Метаданни
Данни
- Серия
- Изкуство и съдба
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- La Vie de Van Gogh, 1955 (Пълни авторски права)
- Превод отфренски
- Никола Георгиев, 1973 (Пълни авторски права)
- Форма
- Биография
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 8гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- MY LIBRARY Editions(2015 г.)
Издание:
Анри Перюшо. Животът на Ван Гог
Френска, II издание
Редактор на първото издание: Цветана Узунова-Калудиева
Редактор: Ани Владимирова
Съставители на илюстративния материал: А. Владимирова, А. Василев
Художествено оформяне: Атанас Василев
Художествен редактор: Иван Димитров
Технически редактор: Георги Димитров
Коректор: Лидия Станчева
Снимки: Михаил Енев
Henri Perruchot
La Vie de Van Gogh
© Librairie Hachette, Paris, 1955
Стиховете преведе Пенчо Симов.
На корицата: Портрет на доктор Гаше. Юни, 1890, Париж, Лувър.
Л. г. III. Код 30/95382/7020 — 82
Дадена за печатна 30.III. 1982 г.
Подписана за печат на 20.V. 1982 г.
Излязла от печат на 20.IX. 1982 г.
Формат 16/60 90
Печатни коли 26
Издателски коли 26.
УИК 30,73.
Цена 3,63 лв.
Издателство „Български художник“, ул. Московска 37, 1000 София
ДП „Георги Димитров“, бул. Ленин 117, София
Индекс: 75 — Ч 840 (092)
История
- —Добавяне
Към читателя
Тази книга не е романизирана биография. Намалих в нея доколкото бе възможно дела на въображението, което — не отричам — все пак играе по-голяма или по-малка роля в трудовете от този род, колкото и добросъвестно да е подготвена и разработена съответната документация. Проучих търпеливо всичко, което се знаеше за Винсент ван Гог, търпеливо събрах важните и второстепенните елементи, които ни позволяват да възстановим неговия живот. За всеки отделен детайл в тази книга бих могъл, струва ми се, да посоча съответния източник или документ.
Когато говоря например за свраката, която грачела в клоните на високата акация на гробището в Зюндерт, това съвсем не е моя измислица, отстъпление пред демона на фантазията, а буквално позоваване на едно писмо на Винсент до брат му Тео (писмо № 573 от 23 януари 1889 г.).
По едно време се двоумях дали да не посочвам на всяка страница източниците, на които се опирам. И ако не съм го сторил, то е защото смятам, че гъмжилото от бележки под линия би нарушило ритъма на повествованието; затова се постарах да сведа до минимум този научен апарат, впрочем малко педантичен, който от всяка гледна точка подхожда повече на чисто научните съчинения, отколкото на едно литературно произведение. Съобразявайки се с възприетата в литературата практика, аз се задоволих да посоча източниците, от които съм се ползувал, в края на книгата.
Трябва да добавя, че в допълнение към всички прочетени и съпоставени книги аз се запознах и непосредствено със самите места, където е пребивавал Ван Гог — в Англия и Прованс, в Холандия и Белгия, в Монмартър, Сен Реми и Овер. Иначе, според мен, би ми било невъзможно да добия пълна и жива представа за човека Ван Гог.
От само себе си се разбира обаче, че въпреки всички старания аз все пак съм могъл да се заблудя по един или друг въпрос, да допусна тук или там някое превратно тълкование. Би било доста дръзко или доста лекомислено от моя страна, ако си позволех да твърдя противното. А и кой ли не би се признал предварително за виновен в тази област? С тази уговорка аз все пак не мисля че с настоящата книга съм изменил много на Винсен ван Гог.