Йосип Новакович
Курс по творческо писане (50) (Основни принципи, ясни насоки, подкрепени с примери от творчеството на класически и съвременни автори, изобретателни упражнения и методи за оценяване на вашия напредък)

Тематика и глас

Художественият глас във всяка творба трябва да зависи от това за кого и за какво пишете. В горните примери тематиката неизменно влияе на гласа на писателя. Изборът на Селинджър да пише за юношеските години определено му помага да оформи гласа на юношеския образ. Когато Вон пише за един объркан човек, това влияе на нейния избор на дневничния, неграматичен глас. Като избира войната и безумието като тематика, Селин логично изгражда един несвързан глас. Бърджис пише за хулигани и изгражда подобаващ глас, изпълнен с бандитски жаргон. В „Одисей“ сложният глас на Джойс съответства на неговия проект за изследване на взаимното влияние на съзнанието и словесния поток. Твен намира няколко гласа, които се вписват в тематиката за създаването и разпространението на небивалиците.

В тази глава минахме от простите, сравнително праволинейни образни гласове, като този на Селинджър, до сложните — като тези на Бойл и Джойс. Аз продължавам да мисля, че е най-добре да се стремите към простотата и яснотата, но ако е задължително да вкарате разнообразни гласови конструкции — за целите на реализма, многогласието, експеримента или сложната тематика — дерзайте. Вероятно е най-добре обаче да намерите своя пряк подход към подреждането на изреченията, както прави Джойс в началото, преди да започне да експериментира. По думите на Оскар Уайлд (човек, който поне е следвал собствените си съвети): „Да разкрива изкуството и да скрива твореца — това е целта на изкуството.“ Преведено за гласа, мисля, че това означава: намерете начин да разказвате, без да привличате вниманието към това колко силен, разнолик и сложен като конструкция може да бъде вашият глас — освен ако, разбира се, не трябва да изградите глас, подхождащ на разказа. Никога обаче не правете обратното.

Простотата може да ви плаши поради потенциалната си посредственост. Ето един пример за прост синтаксис с вълнуващ и жив глас от „Небивалици от делтата на Меконг“ на Кейт Брейвърман:

„Той влезе в нейната крачка. Беше нисък, дебел, блед. Имаше развалени зъби. Косата му беше мръсна. [След като мъжът се обръща към нея, повествованието продължава така:] Тя не каза нищо. Той носеше сини джинси, черно кожено яке с цип, закопчан до гърлото, дълъг червен вълнен шал около врата и бейзболна шапка на Доджърс. Денят беше твърде горещ за коженото яке и шала. Тя не отдаде значение на тази подробност. Обърна й внимание, отбеляза я мимоходом и я забрави. Тя гледаше, без да вижда. Стояха на бордюра. Събранието беше в една обществена зала от другата страна на булеварда. Все още не беше уплашена.“

Поредицата от кратки изречения създава трескаво темпо и придава сериозност на гласа. Всички изречения започват направо без съюзи (и, но), без да се вмъкват подчинени изречения (като, макар че, когато, ако), а подчинени изречения няма изобщо. Повечето от нас например биха свързали с „макар че“ изречението, завършващо с бейзболната шапка, със следващото. „Беше нисък, дебел, блед.“ Обикновено човек се изкушава да сложи „и“ преди „блед“, но пропускането ускорява темпото. По отношение на гласа можем да кажем, че това е задъхано писане, все едно разказвачът тича по нагорнище. Тази задъханост съответства на тематиката — заплахата.

Гласът, който ви подхожда, може да се различава в различните художествени творби, в зависимост от избраните от вас разказвачи и тематика. Експериментирайте. Пишете по много начини, четете на глас и чуйте какво ви говори дишането. Вашето дишане буквално може да ви покаже ритъма, темпото за вашите изречения.

Повечето писатели, разбира се, намират един глас, който е най-близък до тях самите и който ползват в повечето повествования от гледна точка на трето лице и в някои повествования от първо лице. Начинът, по който мислите — независимо дали назовавате нещата пряко или ги представяте като очевидни — би трябвало, заедно с начина по който дишате, да разкрие вашия „естествен“ синтаксис. И това е вашият глас: вашият дом в художествената проза. Понякога ще трябва да напускате дома и да приемате различни образи като изгнаник, да влизате в кожата на други хора, но това е начинът да покриете най-голяма площ.