Йосип Новакович
Курс по творческо писане (53) (Основни принципи, ясни насоки, подкрепени с примери от творчеството на класически и съвременни автори, изобретателни упражнения и методи за оценяване на вашия напредък)

На етапа на преработка вие се стремите да направите написаното последователно, ясно и впечатляващо. От хаоса постепенно се оформя напълно разработено повествование. Тромавите изречения стават изящни, клишетата се превръщат в остроумни изрази, обърканото действие — в драма. Ако се чудите как да звучите оригинално, отговорът е: преработвайте и пак преработвайте. Дори и да си мислите, че разказите ви не са добри, можете да постигнете майсторство — ако преработвате добре.

Учудващо е колко лесно може да ви изневери смелостта като писател. Притеснението на концертиращата пианистка е разбираемо. Тя не може да се върне и да поправи местата, където е сгрешила. Фактът, че можете да се върнете в повествованието си и да съкратите слабите части и да разширите силните, следва да ви насърчава при писането на първата ви чернова. Така че не се връщайте назад, докато не приключите.

В процеса на преработка не се притеснявайте да променяте коренно текста си в търсенето на най-добрата му форма. И във всички случаи не се колебайте да изхвърлите това, което не става. Ето как Айзък Бейшвис Сингър формулира това: „Кошчето за хартия е най-добрият приятел на писателя“.

От друга страна, не бързайте да изхвърляте нещата. Дайте си време и ако и след една седмица мислите, че нещо от написаното от вас не става и от него няма да има полза, премахнете го. Понякога нещо, което изглежда слабо днес, може да изглежда добре утре. Ето какво казва Конрад Ейкън от собствен опит: „Сутрин вадя смачкана жълта топка хартия от кошчето и я разгъвам, за да видя какво ли съм имал предвид. Понякога се оказва, че това нещо би могло да се оправи с много малко доработка, а това ми е убягнало предишния ден.“

И за да не ви се налага да ровите в отпадъците сред кори от банани и хлебарки (макар че хлебарките са от благородно литературно потекло), запазете ранните чернови. Ако сте съкратили прекалено много, ще можете да го възстановите. Като знаете това, ще можете спокойно да преглеждате текста си. Вижте го отново. Вижте кое става и кое не. Ако нещо е добро, но не се връзва с останалия текст, съкратете го. Самюъл Джонсън съветва: „Прочетете съчинението си и ако попаднете на абзац, който според вас е особено добър, задраскайте го“. Той е прав — ако нещо се откроява от останалия текст, може би мястото му не е там.

Преди навлизането на текстообработващите системи преработката бе обременителна. Трябваше да се изрязват страници, да се слепват, да се заличават абзаци, така че твърде често човек не се хващаше да променя тук и там, а преписваше целия откъс. (Разбира се, от това, че се налагаше да се преписва цялостно, имаше и полза.) Сега, когато има компютри, не е необходимо да преписвате. Бихме могли да кажем: „Бутонът за изтриване е най-добрият приятел на писателя“. Можете да пренареждате абзаци, да съкращавате — да преработвате.

Да, има разлика между преработка и цялостно пренаписване: при преработката се пренареждат абзаци, сбиват се изречения, добавя се тук и там и т.н., но вероятно ще оставите големи части от текста близо до оригинала.

Преди текстообработващите системи Хемингуей е правил по над трийсет чернови на един разказ. Имаше анекдоти като този, разказван от приятеля на Исак Бабел, Константин Паустовски: Бабел показал на Паустовски ръкопис от двеста страници. Когато Паустовски попитал роман ли е това, Бабел отговорил, че това е късият му разказ „Казачката Любка“ в двайсет и два варианта.

Когато преработвате, погледнете какво сте писали в първоначалната чернова и го разработете по различен начин, от нулата, като може и да не поглеждате повече към черновата.