Йосип Новакович
Курс по творческо писане (44) (Основни принципи, ясни насоки, подкрепени с примери от творчеството на класически и съвременни автори, изобретателни упражнения и методи за оценяване на вашия напредък)

Някои писатели прекаляват в стремежа си да създадат образ, като изброяват всеки аспект на предмета, който описват. Това не е необходимо. Достатъчно е да се изброят възловите аспекти на образа и след това да се разчита на силата на думите да подтикват. Не е необходимо да дадете всички цветове и нюанси. Маркес само споменава паразитите в крилете на ангела, а въображението на читателя върши останалата работа. Друга често срещана грешка при описанията е да се разчита на прилагателните — понякога купища прилагателни — за създаване на картини. (Добре е прилагателните да се използват пестеливо, като се разчита най-вече на конкретни съществителни за изграждане на образи.)

При описанието вие показвате директно това, което може да се види, и косвено това, което може да се предположи, като например състоянията на ума. Трябва да показвате дори и емоциите: лесно е направо да се каже как се чувстват героите ви, но обясненията обикновено правят разказа ви плосък. Може да ви се прости съобщението как се чувства главният ви герой, носителят на гледната точка, тъй като имате достъп до съзнанието му, но ще ни трябват доказателства за чувствата на другите. Как да разберем, че Джоан е отегчена, Питър — засрамен, а Томас — настроен скептично? Покажете как изглеждат те и как се държат, с какво са заети ръцете им, и читателят ще се досети за емоциите им.

Бъдете особено внимателни при описанията на силни чувства. Ако използвате речник за силни страсти, когато разкривате слаби чувства, вие преувеличавате и това създава сантименталност. Андре Жид казва: „Често с добри чувства пишем лоша литература.“ Драматизирайте, показвайте, демонстрирай те силни чувства; споменаването на силните чувства често само ги обезценява. Описването на признаците на тези чувства може да създаде впечатление за тях у читателя, стига да не прибягвате до клишета, като реки от сълзи, припадане, лудо биене на сърцето. Всяко силно чувство е новост за лицето, което го изпитва, така че когато описвате чувството, трябва да създадете свежо описание.

Описанията не трябва да са дълги, за да показват много. Например Чарлс Дикенс описва съсипания и депресиран човек така: „Той приличаше на сянката си при залез-слънце“. „Съсипан и депресиран“ дава информация, но не и картина; Изречението на Дикенс едновременно дава информация и рисува мрачна картина. Сбитото описание, което е сполучливо, показва на читателя, че с вашата проза няма нужда да се учи на скоростно четене.

Описанията са може би дори по-важни за писателя, отколкото за читателя, тъй като те държат писателя близо до мястото на действие и му помагат да онагледи, да конкретизира и да участва в произведението. Когато се описва, е добре да не се прекъсва инерцията на художественото действие. Джон Гарднър твърди, че доброто писане запазва качеството на непрекъсната художествена мечта. Ако направим пауза за описанието, може да изгубим мечтата. Най-добре е да се използват динамични описания, когато е възможно, като Фланъри О’Конър в „Свестен човек трудно се намира“:

„Тя стоеше с една ръка на тънкото си бедро, а с другата го налагаше с вестника по плешивата глава.“

С действието на налагане с вестника установяваме, че мъжът е плешив. Тя не спира сцената, за да ни предложи описание в отделно изречение.

Друг пример от същия разказ:

„Тя го придърпа на коляното си, за да го повдигне, и започна да му разказва за нещата, покрай които минаваха. Въртеше очи, присвиваше устни и доближаваше лицето си с грубата му кожа към неговото гладко и безизразно лице. От време на време той й се усмихваше отнякъде далеч.“

Описанията са част от динамичната сцена. Това е добра техника, когато се провежда действие и когато описанието може да бъде кратко. Когато трябва обаче да опишете много подробности, може да е най-добре да направите пауза в действието и да се съсредоточите върху задачата за момента.

В предишните глави вече се занимахме с някои аспекти на описанието — обстановка и герои — но трябва да видим как тези два елемента могат да се свържат в описание. Обстановката може да изрази нагласата на героя, а тя от своя страна може да оформи схващането ни за обстановката. Това взаимодействие на обстановката и героя често създава настроение. С описание можете да създадете настроение. Видимият свят ви помага да изразите психологическото състояние. Например в следния пасаж, който е от разказа ми „Хляб и кръв“, можех просто да кажа, че прибирайки се с победената армия, героят, Иван, е бил обзет от чувства на безсилие и страх. Но споменаването на безсилие и страх едва ли би извикало образи — тези думи щяха да бъдат абстрактни — читателят не би се почувствал увлечен да участва в разказа. С описанията аз давам плът на абстракцията, на умственото състояние на Иван и читателят може лесно да се идентифицира с това олицетворено настроение:

„Разгромените хърватски войски си проправяха път покрай изгорената и опустошена металургична фабрика, през полето от кратери, които бяха отворили бомбите. Жаби с груба сива кожа изскачаха от пълните с вода кратери, като туптящи сърца, напуснали телата на воюващите мъже, и бродеха из унилия пейзаж. Неочакваното изскачане на толкова много сърца от сивата земя извади Иван от релси. Той не можеше да ги види, докато не се издигнат във въздуха, и му се струваше, че земята изплюва ненужните сърца и ги поглъща обратно в калта.“

Разстроеното душевно състояние на Иван оформя възприятията ни за средата, които стават почти като халюцинация. Едни доволен войник от победила армия би видял жабите по друг начин, може би като радостен ритъм на освободената земя, която се връща към живот.

Същевременно средата оформя възприятието ни за състоянието на Иван. И тъй като показвам кратери от бомби и скачащи жаби — което читателят да си представи — мога лесно да обобщя чувствата на Иван, без да се притеснявам, че разказвам, а не показвам. Правя и двете, като едновременно изобразявам и разказвам. Сега мога да кажа какво е „извадило от релси“ Иван. Мога да насоча възприятието на читателя през очите на Иван — жабите му изглеждат като „ненужни“ сърца. Ненужни е обобщение, оценка на показаното. Ако създавате настроение чрез образи, имате свободата да го тълкувате, открито да го насочвате, особено ако с това изяснявате възприятието на героя. Тук описателната сцена служи за израз или пояснение на състоянието на духа на Иван. Мисля, че това е съществена техника при писането на художествена проза — с кратко изразително показване можете да придвижите хода на повествованието. Ако бях опитал да покажа всичко — без да съм избрал няколко изразителни подробности и без да пречупя възприятието за сцената през призмата на метафори и обобщения — биха ми трябвали страници описания на пейзажа, а ефектът би бил разводнен. А ако се бях опитал да кажа и обясня всичко случващо се — без да покажа къде се намираме — разказът би станал абстрактен и щеше да загуби въздействието си.

Чрез подробностите, които избирате, можете да контролирате дистанцията, от която читателят следи действието. Ако се съсредоточите върху подробност, която е явно периферна за действието, може да създадете иронична дистанция, както прави Стивън Крейн в „Синият хотел“ насред описанието на сбиване:

„Разбира се, игралната маса бе преобърната и сега цялото тесте карти бе разпиляно по пода, където обувките на мъжете тъпчеха дебелите и изрисувани попове и дами, които гледаха с глупавите си очи войната, която се водеше над тях.“

Ние не гледаме сбиването пряко, а през очите на изрисуваните попове и дами, а определянето на тези очи като „глупави“ внася нотка на нелепост в сбиването. Вместо да следим разменяните удари, ние гледаме картите и така виждаме ударите в ироничен план. Не сме обсебени от сцената: имаме възможността да наблюдаваме и правим паралели между картите и играчите.

И най-накрая, доброто описание — освен че загатва настроение и определя гледната точка — води до естетическо преживяване за читателя. Докато четете, майсторските краски на автора ви въвличат в средата на действието. Продължението на боя в „Синият хотел“ постига зашеметяващото въздействие на филмова сцена:

„Известно време сблъсъкът в тъмнината бе пълен хаос от размахани ръце, сякаш спици на бързо въртящо се колело. Понякога проблясваше лице, сякаш осветено от лъч светлина, призрачно и белязано с розови петна. В следващия миг бихте помислили, че мъжете са някакви сенки, ако не бяха неволно изпуснатите шепнешком проклятия, които долитаха откъм тях.“

Едно чудесно описание като това ще спечели доверието и уважението на вашите читатели. Те ще продължат да четат, защото през живите проблясъци на описанието се приобщават към създаденото от вас действие и ще искат да разберат какво става по-нататък в сбиването. Досега гледахме сбиването, без да знаем резултата. Съсредоточаването върху изобразяването на сцената ви позволява да спрете действието, като при забавен кадър, и да засилите напрежението на сцената и очакванията на читателя.