: чрез живописта си той издига слънцето в истински култ. Всеки месец на тази година носи удивителна жътва от майсторски творби. Но прекомерното нервно напрежение, с което Винсент заплаща тази творческа оргия, се отразява застрашително на здравето му, още повече че той се храни до немай-къде зле. „Няма какво да го усукваме — пише той на Тео, — че някой или друг ден може да дойде криза.“ Винсент горещо желае Гоген да дойде да живее при него, за да положат двамата основите на Ателието на Юга, за което той мечтае още от Париж. След много колебания през октомври Гоген се решава да отиде в Арл. Първите дни на съвместния живот донасят на Винсент известно успокоение. За жалост двамата художници не са създадени да живеят заедно. Всичко ги изправя един срещу друг — и темпераментите им, и най-вече естетическите им тежнения. Съжителството скоро се оказва невъзможно. Това е нова тежка несполука за Винсент. На 23 декември внезапно настъпва драматичната развръзка. Винсент се нахвърля върху Гоген с бръснач в ръка: когато Гоген се извръща, той побягва. Връща се у дома и отрязва ухото си. Настаняват го в болницата. През тази 1888 г. Тео е изложил в Салона на Независимите три картини на Винсент, както и няколко рисунки. Умира Мауве в Арнхайм.

1889 — Припадъците на умопомрачение се редуват един след друг. Винсент се опитва да се бори, но скоро разбира, че най-доброто решение за него е да отиде в приют за душевноболни. През май той напуска Арл и постъпва в приюта „Сен Пол дьо Мозол“ в Сен Реми, ръководен от доктор Пейрон. Отначало той се приспособява към новите условия на живот. Но противно на надеждите му лудостта не го оставя. Нов припадък го поваля: той решава да не стои повече в Сен Реми и да се върне отново на север. Въпреки болестта си не престава да работи. Изкуството му става експресивно. По Коледа той има още два малки пристъпа. Тео излага две картини на Винсент при „Независимите“. Гоген е в Париж (изложба в кафенето на Волпини), после заминава за Понт Авен и Льо Пулдю („Жълтият Христос“, „Хубавата Анжела“, „Добър ден, господин Гоген“).

1890 — Няколко хубави новини — публикуването на една забележителна студия, посветена на неговата живопис, в „Mercure de France“, продажбата на една картина („Червено лозе“), единствената, която той ще продаде през живота си — не са в състояние да отклонят съзнанието на Винсент от трагичната му участ. Една извънредно продължителна криза го хвърля в дълбоко отчаяние. Той прави опит да се самоубие. Не можейки повече да понася живота в „Сен Пол дьо Мозол“, настоятелно моли брат си да му позволи да се върне на север. Винсент, пристига в Париж на 17 май, после, на 20 май, заминава за Овер сюр Оаз. В Овер за здравословното му състояние ще се грижи доктор Гаше. Пребиваването му в този градец започва отначало много добре. Винсент рисува по една картина всеки ден. Но след едно посещение, което прави на брат си и на снаха си, се връща в Овер отчаян. Животът — както казва той — си отива от него. Той няма повече сили. На 27 юли художникът се прострелва с куршум в гърдите и умира на 29-и, в един часа и половина сутринта. Тази година в Салона на Независимите са изложени десет платна на Винсент. Негови творби участвуват и в изложбата на групата на Двадесетте в Брюксел. След смъртта на брат си Тео замисля да уреди голяма изложба на негови произведения. На 18 септември той пише на Емил Бернар: „Количеството на картините е огромно. Не съм в състояние да подредя всички така, че да могат да дадат представа за неговото творчество.“ Обръщат се към Дюран-Рюел, който отказва да уреди подобна изложба в галерията си. Тео, поразен от парализа, бива отведен в Холандия. Гоген пише на Емил Бернар: „Полудяването на Ван Гог (Тео) е мръсен удар за мен и ако Шарлопен не ми даде нужното, за да замина за Таити, оставам на сухо.“ Гоген категорично разубеждава Емил Бернар да не се заема с организирането на изложба на Ван Гог: „Що за недомислие! Вие знаете колко обичам изкуството на Винсент. Но като имате пред вид глупостта на публиката, съвсем неуместно е да ѝ се напомня за Винсент и неговата лудост в момента, когато брат му е на същия хал! И без това много хора говорят, че нашата живопис е лудост. По този начин ще ни навредите, без да сторите добро на Винсент, и т. н. Най-после правете каквото искате — но е идиотщина!“

1891 — Тео умира на 25 януари в Холандия. (В неговото наследство картините на Винсент са оценени за твърде скромната сума от две хиляди гулдена: много лица съветват вдовицата на Тео да ги унищожи.) Ретроспективна изложба на Ван Гог при Независимите. Гоген заминава за Таити. Умират Сьора и Йонгкинд.

1892 — През април изложба на 16 картини на Ван Гог, организирана от Емил Бернар у Льо Барк дьо Бутвил на ул. Льо Пелтие. Към края на годината със съдействието на Йохана Ван Гог-Бонгер, вдовицата на Тео, се урежда в „Панорама“, Амстердам, изложба на сто и четири картини и рисунки на Ван Гог. Умира Ван Рапард в Стантпорт. На Таити Гоген пише и илюстрира „Ноа Ноа“.

1893 — Откъси от писмата на Винсент ван Гог до Емил Бернар и до брат му Тео започват да излизат в „Mercure de France“. Гоген се завръща във Франция от първото си пътуване до Таити. Амброаз Волар открива галерията си.

1894 — На 26 февруари старият Танги умира от рак в стомаха. В Отел Друо се разпродават картините, притежавани от него. Една творба на Ван Гог е оценена там за тридесет франка (шест картини на Сезан достигат общо сумата деветстотин и два франка).

1895 — Директорът на Управлението за изобразителни изкуства и уредникът на Люксембургския музей отхвърлят двадесет и седем картини от дарението на Кайбот — творби на Сезан, Моне, Писаро и др. Гоген заминава отново за Океания. Изложба на Сезан в галерията на Амброаз Волар. „Руанските катедрали“ на Моне. Умира Берта Моризо.

1896 — Аугуст Вермелен изнася пред студентите в Гронинген (Холандия) възторжена лекция за Ван Гог и неговото творчество. „Картините на Ван Гог — пише през ноември Гоген на Даниел дьо Монфред — се продават доста лесно, когато им се понижат цените.“

1898 — Гоген рисува на Таити картината „Откъде идем? Какво сме? Къде отиваме?“ и прави опит за самоубийство. Умира Буден. Дружеството на литераторите отхвърля статуята на „Балзак“ от Роден.

1899 — Умира Сисле.

1900 — Доктор Рей, след като се запознава с Амброаз Волар, снема нарисувания му от Винсент портрет в арлската болница от кокошарника си, където картината се е намирала единадесет години, за да запушва някакъв отвор. Волар я купува за сто и петдесет франка. Морис Дени рисува „Почит към Сезан“. Пикасо идва за пръв път в Париж, Брак копира картините на Рафаел в Лувър.

1901 — Март. Ретроспективна изложба на Ван Гог (71 картини) в галерията на Бернхайм-Младши. На излизане от изложбата Вламенк казва на Матис: „Обичам Ван Гог повече от баща си“. Хуго фон Хофманстал отбелязва в едно писмо голямото вълнение, което са предизвикали у него творбите на този непознат дотогава за него художник: „Връз мен връхлетя невероятното чудо на тяхното могъщо и стихийно битие… Всяко дърво, всяка ивица жълта или зеленикава земя, всеки плет, всеки път, врязващ се в скалистия хълм, калаената кана, глинената паница, масата, грубото кресло, беше новородено същество, което се изправяше насреща ми, излизайки от ужасния хаос на смъртта, от бездната на небитието, и аз чувствувах — не, знаех, че всяко от тия създания е родено от някакво страшно съмнение, отчаяло се от целия свят, че неговото съществуване потвърждава завинаги чудовищната бездна на небитието… Чувствувах навред душата на онзи, който бе създал всичко това, който с тези изображения си бе отговорил сам на себе си, за да се избави от смъртния гърч на едно страхотно съмнение“ (Писмо от 26 май 1901 г. в „Текстове в проза“.) Гоген рисува „И златото на техните тела“. Първа парижка изложба на Пикасо у Амброаз Волар. Умира Тулуз-Лотрек.

1903 — Гоген умира на Маркизките острови. Умират Писаро и Уистлър. Първи Есенен салон.

1904 — „Трябва, струва ми се, само да продължавате по този път — пише Сезан на Емил Бернар; — вие знаете добре какво трябва да се прави и много скоро ще обърнете гръб на творбите на Гоген и на Ван Гог!“ Умират Фантен-Латур и Жером. Роден Салвадор Дали.

1905 — Юли-август. Със съдействието на Йохана Ван Гог-Бонгер се урежда изложба на 473 творби на Ван Гог, от които 234 картини, в Стеделайк Музеум в Амстердам. Изложба Ван Гог в Дрезден. Фовистите (които се изтъкват като приемници на Сезан, Гоген и Ван Гог) излагат в Есенния салон, където предизвикват скандал. Отстъпвайки пред настояванията на своите читатели, които го упрекват, задето не е отразило Есенния салон, списанието „L’Illustration“ от 4 ноември отделя две страници за репродукции на картини от този салон. „Ако някои читатели се учудят на тази или онази на избраните от нас творби, нека имат добрината да прочетат редовете, напечатани под всяка картина: това са оценки на най-видни художествени критици и ние се позоваваме на техния авторитет. Ще забележим само, че ако в миналото критиката пазеше всичките си хвалебствия за утвърдените светила и всичките си сарказми за дебютантите и търсещите, нещата днес наистина много са се променили.“ Репродуцираните картини са от Сезан („Къпещи се“), от Митничаря Русо („Лъв, хвърлящ се върху антилопа“), от Вюйар, Руо, Матис, Дерен и др. Раждане на кубизма в ателиетата на т. нар. „Бато-Лавоар“ на ул. Равинян в Монмартър. Умират Жул Бретон и Константен Мьоние.

1906 — Семейство Раву продават на един американец за четиридесет франка двете картини, останали им от Винсент — „Кметството в Овер“ и „Жена в синьо“. Импресионизмът влиза в Лувър (дарение Моро-Нелатон). Умира Сезан.

1907 — Умира майката на Винсент. „Госпожиците от Авиньон“ на Пикасо. Ретроспективна изложба на Сезан в Есенния салон. „Олимпия“ на Мане постъпва в Лувър със съдействието на Клемансо.

1908 — Януари. Втора изложба на творби на Ван Гог в галерията на Бернхайм-Младши на ул. Ришпанс в Париж (100 картини). Същия месец Дрюе излага в своята галерия на Фобур Сент Оноре тридесет и пет картини на Ван Гог.

1909 — Втора изложба на творби на Ван Гог у Дрюе на ул. Роял 20 (около петдесет картини). Изложба на Ван Гог в галерията „Брак“ в Мюнхен. На 9 януари в Овер сюр Оаз умира на осемдесет и една години доктор Гаше. „Водни лилии“ на Моне.

1910 — Ван Гог фигурира в изложбата „Мане и постимпресионистите“ в галерията „Крафтън“ в Лондон. умира Митничарят Русо.

1911 — Амброаз Волар издава писмата на Ван Гог до Емил Бернар. Умира Йозеф Израелс.

1912 — Ван Гог е представен със 108 картини на изложбата на модерните художници, организирана от Дружеството на художниците на Западна Германия в Кьолн. Първите „колажи“ (Брак).

1913 — „Художниците кубисти“ на Аполинер.

1914 — Йохана Ван Гог-Бонгер издава в Амстердам писмата на Винсент до Тео. Тя пренася останките на Тео от Холандия в Овер сюр Оаз. Изложба на творби на Ван Гог в галерията „Касирер“ в Берлин. Изпълнявайки желанието на Верхарн, Дружеството за съвременно изкуство излага в Антверпен творби на Ван Гог. Картината „Лилии“ от сбирката на Камондо влиза в Лувър.

1916 — Умира Одилон Рьодон.

1917 — Умират Дега и Роден.

1918 — Манифестът „Дада“ на Тристан Цара.

1919 — Триумф на кубизма. Умира Реноар.

1920 — Умира Модиляни.

1921 — Осем картини на Ван Гог фигурират в изложбата на картини на холандските музеи „От Рембранд до Ян Стен“, която се състои в Париж.

1924 — Изложба на творби на Ван Гог в „Кунстхале“ в Базел през март-април. Изложба Ван Гог в „Кунстхаус“ в Цюрих през юли-август. Второ издание на писмата на Винсент до Тео. Умират Фернан Кормон и Рафаели.

1925 — На 2 септември умира Йохана Ван Гог-Бонгер, вдовица на Тео. Умират Роже дьо ла Френе и Феликс Валотон.

1926 — Умира Моне.

1927 — Изложба на творби на Ван Гог в галерията на Бернхайм-Младши. Изложба на творби на Ван Гог бива показана в Хага, Берн и Брюксел. Умират Гийомен и Хуан Гри.

1928 — Ж.Б. дьо ла Фай публикува монументален каталог за творчеството на Ван Гог; ожесточени спорове на експертите за някои платна на художника, смятани от едни за автентични, от други — за фалшификати. Изложба на творби на Ван Гог в Националната галерия в Берлин. Изложба на рисунки на Ван Гог в галерията „Дрю“ в Париж.

1929 — В Ню Йорк е основан Музеят за модерно изкуство.

1930 — Изложба на творби на Ван Гог в Стеделайк Музеум в Амстердам. Умира Паскен.

1931 — Умира Джон Ръсел.

1932 — На 15 септември умира доктор Рей. Умира Луи Анкетен.

1935 — Една изложба на творби на Ван Гог обикаля Съединените Щати. Умира Пол Синяк.

1936 — Първо издание в Ню Йорк на писмата на Ван Гог до Ван Рапард (в превод на английски).

1937 — Рьоне Юиг организира в палатата „Токио“ в Париж ретроспективна изложба на Ван Гог, посетена от огромен брой зрители и предизвикала разгорещени коментари. В Париж излиза издание с подбор от писмата на Винсент до Тео. В Амстердам се публикуват писмата на Винсент до Ван Рапард. Нацистите порицават картините на Винсент като упадъчно изкуство и ги отстраняват от „Новата пинакотека“ в Мюнхен.

1938 — Основаване на музея „Крьолер-Мюлер“ в националния парк „Де Хохе Велюве“ близо до Арнхайм в Холандия (264 творби на Ван Гог). Умира Сюзан Валадон.

1940 — Умират Вюйар и Паул Кле.

1941 — Умират Робер Дьолоне и Емил Бернар.

1943 — Умира Морис Дени.

1944 — Умират Сутин, Кандински и Мондриан.

1945 — Изложба на творби на Ван Гог в Стеделайк Музеум в Амстердам.

1946 — Една пътуваща изложба от 172 творби на Ван Гог обикаля Европа и предизвиква навред небивало въодушевление. 165 000 посетители в Стокхолм, 300 000 — в Амстердам, 500 000 — в Белгия (Лиеж, Антверпен, Монс и Брюксел). Пикасо пише през септември в списанието „Arts de France“: „Няма друг ключ освен ключа на поезията. Ако линиите и формите се римуват, това е подобие на поемата. Публиката невинаги разбира модерното изкуство, това е факт, но то е защото не са я научили на нищо, що се отнася до живописта. Учат я да чете, да пише, да рисува и да пее, но никога не са помисляли да я научат да гледа една картина. Че в цвета може да има поезия, че има живот във формата и в ритъма, с една дума, пластични рими — това ѝ е напълно неизвестно. Не повече впрочем умее тя да възприеме и един поетичен образ или едно музикално съзвучие.“

1947 — Изложбата Ван Гог идва в Париж и е представена в музея на Оранжерията. „Сега Ван Гог се радва на популярност — пише Жорж д’Еспаня, — и то на такава лудешка популярност, че през последните дни посетителите се блъскаха в четири редици пред картините, докато на входа се точеше опашка, не по-малко гъста, отколкото пред вратите на големите кина. И във всички елегантни заведения, на изисканите или просто буржоазните чайове, най-очарователните светски дами възклицаваха и лудееха всички по този художник, когото всяка си въобразяваше, че беше открила именно тя.“ След това изложбата заминава за Швейцария. В музея „Бойманс“ в Ротердам е открита изложба на рисунки на Винсент. На Биеналето във Венеция голямата международна награда за живопис е присъдена на Брак.

1948 — Изложба на творби на Ван Гог в лондонската галерия „Тейт“ (150 000 посетители), в Художествената галерия в Бирмингъм, в Художествената галерия в Глазгоу, в градския музей в Хага, в Музея за изобразително изкуство в Кливлънд.

1949 — Изложба на творби на Ван Гог в музея „Метрополитън“ в Ню Йорк (над 300 000 посетители), след това в Института за изобразително изкуство в Чикаго (1949–1950). Пол и Маргьорит Гаше, децата на доктор Гаше, подаряват на френските национални музеи няколко картини, между които две от Ван Гог: портретът на доктор Гаше и автопортретът на тюркоазен фон. Умира Отон Фриз.

1950 — Френският превод на писмата на Винсент до Ван Рапард излиза в Париж. Пол Гаше подарява на националните музеи картината на Ван Гог „Крави сред ливада“.

1951 — Една пътуваща изложба от творби на Ван Гог е представена в музея на Лион, в музея на Гренобъл, в Арл и в Сен Реми. Ново дарение Пол Гаше в полза на френските национални музеи. То включва по-специално картината, изобразяваща църквата в Овер сюр Оаз, медната плоча за гравюрата „Човекът с лулата“ и многобройни вещи и спомени за Ван Гог (палитрата му от 1890 година, няколко туби с бои, японските гравюри, украсявали стаята със смъртния му одър, подострени бамбукови пръчки, скицата с въглен, направена от доктор Гаше и изобразяваща Винсент на смъртния му одър, и др.).

1953 — „Верелд Библиотек“ в Амстердам започва издаването на „Пълната кореспонденция на Винсент ван Гог“ („Издание по случай стогодишнината“).

1953 — Стогодишнината от рождението на Ван Гог се чествува особено тържествено в Холандия. В конгреса, състоял се на 27 и 28 март в Хага, участвуват някои от най-добрите международни специалисти и изследвачи на Ван Гог. Една възпоменателна изложба, обхващаща 280 творби, обикаля последователно Хага (30 март-17 май), националния музей „Крьолер-Мюлер“ (23 май-19 юни), Амстердам (23 юли-20 септември). Поставят възпоменателна плоча на къщата, издигната на мястото на пасторския дом в Зюндерт, където е роден Винсент. Друга плоча бива поставена в Париж на ул. Льопик 54, където Винсент е живял от юни 1886 до февруари 1888 г. Умира Раул Дюфи.

1954 — Умира Матис.

1955 — Изложби Ван Гог в Антверпен, в галерията „Вилденщайн“ в Ню Йорк и в Стеделайк Музеум в Амстердам. Умират Фернан Леже и Никола̀ дьо Стал.

1956 — Изложби Ван Гог в „Хаус дер Кунст“ в Мюнхен (166 творби), в Ливерпул, Манчестър, Нюкасъл. Управлението на френските пощи пуска в обръщение една пощенска марка с лика на Ван Гог.

1958 — На разпродажбата на колекцията Голдшмит през октомври в Лондон „Градският парк в Арл“ на Ван Гог е оценен за 132 000 лири стерлинги (155 000 000 франка). Изложби Ван Гог в Токио и Киото. Умират Руо и Вламенк.

1959 — Изложба „Ван Гог в Прованс“ в Екс ан Прованс. През ноември в Лондон картината „Разтоварачи“ на Ван Гог е оценена за 30 000 лири стерлинги (42 000 000 франка).

1960 — Февруари-май: ретроспективна изложба на Ван Гог в музея „Жакмар-Андре“ в Париж. Изложби Ван Гог в лондонската галерия „Тейт“, в Монреал, Отава, Уинипег и Торонто.

1961 — Изложба на рисунки и акварели на Ван Гог в Градската галерия в Мюнхен. В Овер сюр Оаз е издигнат паметник на Ван Гог, творба на скулптора Задкин.

1962 — Май: В Овер сюр Оаз умира Пол Гаше. В селото Хироно, шестдесет километра северно от Кобе (Япония), е открит паметник на Ван Гог, на брат му Тео и на снаха му Йохана. Градският съвет на Арл възстановява в памет на Ван Гог моста „Англоа“, който той е рисувал в 1888 г. В Амстердам, близо до Стеделайк Музеум, е издигнат паметник на Ван Гог, изработен от Андре Схалер. В Холандия се учредява официална фондация „Винсент ван Гог“ за откупуване на колекцията, притежавана от племенника на художника и включваща 170 картини, 400 рисунки на Ван Гог, както и 150 картини и рисунки на импресионисти и постимпресионисти (принадлежали на Тео), писма и разни документи. Стойността на колекцията е определена на осемнадесет милиона и половина гулдена или около два милиарда стари франка. За подслоняването на творбите е взето решение да се построи нов национален музей в Амстердам. Изложба на творби на Ван Гог в Тел-Авив.

1963 — През април едно писмо на Ван Гог до брат му Тео бива оценено в Отел Друо за 40 000 нови франка. В Лондон „Приютът в Сен Реми“ достига цена 92 000 (1 225 000 стари франка). В Арл очертават с цветни павета един маршрут „Ван Гог“, водещ до всички забележителни места, свързани с живота и творчеството на художника. Умира Брак.

1964 — Изложба на творби на Ван Гог (60 картини, 60 рисунки) в музея „Гугенхайм“, в Ню Йорк. През май се открива в Зюндерт бронзов паметник на Винсент и Тео ван Гог, творба на скулптора Задкин: камъкът за пиедестала е докаран от Сен Реми дьо Прованс. „Следобедна почивка“ на Ван Гог влиза в Лувър.

1965 — За последен път преди построяването на специалния музей, предназначен за голямата колекция на фондацията „Винсент ван Гог“ в Амстердам, подбрани творби от тази колекция напускат границите на Холандия: 40 картини и 40 рисунки на художника биват изложени в Двореца за изобразителни изкуства в Шарлероа. След това изложбата се прехвърля в Музея за изящни изкуства в Ганд, преди да се завърне окончателно в Холандия. В Палм Бийч, Флорида, „Сеячът“ на Ван Гог е оценен за 1 250 000 франка. Умира Льо Корбюзие.

1966 — Изложба на рисунки, акварели и илюстрирани писма на Ван Гог в Холандския институт в Париж: след това тази изложба е показана и в музея на Алби. На 24 юни портретът на Адлин Раву бива оценен на разпродажба в Лондон за 175 000 лири стерлинги или 2 155 000 франка.