Йосип Новакович
Курс по творческо писане (55) (Основни принципи, ясни насоки, подкрепени с примери от творчеството на класически и съвременни автори, изобретателни упражнения и методи за оценяване на вашия напредък)

Макропреработка

Има различни начини на преработка, в зависимост от това как пишете първоначалния си проект. Според Ф. Скот Фицджералд има два вида писатели — такива, които правят допълнения, и такива, които правят съкращения.

Тези, които тръгват от схематичен проект, трябва да допълнят думи, за да оживее сюжетът-скелет. При преработката те спират, за да добавят диалог и описание. (Някои писатели са крайни в допълванията, така че когато преработват дори и непреработвани преди това порои от думи, те с по-голямо желание добавят, отколкото съкращават.)

Тези, които пишат нередактирани порои от думи — с надеждата, че в натрупаното ще се съдържа повествование — накрая трябва да съкратят много, докато стигнат до истинската история. Не е необходимо да цитирам когото и да било в подкрепа на естетиката на допълваните: Шекспир, Достоевски и Балзак са били допълвани.

Ели Визел ни дава най-доброто описание на естетиката на съкращаващите: „Писането е… като работата на скулптора, в която отстранявате и премахвате, за да стане видимо произведението. Дори и страниците, които отстранявате, по някакъв начин остават. Има разлика между книгата, която е била от двеста страници от самото начало, и книга от двеста страници, която е останала от оригинал от осемстотин страници. Шестстотинте страници са си там. Просто не ги виждате.“

Мнозина едновременно редактират, като допълват и съкращават. Ако не сте от тях, опитайте се да станете такива. През някои от частите можете да преминете набързо, като знаете, че ще можете да ги разработите по-късно. На други части може да отделите повече време — добавяйки ред след ред, изстисквайки колкото може повече сок от отделната сцена, всичко, което ви позволят въображението и свободните ви асоциации — без да се притеснявате, че ще станете отегчителни, тъй като ще може да ги изчистите по-късно.

При прегледа на повествованието си, първо го сверете с въпросите от „Първо пренаписване“ по-горе, за да изясните основните сцени и сюжета. (Можете да използвате тези указания винаги, когато имате сюжет. Ако имате такъв, извадете го и го проверете съгласно контролните списъци по-долу.) След това прелистете тази книга — глава по глава. Всяка глава повдига въпроси за елементите на повествованието — проверете вашите постановка, фабула, гледна точка на разказвача и т.н. Вместо да ви дам концентриран контролен списък, тук изброявам много въпроси. Ако се налага да преосмисляте елемент от повествованието си, вижте разделите, където се разглеждат интересуващите ви въпроси.

Контролен списък при преработка

Преди творението ви да добие живот, всички негови части трябва да бъдат изрядни. Направете необходимото всяка част да е възможно най-добра, все едно сте инспектор в завод на „Боинг“. Макар голям дял от повествованията да могат да се проверят по този списък, много от тях се водят от собствени правила. Например един разказ за ежедневието не е нужно да бъде структуриран около някакъв конфликт. Погрижете се вашите „собствени правила“ да не са само извинение. И ако сте въвели уникални правила, погрижете се вашето творение им отговаря.

Сюжет. Достатъчно ли се случва във вашето повествование? Нещо трябва да се случва. Не е необходимо събитието да е грандиозно, но то трябва да бъде драматично и значимо.

Сюжетът конструиран ли е около конфликт? Можете ли да определите конфликта в изречение или две? За какво е борбата? Това е вашата тема. Темата не трябва да бъде отделена от конфликта.

Въвеждате ли конфликта навреме — за предпочитане като криза в първите две страници? Поддържате ли конфликта като напрежение достатъчно дълго, през по-голямата част от вашето повествование?

Конфликтът доведен ли е до логичната си развръзка? Развръзката смислена ли е по отношение на началото?

Можете ли да определите възловото събитие и неговата кулминация? Това следва да бъде повратната точка. Стегнали сте връхната точка и сега нещата неизбежно ще се движат — все по-бързо и по-бързо, към развръзката. Досега е имало варианти, но от този момент изборът на протагониста вече е станал ясен.

Сюжетът дава ли ни достатъчно информация за причините на основното събитие? Макар съветът да продължава да бъде „да се показва, не да се казва“, когато не можете да ни покажете достатъчно, кажете ни, обобщете, осведомете ни. В крайна сметка, вие сте разказвачи. Каквото и да става в разказа, то трябва да бъде смислено.

Представяте ли ни правилната последователност на събитията (сцени и обобщения), така че повествованието да има убедителността на добър аргумент?

Имате ли базова фабула? (Избягвайте фабули, които са изхабени от употреба в популярните романи — например когато детективът, разследващ убийството, се оказва убиецът).

Лесна ли е за проследяване фабулата ви? Дори и при криминалното четиво това, което става по време на разследването, трябва да е лесно за проследяване. Джон Гарднър съветва: „Не играйте безцелни заплетени игри, в които разказът се превръща в задаване на гатанки“.

Герои. Кои са протагонистите? Антагонистите? В общия случай следва да имате поне двама герои, въвлечени в някакво действие или напрежение. Герой, който е потънал в спомени и им се смее на глас или се усмихва на пепелници, не притежава достатъчно диалектически потенциал за един разказ.

Основните герои завършени ли са? Ако не, придайте им достатъчна сложност — желания, пречки, слабости, силни страни.

Има ли схематични образи? Може би не е нужно да са пълноценни, но от друга страна, не ги оставяйте да се превърнат в стереотипи.

Можете ли да установите основната мотивация — желания и страхове — на главните герои?

Сблъскват ли се героите с препятствия? Препятствията достатъчно сериозни ли са?

Главният ви герой променя ли се, или стига ли до някое особено важно прозрение в хода на повествованието?

Обстановка. Обстановката подходяща ли е? Автентична ли е? Ако е Кливланд, погрижете се да няма метро. Ако е Венера, погрижете се да няма хора, които живеят в горите.

Обстановката ви в съзвучие ли е с героите и фабулата. Обстановката може да задълбочи вашето охарактеризиране и да послужи за основа на фабулата. Реалистично описаните природни и градски пейзажи засилват достоверността, дори и при фантастичните сюжети.

Представили ли сте ни обстановката постепенно, заедно с героите и действието? Или сте стоварили всичко в дълъг абзац в началото или в средата?

Използвали ли сте постановката за постигане на специални ефекти (предзнаменования, изразяване на настроения, красиви образи, смяна на темпото)?

Гледна точка. От чие име тече повествованието? Вихте ли могли да го представите по-добре от друга гледна точка друг герой?

Постоянна ли е гледната точка, от която се води повествованието? Ако се промени, има ли сериозна причина за това?

Сменя ли се разказвачът по средата на изречението? В средата на абзац? Дори и при една всевиждаща гледна точка може да е по-добре гледните точки да се сортират по абзаци.

При всевиждащата гледна точка не прониквате ли в прекалено голям брой умове? Препоръчвам да се ограничете с основните герои. Второстепенните могат да останат наблюдавани отвън.

Използвате ли вътрешните монолози във ваша полза? Ако има критична точка, в която вашият носител на гледна точка е сам или чака, може да включите вътрешен монолог за засилване на напрежението и изясняване на мотивите.

Използвате ли потока на съзнанието, когато можете? Ако има критичен момент, в който носителят на гледната точка е ранен или объркан, може да прибегнете до потока на съзнанието за отразяване на кризата и смяна на ритъма на разказа.

Към кого се обръща разказвачът във вашето повествование? Има ли явна аудитория, като „Любезни читателю“, „Уважаеми председателю“, „Мими“? Има ли логика за въвеждане на аудитория и следвате ли я неотстъпно?

Към кого се обръщате вие като автор? Към въображаемо лице, приятел или към никого? Кой смятате, че ще прочете вашето творение? Деца, възрастни, пънкари, американски морски пехотинци, жители на щата Кънетикът, укриващи данъци?

Има ли авторски намеси? Оправдани ли са те? В случая на „всевиждащата“ гледна точка те са оправдани, при друга носители на гледна точка те може да отклоняват вниманието.

Глас, отношение и хумор. Какви гласове се чуват в повествованието? Естествено, всеки говорещ трябва да има собствен глас, различен от този на автора в повечето случаи, освен ако повествованието не е част от автобиография. В повествователната част гласът достатъчно ясен ли е?

Шегувате ли се в неподходящи моменти — например в разгара на трагично действие? Някои герои се шегуват под напрежение: това може да се възпроизведе, но се погрижете хуморът на автора да не подкопава напрежението.

Шегите ви проява на лош вкус ли са? Обидни ли са за жени и малцинства?

Не злоупотребявате ли със сантименталните ефекти? Има ли потоци от сълзи? Преди всичко, особено в разказ от гледна точка в трето лице не казвайте, че случилото се е било покъртително тъжно, освен ако не пародирате сантименталния стил.

Времето. Повествованието започва ли в подходящия момент? Не започва ли прекалено рано, преди основното действие — или твърде късно? Определете първия критичен момент и открийте с него. Плувецът скача навътре в басейна, вместо да заплува от края му. Колкото по-добре пишете, толкова по-напред в повествованието ще можете да скочите.

Завършва ли повествованието в подходящия момент? Намерете точката, когато нещата започват да се подреждат и спрете действието. Приключването му в този момент предполага, че те ще продължат в тази посока.

Покривате ли достатъчно време в повествованието? Или прекалено много? (В един къс разказ обикновено покривате няколко дни. В общия случай не би трябвало да покривате повече от две години. При романите е допустимо.)

Хронологията — и граматиката, която я означава — ясна ли е?

Ако често се връщате назад във времето, опитайте се да използвате сегашно време за действието „сега“, така че да може да употребявате обикновено минало време, вместо минало свършено време, за действието „тогава“.

Проверете как използвате граматичното време. В рамките на една глава, освен ако има ускорено пренасяне назад или напред, времето следва да остава същото. Времето не трябва да се променя в рамките на едно изречение.

Поддържайте поредността на движенията хронологична, от първото към последното. Обикновено предходното изречение не би трябвало да изглежда като: „След като легне на канапето, като обикаля из стаята, той пъшка от притеснение…“ Тук читателите трудно ще се ориентират в поредността на действията. Същото важи и за абзаците. Поддържайте движението напред, освен когато имате спомени и пренасяне в миналото. Но дори и тогава, след като сте се пренесли в миналото, за да обясните какво се е случило, излагайте го възможно най-строго хронологично.

Ако сте използвали спомени и пренасяне в миналото, било ли е необходимо? Могли ли сте да разкажете историята от първото до последното събитие без връщания и без да изгубите убедителността й като аргумент? Това е труден избор. Понякога трябва да следвате логиката на аргумента, вместо линията на времето. Най-добре е ако можете да постигнете и двете.

Темпото на сюжета добро ли е? Не отегчавайте читателя, но и не изчерпвайте фабулата преждевременно. Погрижете се да сте показали достатъчно, за да стане достоверно казаното от вас.

Сцена и диалог. Диалогът естествен ли е? Звучат ли хората като истински хора или приличат на технически справочници?

Героите звучат ли различно от общото повествование и един от друг? Прегледайте диалога ред по ред и изберете отличителни изрази за всеки герой, като се погрижите другите герои да не използват същите, освен когато изразяват сарказъм помежду си.

Диалогът ви достатъчно сложен ли е? Обединете малките сцени в големи, така че те да разкриват героите, да доразвиват фабулата и да повишават напрежението.

Имате ли достатъчно диалог като пропорция от повествованието? Няма определено правило, но поне някои части от разказа ви трябва да са написани в диалог, освен ако не пишете за Човека срещу Природата или друг вид повествование, в което може да няма диалог. И въпреки че сега диалогът е на мода, в повествованието ви следва да има описания, резюмета и други видове разказ — за промяна на темпото, преходи и бързо информиране.

Дали повествованието тече предимно като разказ без сцени? Ако е така, разказът ви ще звучи като есе. Трябва да решите къде е действието и да го представите като сцена.

Сцените обобщени ли са („Понеделник бе денят й за молитва“) или са конкретни („Един понеделник тя се помоли“)? Обобщените сцени са подходящи за въведение към основното събитие, но то трябва да се случи като изцяло разработена, конкретна сцена. Вашият разказ или новела трябва да съдържат по-голям дял конкретни сцени, отколкото обобщени сцени и описания на фон.

Правилно ли едни сцени са драматизирани, а други обобщени? Обикновено, най-важното ви събитие трябва да бъде изцяло драматизирано (макар че трябва да избягвате приветствията и други скучни реплики, освен ако те показват нещо важно). Някои помощни сцени могат да бъдат обобщени, други — драматизирани. Преходите между различните събития обикновено ще са обобщени.

Имате ли множество аналогичните сцени? Десет кавги? Може би две ще са достатъчни. Направете всяка от тях ярка и своеобразна. Ако описвате три подобни сцени, за да покажете закономерност, сведете ги до една и ни съобщете в хода й, че това драматично събитие е елемент от закономерност.

Драматичните ви сцени достатъчно ли са дълги? Ако не са, разширете ги.

Драматичните сцени съдържат ли достатъчно напрежение? Макар да е необходимо да бъдат сравнително дълги, те трябва да имат и бързо темпо. Постигането на такъв баланс може да бъде трудно. Засилете напрежението на конфликта и го насочете към развръзката, която трябва да осмисли всичко случило се.

Описание и речник. Показвате ли достатъчно? Най-важните моменти от повествованието следва да бъдат показани като сцени.

Описвате ли героите по свой оригинален начин? (Не с клиширани изрази, като „изсечени с длето черти“, „небесносини очи“, „зъби като бисер“.)

Автентично ли описвате обстановката? (Без зловещи железопътни гари, бедняшки квартали, разкошни офиси.)

Включили ли сте достатъчно динамични описания в действието?

Достатъчно ли казвате? Не е необходимо да показвате абсолютно всичко. Налага се да разкажете някои от нещата, за да промените темпа на повествованието. Някои въпроси от възлово значение могат да бъдат и разказани, и показани. Ако ги разказвате, също ги и покажете.

Има ли достатъчно метафори? Или са твърде много? Какво е тяхното въздействие? Не създават ли паралелен текст? Паралелният текст желан ли е от вас? Например ако всичките ви метафори описват различни зверове, които се изяждат един друг, смятате ли, че желаете да има такова Хобсовско измерение във вашето повествование — и в тази мания за убиване и изяждане ли е замисълът на вашия разказ? Ако пишете романтична история с такива метафори, можете да изберете: или отстранете метафорите със зверовете и ползвайте ботаника (макар че цветята са използвани прекалено често в такъв контекст), или се вслушайте в метафорите си. Те могат да ви подскажат важна промяна в сюжетния развой. Романтичната история може да се превърне в борба за надмощие и да стане много по-интересна. С други думи, метафорите могат да извадят на бял свят пълния потенциал на повествованието. Ако се вслушате в тях, разказът ви може да се разрасне в нещо по-голямо.

Описанията на място ли са?

Описанията увлекателни ли са? Ангажират ли сетивата ни? Или някои сетива са атрофирани? Защо? В повечето случаи, ако изреченията ви не ни карат да видим (чуем, докоснем, помиришем, вкусим) — задраскайте ги. Оставете това, което въздейства на сетивата.